Предприемаческата дейност (предприемачеството) представлява инициативна, самостоятелна дейност на гражданите и техните обединения, на която са присъщи такива характерни черти като: търговска насоченост, риск, имуществена отговорност, самостоятелност при вземането на решения, целенасоченост към получаване на конкретен резултат, умение да се започне и да се реализира собствен бизнес.

В практиката съществуват различни форми на организацията на предприемаческото предприятие. Изборът на самата форма зависи от разполагаемия капитал на предприемача, от типа дейност, който ще се извършва, от целите на предприемаческата дейност, възможностите на предприемача за коопериране и др.

Според Търговския закон приет на 16 май 1991г., търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки:

  • покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид;
  • продажба на стоки от собствено производство;
  • покупка на ценни книги с цел да ги продаде;
  • търговско представителство и посредничество;
  • комисионни, спедиционни и превозни сделки;
  • застрахователни сделки;
  • банкови и валутни сделки;
  • менителници, записи на заповед и чекове;
  • складови сделки;
  • лицензионни сделки;
  • стоков контрол;
  • сделки с интелектуална собственост;
  • хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги;
  • покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;
  • лизинг;

Търговци са:

  1. Търговските дружества;
  2. Кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации.

За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал. 1.

Лица, които не са търговци

  1. физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност;
  2. занаятчиите, лицата извършващи услуги с личен трудов или упражнващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3;
  3. лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища.

Правните форми на стопанска дейност можем да ги разделим на:

  • Едноличен търговец;
  • Кооперация;
  • Събирателно дружество;
  • Командитно дружество;
  • Дружество с ограничена отговорност;
  • Акционерно дружество;
  • Командитно дружество с акции;

Едноличен търговец

Като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната. Следователно статут на едноличен търговец може да бъде получен само при съответното надлежно регистриране при съда по седалището на едноличния търговец.

Не може да бъде едноличен търговец лице, което е:

  • в производство за обявяване на несъстоятелност

В случая става дума за образувано по надлежния съдебен ред производство за обявяване в несъстоятелност на изпаднало в неплатежоспособност физическо лице.

  • невъзстановен в правата си несъстоятелен

Хипотезата е реализирано производство и обявена несъстоятелност, при което кредиторите не могат да бъдат удовлетворени от наличното имущество на несъстоятелния длъжник.

  • осъдено за банкрут

Условията, на които трябва да отговаря физическото лице за придобиване на статута на едноличен търговец, могат да бъдат определени по следния начин:

  • Дееспособност. В случая има пълно покритие на изискванията с тези на гражданската дееспособност.
  • Постоянно местожителство в България. Меродавен е не политическият критерий гражданство, а фактическият местоживеене. И в този смисъл е възможно на нормативното условие да отговаря един чуждестранен гражданин, който има постоянно местоживеене извън страната.
  • Вписване в търговския регистър. Докато първите две изисквания имат фактически характер, разглежданото е предимно от юридическо естество.

Изискването за посочване на предмет на дейност не действа ограничително, като търговецът може да извършва дейности и извън декларирания предмет, стига тези дейности да не са изрично забранени или да не се нуждаят от специално лицензиране. Съществува законова възможност едно физическо лице да регистрира само една фирма като едноличен търговец, вписана в един от водените в страната търговски регистри. В случая понятието фирма се употребява в преносен смисъл, като синоним на понятието търговско предприятие.

Имуществената отговорност на едноличния търговец е лична и неограничена. Това означава, че в отношенията към кредиторите той отговаря само с имуществото на своето търговско предприятие, а и с личното си имущество, и то неограничено. Разбира се, трябва да се отчита и обстоятелството, че половината от придобитото по време на брака имущество по презупция принадлежи на другия съпруг и следва да бъде изключено от имуществената маса, с която едноличният търговец отговаря пред своите кредитори.

