Абсолютна рента е една от двете основни форми на капиталистическата поземлена рента, открита и изследвана от К. Маркс. Причината, която я поражда е монополът на частната собственост върху земята. А. р. е частта от принадената стойност, която се образува от разликата между стойността и производствената цена на земеделските продукти и се присвоява от поземления собственик.

В капит. селско стопанство органическият състав на капитала е по-нисък от този в промишлеността. В селското стопанство се получава по-висока норма на печалбата, отколкото в промишлеността. Монополът на частната собственот върху земята пречи за свободното преливане на капитала и не позволява селското стопанство да участва в образуването на общата средна норма на печалбата. Затова цените на земеделските стоки се определят от обществената им стойност, установена на основата на относително най-неблагоприятните условия на производството. При такова ценообразуване възниква разлика между стойността и производствената цена на земеделските продукти. Тази разлика се присвоява от поземлените собственици и се превръща в абсолютна рента.

При империализма абсолютната рента претърпява някои изменения. Под натиска на моноп. капитал цената на земеделските стоки започва да спада под тяхната стойност и да се приближава до производствената им цена. Поради това не цялата, а само част от получената добавъчна принадена стойност се присвоява от поземлените собственици и се превръща в абсолютна рента. Тя намалява независимо от размерите на допълнителната принадена стойност. В същата посока влияе и извършващата се научно-техническа революция в селското стопанство, която намалява разликата между органическите състави на капиталите, вложени в промишлеността и в селското стопанство.

При социализма абсолютната рента отпада, защото се унищожава монополът на частната поземлена собственост.

118 Прегледа