Австрийска школа в политическата икономия – едно от основните направления в буржоазната политическа икономия в края на XIX век и началото на XX век. Австрийска школа отразява стремежа на буржоазните идеолози да противодействат на широкото разпространение на марксизма, противопоставяйки на материалистическото разбиране на икономическите процеси субективноидеалистическа трактовка. За разлика от историческата школа, която подменя абстрактнологическия анализ на икономическите явления с емпирично описателство и еволюционизъм, австралийската школа се опитва да противопостави на марксизма цялостна абстрактнотеоретическа система. Нейни главни представители са професорите от австрийски университети К. Менгер, Ф. Визер, О. Бьом-Баверк. Всички те са ярки апологети на капитализма. В капит. организация на на обществото те виждат най-благоприятни условия за развитието на идеализирания „икономически човек“, за „хармония“ на класовите интереси.

Главното острие на австрийската школа е насочено срещу марксистката трудова теория за стойността, на която противопоставят теорията за пределната полезност. Според нейните привърженици „ценността на благата“ изразява отношение на човека към полезните качества на дадена вещ. Това не е обективна оценка на индивида за полезността на „пределното благо“, тоест за полезността на онова благо, което задоволява най-незначителната човешка потребност. Ценността  зависи от „редкостта“ на благото и субективната оценка на индивида. При такава постановка разменните отношения губят своята обективна основа, а единната цена за един и същ продукт става необяснима.

Австрийската школа обяснява печалбата не с експлоатацията на работническата класа, а с разликата между полезността на „сегашните блага“ (тоест предметите за потребление) и „бъдещите блага“ (така нейние представители наричат труда и средствата за производство). Бъдещото благо се заплаща веднага, а за получаването на сегашното благо трябва да се чака (докато се произведе), за което се получава печалба.

Субективноидеалистическата трактовка на икономическите процеси и явления австрийска школа съчетава с абсолютен антиисторизъм. Законите, за които говорят нейните представители, са вечни и неизменни, закони на също така вечната и неизменна природа на икон. субект. Зад този антиисторизъм прозира стремежът да се отстоява идеята за вечността на капитализма, отъждествяван със стоковото производство изобщо.

Теорията за пределната полезност е основа на всички съвременни бурж. икономически теории. На нея се градят кейнзианството (вкл. неокейнзианството) и неолиберализмът.

Разпространител на идеите на австрийската школа в Б-я е проф. Демостенов („Увод в теоретическата политическа икономия“, 1943г., и др.). Негов учител е Визер. Трудовете на Демостенов са написани в полемика с марксическата полит. икономия, която той неправилно тълкува и изопачава. В теориите на субективистите Демостенов не внася нищо ново.

28 Прегледа