Физическото лице може да се регистрира като ЕТ въз основа на писмено заявление. Това писмено заявление трябва да съдържа:

  • Името, местожителството, адреса и ЕГН на лицето;
  • Седалището и адреса на управление;
  • Фирмата, под която ще се извършва дейността;
  • Предмета на дейност;

ЕТ не е юридическо лице. Със съдебната регистрация към гражданската правоспособност и дееспособност се прибавя и търговската правоспособност и дееспособност. Съдебната регистрация е предпоставка за статистическата, данъчната и осигурителната регистрация. ЕТ има право да извършва стопанска дейност, като придобива и упражнява права, поема и изпълнява задължения и носи отговорност при тяхното неизпълнение, включително чрез обявяване в несъстоятелност.

При сключване на търговска сделка ЕТ трябва да използва търговското си име, а при сключване на граждански сделки – името на физическото лице. Понеже ЕТ не е юридическо лице, то отговаря по граждански и търговски сделки с цялото си имущество. При смърт на физическото лице, респективно на ЕТ, в несъстоятелност се обявяват неговите наследници.

Заличаването на ЕТ от търговският регистър се извършва по следните причини:

  • Прекратяване на дейност на ЕТ;
  • Установяване на местожителството му в чужбина;
  • Смърт на ЕТ;
  • Поставянето му под пълно или ограничено запрещение;

Кооперативна форма

Това е организация, която се базира на следните три концепционни начала:

  • тя е колективен собствен бизнес, който се ползва от членовете му;
  • кооперативният бизнес се контролира от собствениците му;
  • резултатите от кооперативния бизнес се разпределят между собствениците му.

В кооперативната теория тези ключови характеристики се базира и т.нар. пропорционално разбиране за кооперацията. Определящите характеристики на кооперацията са:

  • възможност за доброволно и свободно сдружаване и оттегляне от предприятието;
  • демократична структура, при която всеки член има един глас (или ограничен брой гласове), мажоритарно вземане на решенията и избрано ръководство, което се отчита пред членовете си;
  • равноправно, честно и справедливо разпределение на икономическите резултати.

Специфичното функциониране и управление на съвременната кооперация се изяснява освен с типичните си характеристики на кооперация и с нейните особености като организационна форма. За разлика от традиционната фирма, която по определение цели максимизация на печалбата, кооперацията има не само стопански, но и социални функции.

Кооперациите често играят ролята едновременно на работодател, арендатор и дори средище за натурален обмен. В тази общност едни и същи лица (съкооператорите) са не само собственици, но и наемодатели, и наемни работници. Понякога съкооператорите поемат ролята и на кредитори и/или дори клиенти на собствената си фирма. Кооперативните устави обаче не във всички случаи гарантират стабилност на организационното формирование, тъй като не включват ограничителни норми по отношение на членството като минимален срок на членство, процедури по напускане и др.

Нормативната уредба на кооперациите се съдържа в Закона за кооперациите. Според този закон „Кооперацията е сдружение на физически лица с променлив капитал и с променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност за задоволяване на техни икономически, социални и културни интереси. Кооперацията е юридическо лице“.

Кооперация могат да учредят най-малко 7 дееспособни физически лица, които вземат решение на учредително събрание. Учредителното събрание приема устав и избира председател на кооперацията, управителен съвет и контролен съвет.

Уставът на кооперацията урежда:

  • наименованието, седалището, адреса на управление и предмета на дейност;
  • условията за приемане на членове, техните права и задължения;
  • реда за вземане на решения;
  • размера на встъпителната и дялова вноска;
  • реда за предоставяне на земеделска земя за обработване и на земя от горския фонд за ползване след съгласуване със съответното държавно лесничейство;
  • реда за разпределяне на печалбата и загубите;
  • видовете фондове и дивиденти и начина за определяне на техния размер;
  • реда за разпореждане с имуществото на кооперацията;
  • основанията и реда за прекратяване на членството;

В устава могат да се уреждат трудови и осигурителни отношения между член-кооператорите и кооперацията в съответствие с действащото трудово и социално законодателство. В устава могат да се уредят и други въпроси, доколкото не са уредени в закона. Протоколът от учредителното събрание на кооперацията и уставът се подписват от учредителите.

