В сегашно време обикновено възприетите дефиниции за риска и неопределеността генерират множество концептуални проблеми и противоречия, които често пъти са източник на объркване.

Думата риск е комплексна концепция значението на която се развива във времето и сега е предмет на разногласия между естественици и социолози. Концепцита за риска произлиза от идеята за простата вероятност и последствията чрез които се възприема опасността и източника на вина, създадени от психологически особености като степен на познатост, страх, потенциален мащаб на нещастията, както и на типа социологически особености (като културни влияния).

Развитието на концепцията  за риска от 17-тото столетие до наши дни е изследвано от М. Дългас. Според него идеята относно риска се поражда в математиката и е свързана с хазартната игра. Рискът се отнася до вероятността комбинирана с величината на потенциалните ползи или загуби. През 18-ти век идеята за риска като неутрална концепция, вземаща под внимание едновременно и печалбите и загубите се използва във бизнеса с морското застраховане. В 19-тото столетие идеи относно риска са се появили при изучаването на икономиката. Хората, както се забелязва, са били неразположени към риска. Затова предприемачите са се нуждаели от специални инициативи, за да поемат рискове включени в инвестициите. През 20-тото столетие се вижда, че концепцията за риска се придвижва към отнасяне само към негативните резултати в инженеринга и науката, в частност препоръки към опасностите от модерното технологично развитие в офшорните, нефтохимически и ядрени отрасли на промишлеността. Рискът се дефинира като “вероятността, че специфичният неблагоприятен случай ще стане в промеждутъка от заявения период от време или в следствие от частно предизвиквани”. Учени, които са се специализирали в изучаването на риска също включват определение от Британския стандарт 4778, който определя риска като “комбинация от вероятностти или честоти на наблюдаване на определена опасност и магнитудата на последиците от събитието”.

Трябва ясно да се разграничат индивидуалните от социалните рискове, поради различие във възприемането, което пораждат. Първият, може да бъде определен като “риск на всеки специфичен индивид, работник или член на обществото, някъде живеещ живот в определен радиус в учреждение или някой следващ частен случай на живот”.

Последният представя риска в обществото като цяло и е бил подробно определен като например “шанса на голямата случайност на пораждане на определено число смъртни случаи”. Както Уорнър отбелязва “учени и инженери използват тези дефиниции, понеже те осигуряват основата от която те могат да осъществяват своята практическа работа”. Работа, която главно е свързана с прибавяне броя на риска чрез изчисляване вероятностите и използване на информационната банка данни за неизправностти и надеждност.

Тези идеи за риска не са споделени от социалните учени спореди които “налице са сериозни трудности в опита да се разглежда риска като едномерна концепция, където специфичния риски или опасността, значи различни неща към различни хора в различен контекст. Единствено в пределите на поведенческите науки има разногласия между физиолозите като Словик, който вижда риска като “индивидуална конструкция под влиянето на фактори от типа на познанство и страх” и антропологистите, за които съгласно Уорнър “рискът е заплаха или опасност, чието възприемане ще зависи от преобладаващата култура в която има четири основни групи: йерархисти, егалитаристи, фаталисти и индивидуалисти”. Съвременните автори са предложили в контекста на по-индивидуалната глобална култура, че идеята се придвижва от риска като отговорност към риска като задължение, даже без вина.

Дъглас разглежда риска като съдебен ресурс и инструмент на правната система. Редуцирането на въздействието на църквата върху глобалната култура е придобило значението на греха и табуто, за да се държи в подчинение поведението. Когато обществото е по-йерархично извършването на грях и нарушаването на табуто значи, че индивидът е излязъл от синхрон със обществото. Според преобладаващата индивидуалистична глобална култура да поемаш риск означава, че обществото е излязло от синхрон с индивидите, чиито права са в нуждата от защита.

Доколкото Дъглас отбелязва “…обобщеното безпокойство за справедливостта започва за нас нов културен период. Политическият натиск не е явно против поемането на рискове, а е против излагането на другите на риск”. Лови и Прайс свързват риска със закона за правонарушението в САЩ, най-съществената му част е нарастването на тежестта и отговорността за риска.

Лови обобщава развитието на правонарушението: от индивидуалната отговорност към взаимозависимост, от индивидуалната вина до дистрибутивното равновесие, от отговорността да се рискува и от небрежността дефинирана като “никаква отговорност без грешка”, към понижаване на небрежността като цяло и напълно в услуга на способността да се плаща (разпространявано чрез застраховането, избора на клиента и концепцията за “социалните разходи”).

