В България има силни макар и позабравени традиции, особено що се отнася до дребното предприемачество. Например страната имаше едно от най-развитите кооперативни движения заедно с Дания за времето до Втората световна война. През този период България беше също известен производител и износител на пшеница, зеленчуци, плодове, сирене, вино, и тютюн и имаше добър престиж в Западна Европа. Всичко това се дължеше на българските предприемачи и на известна помощ от страна на държавата.

През годините на плановата икономика обаче, множество хора направили някакво изобретение, рационализация или просто подобрение, трябваше да се сблъскват с трудноподвижната бюрократична управленска машина на държавните предприятия и ведомства. В резултат на това, техните идеи просто „потъваха“, а в най-масовия случай и не получаваха необходимите материални стимули и заплащане на труда.

След началото на реформите от 1989г. бяха предоставени законодателни и социалнополитически гаранции за развитието на предприемачеството и частната инициатива. Появиха се първите предприемачи у нас.

Кои са движещите мотиви на българския предприемач, изграждащ се в условията на преход от централно-планова към пазарна икономика (етапа на натрупване на капитали).

От проучвания на изследователи направени непосредствено след началото на прехода, се откроява като най-голям броят на представителите на частния бизнес, които посочват като свой основен мотив за стартиране на собствен бизнес, желанието си да получат високи финансови резултати. По-късно в изследване правено в рамките на проекта ЕСБИД през 1994г., този мотив вече отстъпва на мотива да бъдат независими, сами да поемат отговорността и контрола, самостоятелно да работят и осъществяват собствените си идеи. Разбира се, една голяма част са предприемачите като първи свой мотив посочват желанието си да получат високи финансови резултати. Не е малък и броят на онези предприемачи, чийто мотив за бизнес е да развиват и практически да реализират своите търсения в определена област. Техният стремеж се свързва с желанието им за самоизява. Такива са например бизнесите със специално декорирани мебели; дребни технически средства за бита; уникални бижута и облекла.

Кое е най-характерното за българския предприемач?

Както в страните с развито пазарно стопанство, така и в България броя на предприемачите мъже превишава броя на предприемачите жени (приблизително три пъти). Броят на предприемачите (мъже и жени) е най-голям в интервала между 26-55 години, като най-активните са хората от 36-45 години. Изследването показа още, че българският предприемач е високо образован и има богат трудов опит преди да стартира своя бизнес.

Голямата част от създаващите свои фирми са лица, които дълго време са се занимавали с определен вид дейност, знанията и уменията, от която стават основа на бизнеса им. Това са хора със значителен професионален опит, които имат създадени мрежи от лични познанства и контакти, и които считат, че в съществуващата в момента икономическа обстановка могат да реализират себе си по-добре, предприемайки някакво собствено начинание. Не е изненада факта, че по-голяма част от тях са с техническа специалност. Това е така, защото са изградени като кадри преди началото на пазарните реформи, когато производството беше водещо, а пазарът бе осигурен.

Днес българските предприемачи имат значими трудности, както финансови, така и технологични, които поставят пред тях различни предизвикателства. Но трудностите, могат да се разглеждат двустранно и като обезсърчаващи, и като провокиращи процеса на търсене на иновации.

Особено добър пример за това представляват представителите на т.нар. динамични предприемачи (ДП), вече анализирани от нас. Въпреки все още трудната бизнес среда и неулегналите пазарни механизми на българската икономика в настоящия момент, наличието на много административни и нормативни трудности, българските ДП откриват прилични бизнес възможности, от които те успешно се възползват.

Справянето с предизвикателствата на сложната бизнес среда, от една страна, и възползването от предоставяните възможности предполагат и изискват по-високо ниво на образование, съответно компетенции, опит и т.н. от страна на днешните предприемачи. Такива също могат да бъдат видени в лицето на ДП като представители на съвременните и едновременно с това успешни български предприемачи. ДП основават и ръководят предприятия, които реализират висок бизнес ръст, имат активно пазарно поведение, често (но не винаги) използва високи технологии и поемат висок, но пресметнат риск. Българските динамични предприемачи имат висок принос за икономическото развитие, осигуряват нови работни места, носят валутни приходи за страната. Накратко, те се определят като двигатели на икономическия растеж в икономиките на страните в преход, включително в България.

В изследването „Динамичните предприемачи в България“ се открояват най-ярките отличителни характеристики на българските динамични предприемачи. Те са високо квалифицирани – предимно с висше образование. Това са хора, които имат опит в производството. Поради по-добрите си познания и умения за правене на бизнес, могат да преценят по-добре възможностите и рисковете, да планират и разпределят ресурсите на организацията си. Тези предприемачи се възползват и от различните предимства на своята възраст – по-младите от енергичността; амбицията; готовността да поемат риск и др., а по-възрастните от натрупания житейски и професионален (бизнес) опит; спокойствието, аналитичността и др.

В същото време, са налице редица проблеми забавящи развитието на предприемачеството, което засяга голяма част от предприемачите и техните бизнеси.

Това са:

  • недостатъчна икономическа и управленска култура, която им създава трудности при ориентацията в икономическите проблеми, при подбирането и мотивирането на персонала, във формирането на някаква по-ясна, дори и краткосрочна стратегия за развитието на техните предприятия; те разчитат главно на своите практически умения и интуицията си, която невинаги е вярна поради липсата на по-богат опит;
  • липса на достатъчно надеждни консултантски фирми, които да предлагат на ниво и съобразени с нуждата на МСФ услуги;
  • нежеланието (и неумението) им да делегират права и да предоставят част от собствеността и на мениджърите в процеса на развитие на фирмата. Това значи, че техните фирми са управлявани от неразвити управленски екипи, съставени от малък брой мениджъри.
  • Подценяването на проблема за подготовката на успешни бизнес наследници и плавния преход от първа към втора генерация предприемачи.

В заключение, в резултат на нашите традиции, национална култура и народопсихология, уникалността на прехода и особеностите на бизнес средата можем да обобщим характерното днес за българския предприемач.

  • Българският предприемач е двигател на новоформираната пазарна икономика, сам преустройвайки се в движение (значима част от българските предприемачи са на възраст около 45-50 г. и идват от бившите големи държавни предприятия) от където те са носители на определено остатъчно (консервативно) поведение;
  • Българският предприемач работи в неблагоприятна и силно стресова среда често принудени да „балансират на ръба на бръснача“;
  • Българският предприемач работи в условията на недобре, а понякога и при липса на развита, подкрепяща инфраструктура; бизнес центрове; инкубатори; субсидирана консултантска помощ; както и в отсъствие на значима институционална подкрепа;
  • Българският предприемач често не може да формира рационално бизнес поведение в конкретни проблемни ситуации, което се отразява на конкурентоспособността на малките и средни фирми (МСФ) на които той е (съ)собственик и най-често мениджър. Пример за това е поведението му в настоящата финансова криза.
  • Членството на България към ЕС е предизвикателство за българските предприемачи, което те трябва да преодолеят бързо. Преди всичко това ще се изрази в отговора на нарастващата конкуренция и работата в други икономически, административни и социално-културни условия.
  • От изложеното дотук става ясно, че българският предприемач трябва да извърви още дълъг път до достигане желаното европейско ниво на знания, умения и поведение. В това отношение повече от наложителна е подкрепата на държавата и нейните институции, като подготовката на предприемачите започне още в средното и дори в началното училище. Хубавото е, че българският народ (особено младите хора) имат потенциал, който трябва да бъде развиван навреме с подходящи средства.
516 Прегледа