Събирателно дружество

Събирателното дружество (СД) спада към категорията на персонализираните дружества, или дружества на личността, и се учредява предимно между лицата, които добре се познават помежду си и особено добре познават личните си възможности, с оглед ролята на всеки един от тях в бъдещото търговско дружество. Най-често участници в събирателното дружество са близки роднини, което дава основание то да се нарича фамилна фирма. Събирателното дружество се учредява със сравнително скромни цели, както по отношение на капиталови възможности, така и по отношение упражнявания предмет на дейност.

Буди интерес въпросът за правната природа на събирателното дружество. Съгласно универсалната разпоредба на чл. 63, ал. 3 от ТЗ търговските дружества са юридически лица, което автоматично означава, че статут на ЮЛ има и събирателното дружество. Нашето право възприема гледната точка на германския континентален кръг, че по съвкупност белезите, които притежава събирателното дружество, го правят пълноценен субект на търговското право, с юридическа обособеност.

Учредители на СД могат да бъдат две или повече физически или юридически лица. СД не може да бъде еднолично, но е възможно в неговия състав да участва чуждестранно физическо лице, ако има разрешение за постоянно пребиваване в страната.

Съставът на образуване на СД е смесен и включва два основни елемента:

  • Сключване на учредителен договор – Елементите на дружествения договор са:
  1. Името и местожителството, съответно фирмата и седалището, както и адресът на съдружниците;
  2. Фирмата, седалището, адресът на управление и предметът на дейност на дружеството;
  3. Видът и размерът на вноските на всеки съдружник и оценката им;
  4. Начинът за разпределение на печалбите и загубите между съдружниците;
  5. Начинът на управление и представителство на дружеството;

Дружественият договор изисква форма за действителност – писмена с нотариална заверка на подписите (такава форма се изисква и за изменение на дружествения договор). Тук важи общото правило, че при правоотношения между дружеството и негови членове режимът е диспозитивен ( с едно изключение), а при правоотношения между дружеството и трети лица – императивен.

  • Съдебна регистрация – Вписване на дружеството в Търговския регистър. Заявлението за вписване се подава от името на всички съдружници, защото всеки съдружник има право да управлява дружеството, включително и да иска вписване. Към заявлението се прилага и учредителният договор. Лицата, който според дружествения договор представляват дружеството, представят образци от подписите си.

Управлението на дружеството може да бъде предоставяно и на някой от съдружниците и на трето лице – това трябва да бъде предвидено в дружествения договор. Дори и управлението да е предоставено, правото на глас на съдружника не може да се отнема, той винаги го запазва.

Понеже управлението е и задължение, а съдружникът не го изпълнява, дружеството може да търси вреди, а също така това може да е основание за изключването на съдружника.

Прекратяването на СД е сравнително лесна процедура. Може да стане по два основни начина:

  • С правоприемство – чрез преобразуване в друг вид търговско дружество или чрез реорганизиране;
  • С ликвидация;

Командитно дружество

Командитното дружество (КД се образува между две или повече лица за извършване на търговска дейност по обща фирма, като един или повече от съдружниците са солидно и неограничено отговорни за задълженията на дружеството, а останалите са отговорни по размера на уговорената вноска.

При него се избягват някои от недостатъците на СД, като малкият брой членове, неограничената солидарна отговорност за всички съдружници, набиране на относително малко количество капитал и др.

Основното, което отличава командитното от събирателното дружество е наличието на две групи съдружници. Една е с лична, неограничена и солидарна отговорност, тоест има пълно правно покритие със статута на съдружниците на СД. Другата група съдружници обаче отговарят ограничено за задълженията на дружеството, до размера на собственото си дялово участие. Неограничено отговорните съдружници се наричат комплементари, а ограничено отговорните – командитисти. За да бъде учредено дружеството, е необходимо да има поне един съдружник от двете групи.