Прайс отбелязва, че “главната функция на съвременното гражданско право е да се контролира риска”. При подчертаването на връзката му с отговорността той продължава да обвързва това с по-прецизното изявление на първия принцип на гражданската отговорност днес – а именно, че съдът ще провежда страна към ущърба, отговорността, ако тази страна би могла да има някакви действия към редуциране на риска от вредата към стойност по-малка от изгодата от него. Фаирли отива по-далече казвайки, че “преобладаващата ориентация в Америка е че хората трябва да бъдат гарантирани не само против небрежност, но и против лош шанс”.

“Кралското риск общество” казва че управлението на риска е “изработване на решения относно рисковете и тяхното последващо изпълнение и потоци от пресмятане на риска и оценяване на риска”. В повечето от литературата за риска, обаче се използва израза “управление на риска” с две различни значения в зависимост от контекста. Например, Британския стандарт 4778 се отнася към концепцията за управление на риска, която описва като “цялостна предметна област с идентификация на опасностите, анализ на риска, риск критерии и риск възприемчивост”, и термин “риск мениджмънт” описан като “процес при който се изработват решения”. Такова двойно използване носи наред с това възможността за нееднозначност и объркване. Британският правителствен център за информационни системи дава елегантен начин да се избегне това различавайки “риск мениджмънта” и “управлението на риска”.

К. Ейтуел в new Palgrave отбелязва: “Най-фундаменталното различие в този бранш на икономическата теория е противопоставянето на риска с неопределеността. За ситуацията се казва, че съдържа риск, ако случайността стояща пред икономическия агент може да бъде изразена с термини на определени числови вероятности (тези вероятности могат или да бъдат обективно определени като например лотарийни билети, или да отразяват собствените субективни вярвания на индивида. От друга страна, ситуациите, където агентът не може (или не иска) да определи фактически вероятности за алтернативните възможни събития, се казва, че включват неопределеност.” Разсъжденията добиват следния вид:

  • Определеността и неопределеността са бинарни. Така че ако ситуацията не е неопределена, тогава ние имаме определеност и тогава няма определяне на вероятностите;
  • Ако ние сме неуверени относно ситуацията и определяме равни вероятности за всички случаи – според предложеното от Лаплас – това вече не би било неопределеност.

Алтернативни и подходщи дефиниции са:

  1. налице е различие между определеност и неопределеност;
  2. неопределеността се разклонява в известни (предполагаеми) и неизвестни вероятности;
  3. неизвестните вероятности се разклоняват в известни категории и неизвестни категории;
  4. известните категории се разклоняват във “включващи неопределеностите във вероятностите чрез изрично приемане на еднакви разпределения” (Лаплас) или отхвърляни (или използване на други не вероятностни техники).

Освен това, терминът “риск” може да бъде определен като абсолютна величина на вероятна загуба.

А.С. Хорнби в “Оксфордски речник за напреднали в изучаването на английски език” дефинира неопределеността като “1) изменчива, несигурна като времето; човек със сменящо се настроение; 2) несъмнено познаване или знание: бъди уверен относно нещо, което ще правиш; жена на определена възраст, която не може да се предположи.” Тук различието не е между известни и неизвестни, а между обекти и събития и човешко мислене и знание. Това определение за неопределеността е съвместимо с четирите пункта по-горе.

Но да се върнем към риска. Вижда се, че четирите пункта по-горе не дефинират риска все още. те само използват определеността, знанието и различието за категориите (категорията неопределеност).

Рискът, така да се каже има работа със случай на известни вероятности, или когато неизвестните величини са приети, за да бъдат равномерно разпределени по неизвестни категории. Не е общоприето да се използва термина “риск” за неизвестни категории. Например, рядко се говори и пише в икономическите трудове за това, че целият ни живот е изложен на риска от внезапно избухващата вселена, или черна дупка поглъщаща Земята, и т.н. За риска съществува допълнителен проблем, че текущото виждане често варира при измерването на риска. Тази практика има нежелателни резултати. Перспективата с високото вариране се разглежда, но само от страна на печалбата и в настоящите икономически трудове е много по-опасна от перспективата с малкото вариране и възможните загуби. Това е също различие с общите понятия, които риска представлява.

Определение на риска

Речникът на Хорнби определя риска като “възможността или шанса да се посрещне опасността, претърпяването на загуба, вреда и т.н.