По правило командитното дружество се създава за реализиране на по-особени цели и нестандартни идеи. На практика при него има заложени две начала, в комбинация едно с друго началото на капитала, по линия на командитистите, комбинирано с начало на мениджмънта, осъществяван от комплементарите. Следователно, онзи, който не иска да носи особени рискове ще си направи предварителна преценка и ще участва в дружеството с разумно, според него, капиталово участие, като командитист. Нищо повече не се изисква от този съдружник. Рисковете, свързани с неограничената отговорност, остават за сметка само на комплементарите.

Командитното дружество (КД) е вид персонално търговско дружество, обединяващо 2 или повече лица за извършване на търговска дейност под обща фирма.

Исторически погледнато, първоначално КД е било използвано като правна форма за семейния бинес. По-късно придобива неограничено ползване.

Възникването на КД се предшества от сключване на учредителен договор. Учредители могат да бъдат както физически, така и юридически лица. Той трябва да бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписите на съдружниците. Изисква се да съдържа фирмата, седалището, адреса, предмета на дейност, имената на съдружниците и размера на тяхната отговорност поотделно.

КД възниква юридически след вписването му в Търговския регистър.

Управлението на КД се поема от неограничено отговорните съдружници (наричани командитери). Не е изключено обаче договорът да предвижда участие и на ограничено отговорните съдружници (наричани командитисти) да участват в управлението на КД.

Компетентен орган по вписване на КД е Агенцията по вписванията (АВ) и воденият към нея Търговски регистър. Заявление за вписване на КД може да бъде подадено във всяко от териториалните звена на АВ, находящи се по седалищата на окръжните съдилища.

Съгласно Закона за търговския регистър няма изискване регистрацията на КД да бъде в съответното териториално звено на агенцията на територията на окръжния съд, където е и седалището на търговеца. АВ осигурява възможност за приемане на заявления в електронна форма, предавани по електронен път, при условията по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.

Длъжностното лице по регистрацията се произнася по заявлението за вписване най-късно до приключване на първия работен ден след приемането му, освен ако със закон е предвиден друг срок за произнасяне.

При първоначална регистрация на КД към заявлението се прилагат:

  • Дружествен договор с нотариална заверка на подписите на съдружниците;
  • Образци от подписите на неограничено отговорните съдружници;
  • Документ, установяващ учредяването на юридическо лице – съдружник, и компетентността на съответния орган на това лице да вземе решение за участие в командитното дружество (само за юридическо лице – съдружник, което не е учредено по българското право, или юридическо лице – съдружник, което не е вписано в Търговския регистър);
  • Решение на съответния орган на юридическо лице – съдружник, за участие в командитното дружество;
  • Ако предметът на дейност е подчинен на разрешителен режим, се прилага съответният лиценз или разрешение, когато това се изисква от Закон за извършване на вписването;
  • Другите документи, предвидени със закон.

Дружество с ограничена отговорност

Дружеството с ограничена отговорност (ООД) е изобретение на германската правна доктрина. Въведено е в правния живот със специален закон от 1892г. То представлява комбинация между личния и капиталов тип търговски дружества, с преобладаване на капиталовия момент, и е особено подходяща форма за извършването на стопанска дейност. ООД е форма за повишаване на рентабилността и конкуренцията на произвежданите стоки и услуги, както и за задълбочаване връзките на националната със световната икономика.

По своята правна същност ООД е корпоративно юридическо лице, създадено с търговска цел, в което съдружниците участват с дялови вноски, съставляващи дялов капитал, в съответствие с които, и до размера на които, се разпростира тяхната имуществена отговорност.

Основните белези на ООД могат да се открият в следните направления:

  • ООД е самостоятелен вид търговец;
  • във формата на юридическо лице.

В това си качество дружеството отговаря на всички предявявани от правото нормативни изисквания, включително по отношение на самостоятелната имуществена отговорност.

  • съдружниците формират капитала на дружеството и отговарят до размера на дяловото си участие в него;

За разлика от командитното дружество, където само част от съдружниците са ограничено отговорни, тук всички съдружници имат еднакъв статут.

  • приемането и изключването на съдружници става само с единодушно решение на Общото събрание;

Някои други важни въпроси също се решават с единодушие на всички съдружници, което характеризира дружеството като труднодостъпно.

  • дружеството с ограничена отговорност е единственото търговско дружество, което може да се учреди по общия ред от едно лице;

Особено значение за ООД имат въпросите за същността и начина на формиране на две величини от имуществен характер капиталът и имуществото на дружеството.

Капиталът представлява номинална стойност величина, формирана от общата сума на всички дялови вноски. Той има постоянна стойностна характеристика и променянето му става по специален ред. Минималният нормативен установен размер е 5 000лв., а максимални граници няма установени, като стойността му се определя винаги в лева. За дружествата, които по силата на предшестващия нормативен режим са учредени с капитал, по-малък от изискуемия минимум, е даден едногодишен срок за изпълнение на императивните изисквания за т.нар. капиталова адекватност. Понятията капитал, основен капитал и уставен капитал имат значението на синоними.

Имуществото на дружеството представлява разликата между активите и пасивите към определен момент. В този смисъл, макар по правило имуществото да е положителна величина, в определен момент (когато пасивите превишават активите) то ще има отрицателна стойност.

Обикновено имуществото превишава капитала по размер и макар да не съществуват задължителни пропорции, при чувствително отваряне на ножицата е препоръчително капиталът да бъде увеличен.

Увеличението на капитала става по три начина:

  • чрез увеличаване номиналната стойност на дяловете;
  • чрез увеличаване броя на дяловете;
  • чрез едновременно увеличаване номиналната стойност и броя на дяловете.

Намаляването на капитала е огледално на неговото увеличаване:

  • чрез намаляване номиналната стойност на дяловете;
  • чрез намаляване броя на дяловете;
  • чрез едновременно намаляване номиналната стойност и броя на дяловете.

При намаляването на капитала обаче съществуват редица затруднения от правно естество. Те са свързани с намалените гаранции за кредиторите и се изразяват в спазването на редица изисквания от формален характер. При намаляването трябва да се отчита изисквания за нормативно установения минимум.

Имуществените права на съдружниците са свързани с притежаваните от тях дялова вноска и дружествен дял.

Дяловата вноска представлява стойностна величина, показваща квотата на участие на съдружника в общата сума на капитала. Дяловото участие се свързва обикновено с правата и задълженията на съдружника по разпределяне на печалбите и поемане на загубите и инкорпорираното в него право на ликвидационна квота.

Дружественият дял представлява правото на съдружника на част от дружественото имущество, пропорционално на дяловото му участие в капитала.

На основа на притежаваните  от тях дялово участие и дружествен дял съдружниците участват в разпределянето на дивидент и ликвидационна квота, както и получават съответна част от дружественото имущество при напускане, освобождаване от дружеството. Ако в дружествения договор няма предвидено нищо специално, разпределянето на печалби, загуби и имущество става пропорционално на цялото участие в капитала.

Дружеството с ограничена отговорност (ООД) е юридическо лице, носител на права и задължения, има свое имущество, с които отговаря пред кредиторите си. ООД е капиталово дружество, чийто капитал е разделен на дялове, кредиторите не могат да се удевлетворят от личното имущество на едноличния собственик на капитала.

ООД може да се образува от дееспособно физическо лице – навършило 18 години, което не е поставено под запрещение.

На вписване подлежат и всички последващи промени на обстоятелствата на търговското дружество, както и неговото прекратяване. Тези вписвания имат конститутивно значение (дружеството възниква и промените съществуват от момента на вписването им) и оповестително значение (дават публичност на регистрираните факти).

Регистрацията на търговско дружество се  извършва в териториалните звена на Агенцията по вписванията към Министерство на правосъдието, а не в окръжните съдилища, както бе доскоро. Води се електронен регистър, а справки за различните фирми могат да бъдат правени по интернет, откъдето всеки има достъп до учредителните актове, заявленията за вписване регистрацията по БУЛСТАТ за дружествата (вкл. за ООД), които сега имат т.нар. ЕИК (единен идентификационен код).