Така, че ако са възможни определени резултати, то тогавна ситуацията е рискова, или поне един от представените резултати е загуба. Рисковете сами по себе си са събития свързани със загуби. Факторите на риска са измеренията или позициите на опасните резултати (или причините, които заставят тези позиции да бъдат запълнени.)

Ние ще използваме термина “оценене риск”, когато риска е оценен стойностно или като полезност. Когато всички рискове са били направени съпоставими, оценявайки ги, можем да ги прибавим и да използваме термина очаквана стойност на риска за очакваната стойност на “оценените рискове”. Тогава обобщавайки тези определения, ние можем също да използваме “риска” за очакваната стойност на риска.

Да се обърне внимание, че:

  • рискът (очакваната стойност на оценените рискове е прост (отделен) (тоест не множествен).
  • рисковете (множествени) дават списъка на Oi – възможните загуби. За прост резултат ние бихме правили разлика между елемент и брънка от верига).

Стойностно оценяване или оценяване полезността на риска

Със списъкът на резултатите (O1…On), ние също имаме списък на цените P=(P1…Pn) и вероятностите Pr=(P1…Pn) и функция на полезността U. стойностно оценените рискове са X = {X1, …, Xn} = O * P = {P1, …,Pn}.

Полезността на оценените рискове е U = {U(01), ..,U(On)}. Изразяването на U’ = u(O1, …,On) е по-малко подходящо, тъй като резулаттите са взаимноизключващи се. Обаче, тук единствено могат да се разглеждат случаи, където всеки има някаква полезност относно “пълната ситуация”, така че U’ би могъл все още да бъде полезен.

Математическо очакване

Нека работим с Х. Ние ще гледаме към перспективите, тоест стойностно оценените резултати с приложените вероятности. Ако като &mu означаваме очакваната стойност и с &sigma означим стандартното отклонение, то ние можем да използваме &rho за означение на риска. Общото определение е &rho;=-E[x\x<0], или абсолютната величина на вероятната загуба. Терминът “вероятна стойност” обозначава продукта като резултат и неговата вероятност. Тоест вероятната стойност на (парично оцененият) резултат Xi с вероятността Pi е PiXi.

Възвръщаемостта е прихода минус разходите и ръста на възвръщаемостта се дава като: return / costs – 1 (печалбата / разходите – 1). Нека печалбата е profit &ge, (0 означава позитивна възвръщаемост на очакванията) и загуба &le, (0 за негативна възвръщаемост на очакванията, където загубата е абсолютна величина на негативната възвръщаемост). Вероятността за печалба е P, а вероятността за загуба е (1-P).

Рискът е абсолютната стойност на долната страна на ставката. Начинането е оценено като рисково, ако възможната загуба е голяма. Вероятната загуба може да бъде голяма поради вероятността или поради сумата на въвлечените парични средства. Тази неопределеност е неудачна в някои аспекти, но има много да се прави относно това, тъй като тази неопределеност е присъща на работата с вероятности. Ф актически тази неопределеност по същество е положителен аспект на работата с вероятности. Когато имаме различни перспективи, тогава можем да ги подреждаме и оценяваме според риска, пренебрегвайки различията в загубите и вероятностите.

Финансовата литература често използва термина “риск” за дисперсията или разпространението (стандартното отклонение) на разпределение на ръстовете на възвръщаемост на инвестициите. Но това би било неподходящо използване на термина. Да предположим, че всеки има много изгодно предприятие без възможност за загуба. Да предположим, че ръста на възвръщаемост на това предприятие има висока дисперсия, от средна изгодност до висока изгодност. Дали това е рисково предприятие? Не, не е и в обикновеното разбиране на понятието.

Рискът не е очакван доход

В математическата статистика някои автори като Фергюсън определят риска като “очаквана загуба”. Обаче, изглежда, че те фактически разглеждат загубата като негативна на общата възвръщаемост, така че използваната дефиниция е: (p profit + (1-p) (-loss)), т.е. (вероятността за печалба+(1-вероятността).(-загубата)), което е очаквана стойност. Това използване на термина риск е неподходящо. От друга страна погледнато има разлика между вероятната загуба (доходност) като p profit + (1-p) (-loss), тоест вероятността за печалба + (1-вероятността)(-загуба).

Ползвата може да се дефинира като U[x]=Log[W-x] за някакво първоначално ниво на богатство.

Може да ви е интересно също и: Какво е това авоар

269 Прегледа