За фирмите, на които все още предстои пререгистрация, техният БУЛСТАТ номер ще бъде въведен в базите данни на Търговския регистър като ЕИК, тоест за тези фирми разликата ще е само в наименованието. Отпадна също така задължението за обнародване на актове, свързани с търговската регистрация, в Държавен вестник /вкл. за ООД/. Всяка фирма следва да има уникално наименование в национален мащаб.

Самата регистрация вече е възможна и изцяло по интернет (вкл. за ООД), в случай, че заявителят притежава електронен подпис. Вписванията, заличаванията и обявяванията се извършват въз основа на заявление по образец, който при всички случаи бива сканиран и качен в интернет. За извършването на справки, издаването на удостоверения, както и за вписванията и обявяванията се заплаща държавна такса, а самите удостоверения се издават веднага след заплащане на таксата във всяко териториално звено на агенцията.

Управлението се осъществява от два органа – общо събрание и управител на дружеството. Дава се възможност и за избирането на трети незадължителен орган – контрольор, който да следи за спазването на дружествения договор и да дава отчет пред общото събрание.

  • Общо събрание

Общото събрание (ОС) е волеобразуващ върховен орган на дружеството. То изменя и допълва дружествения договор, приема и изключва съдружници, избира и освобождава управителя, приема годишния отчет и баланса, разпределя печалбата. Събранието се свиква веднъж годишно от управителя – редовно ОС, на което се приема годишен отчет за дейността на дружеството. Ако се свиква друго събрание, то има статута на извънредно. Решенията се взимат с мнозинство повече от ¾ от капитала. Единственото решение за увеличаване на капитала се взема с единодушие.

  • Управител на ООД

Управителят е волеизявяващ орган. Той организира и ръководи дейността на дружеството и го представлява навън. Неговата представителна власт произтича от закона и не може да бъде ограничавана нито от ОС, нито от дружествения договор.

Еднолично дружество с ограничена отговорност

Дружество с ограничена отговорност може да се образува от едно лице – едноличен собственик на капитала. Учредител на ЕООД може да бъде както физическо лице, така и юридическо лице.

Тази разновидност на ООД дава възможност на предприемчивия собственик на капитал (предимно среден) да се разпорежда с него по свое усмотрение, като за разлика от ЕТ, ограничава отговорността си само до размера на внесения капитал.

Една от основните разлики между ЕООД и ЕТ е, че за поетите задължения пред кредиторите ЕООД са отговорни само до размера на внесения капитал, докато ЕТ отговарят неограничено с цялото си имущество. Едно лице може да регистрира неограничен брой ЕООД.

Останалите капиталови дружества, например, акционерно дружество не са подходящи за извършване на предприемаческа дейност поради изискванията за големи суми капитал, определени от закона.

Регистрация на ЕООД се извършва по следния начин. Компетентен орган по регистрация на нов търговски субект е Агенция по вписванията (Търговски регистър). Заявление за вписване на ЕООД може да бъде подадено във всяко от териториалните звена на Агенция по вписванията, находящи се по седалищата на окръжните съдилища.

Заявлението съдържа:

  1. данни за заявителя;
  2. данни за търговеца или за клона на чуждестранен търговец, по чието дело се иска вписване, заличаване или обявяване;
  3. подлежащото на вписване обстоятелство, вписването, чието заличаване се иска, или подлежащият на обявяване акт;
  4. подпис на заявителя.

Към заявлението се прилагат документите, съответно подлежащият на обявяване акт, съгласно изискванията на закона. Заявленията се подават в което и да е териториално звено на агенцията по седалищата на окръжните съдилища. Заявителят подписва декларация за истинността на заявените от него обстоятелства или за приемането на представените актове. При приемане на заявлението се проверява самоличността на заявителя. Вписване, заличаване и обявяване се заявяват от търговеца лично или от негово име чрез лице или лица, които го представляват по закон, а в предвидените от закон случаи – и от името на друго лице. Длъжностното лице по регистрацията се произнася по заявлението за вписване най-късно до приключване на първия работен ден след приемането му, освен ако със закон е предвиден друг срок за произнасяне.

Документи, прилагани към заявлението за вписване на ЕООД

При първоначална регистрация на ЕООД към заявлението се прилагат:
– Учредителен протокол на едноличното дружество с ограничена отговорност;

– Учредителен акт;

– Договор за възлагане на управлението;

– Нотариално заверено съгласие и образецът от саморъчния подпис на управителя;

– Документът за внесен в банката капитал (при парична вноска);

– Заключение на вещите лица (при непарична вноска) и други съпътстващи апорта документи;

– Ако предметът на дейност е подчинен на специален режим и това е условие рза регистрацията, се прилага съответният лиценз;

– Други документи съгласно изискванията на закон.

Акционерно дружество

Акционерно дружество (АД) е дружество, чийто капитал е разделен на акции. То отговаря пред кредиторите си до размера на своето имущество.

АД е организационна форма, в която функционира едрият бизнес. То се различава от другите търговски дружества главно с това, че при него капиталът е разделен на части под формата на акции. Чрез закупуване на акции много физически и юридически лица могат да инвестират и да станат съсобственици на корпоративния капитал. Срещу акциите те имат право да участват в разпределението на част от корпоративната печалба под формата на дивиденти. Продажбата на акции на капиталовия пазар дава възможност на акционерното дружество бързо да набира средства за разширяване на капитала си. То може да осигури допълнителни парични ресурси за своята дейност и чрез продажбата на облигации, които са средство за външно финансиране на корпорацията, но не пораждат за техните притежатели право на собственост.

Характерните черти на АД са:

  • Акционерното дружество е вид търговец, тоест то е вид юридическо лице.
  • За учредяването му се подписва устав, а не дружествен договор, както при дружество с ограничена отговорност.
  • Капиталът му е разделен на равни дялове – акции докато при ООД дяловете могат да бъдат с различна стойност.
  • Акционерите нямат задължение за лично участие в управлението и дейността на дружеството, единственото им задължение е да направят вноска в капитала.

Учредяването се извършва чрез свикване на учредително събрание на акционерите, избиране на управителен орган, приемане на устав и набиране на капитал. Капиталът на АД представлява сборът от номиналните стойности на всички акции на дружеството. Определя се в левове и не може да бъде по-малко от 50 000 лева. При някои дружества минималният размер на капитала може да бъде друг – напр. при банките. Капиталът на АД може да бъде увеличаван. Това става чрез издаване на нови акции, чрез увеличаване на номиналната стойност на вече издадените акции, чрез превръщане на облигации в акции и чрез увеличаване на капитала със собствени средства.

Върховен орган на управлението на АД е общото събрание на акционерите. Общото събрание иба обща компетентност. То се свиква най-малко веднъж годишно. Според Търговския закон АД може да има едностепенна или двустепенна система на управление.

При едностепенната се избира съвет на директорите, а при двустепенната – управителен и надзорен съвет.

Командитно дружество с акции

Командитното дружество с акции (КДА) е хибридно капиталово дружество. В него се наблюдават елементи както  на акционерно дружество (АД), така и събирателно дружество (СД). Правната му уредба е със смесен характер поради това, че в Търговския закон съдържа норми, уреждащи именно Командитното дружество с акции – глава Петнадесета чл. 253-260 ТЗ. Към КДА са приложими и нормите, регулиращи СД, АД и обикновеното командитно дружество. Характерна особеност за КДА е наличието на две обособени групи съдружници – неограничено отговорни з задължение на дружеството, наричани комплиментари и ограничено отговорни – командитисти. Съдружници в КДА могат да бъдат физически и юридически лица, като за някои особени юридически лица е забранено да бъдат неограничено отговорни съдружници. Това са например общини и банки. Отликите с обикновеното КД се състоят в това, че капиталът на дружеството е разпределен в акции. КДА носи най-голяма сигурност на кредиторите, защото техните вземания са гарантирани, от една страна, от капитала на дружеството, а от друга – от имуществото на неограничено отговорните съдружници. Приема се, че КДА е търговско дружество на едрия капитал, но в сравнение с дружеството с ограничена отговорност и акционерното дружество е слабо разпространено.

За да бъде учредено, е необходимо да има поне трима командитисти и един неограничено отговорен съдружник, тоест са нужни поне четирима учредители. Основна роля в учредяването играят неограничено отговорните съдружници. Учредяването е със задължително учредително събрание, което се свиква от комплиментарите. На учредителното събрание те избират измежду участниците в подписката акционерите. НЯма пречка комплиментар да бъде и акционер, но това не променя неговото качество на неограничено отговорен съдружник. Характерна особеност при образуването на КДА е наличието на два акта – устав и договор. При другите търговски дружества сключването на подготвителен договор е една факултативна възможност, оставена на свободната преценка на учредителите, но в този случай то е вменено като тяхно задължение. Уставът на КДА се изготвя от комплиментарите и следва да има съдържанието на устава на акционерно дружество и учредителния договор на командитно дружество – вида, броя и номиналната стойност на акциите, организациите на управление и техните правомощия, двата вида съдружници, размер на капитала, начините за извършването на вноските и др. Минималният капитал за образуването на КДА е 50 000 лв. При регистрацията на дружеството е необходимо да е внесен поне 25% от записания капитал.

Правата и задълженията на неограничено отговорните съдружници в КДА са сходни с тези на комплиментарите в командитно дружество. Те участват в разпределението на печалбата съобразно направените вноски. Ако друго не е уговорено в устава, комплиментарите участват в разпределението на печалбата съобразно реално направените вноски. Ако определената в устава вноска не е покрита, то от полагащата част от печалбата на комплиментара се прихваща невнесената част. В зависимост от направените вноски комплиментарите имат и съответна ликвидационна квота. По правило командитистите нямат право на обезщетение за разноските, направени при воденето на дружествените дела, както и за претърпените вреди в тази насока, защото тяхното участие е само капиталово – управлението и представителството на КДА се осъществява само и единствено от комплиментарите. Участието на командистите е само капиталово – управлението и представителството на КДА се осъществява само и единствено от комплиментарите. Участието на командистите е само капиталово. Но ако по изключение командитистите направят разноски или претърпят вреди при воденето на дружествените дела, те имат право на обезщетение и лихва върху него. Без значение е дали командитистите са овластени или не за водене на дружествени работи. Отговорността на комплиментарите е неограничена (отговарят за задълженията на дружеството до размера на притежаваното от тях имущество), солидарна (всеки съдружник отговаря до размера на вземането и кредиторът може да иска плащането от всеки от тях), лична, непряка, действа назад във времето (тоест няма никакво значение кога лицето е станало неограничено отговорен съдружник – преди, по време или след възникване на задължението, той дължи при всички обстоятелства). Командитистите имат правата и задълженията на акционерите в акционерно дружество, тоест тяхната отговорност е до размера на направената вноска. Тук дори не може да се говори за отговорност, а по-скоро за поемането на стопански риск.

КДА задължително се управлява по едностепенната система. Акционерите се сдружават в общо събрание, а комплиментарите в съвет на директорите. Правомощията на общото събрание следва да се определят в устава. Ако това не е направено, следва да се приеме, че общото събрание на акционерите в КДА има същите правомощия като общото събрание на акционерите в акционерно дружество. Няма пречка в устава правомощията на общото събрание да се разширяват или ограничават за сметка или в полза на съвета на директорите. Член на общото събрание е и всеки комплиментар, притежаващ акции, но той има само съвещателен глас. Съветът на директорите е управителен и представителен орган на КДА€ Чрез устава неговите правомощия могат да бъдат ограничавани или разширявани. В съвета на директорите задължително влизат всички неограничено отговорни съдружници без значение от техния брой, тоест тук ограничението за броя на членовете на съвета на директорите в АД не важи. Членове на съвета не могат да бъдат външни лица или командитисти. Директорите могат да изберат един от тях за изпълнителен директор, който да осъществява оперативното ръководство според решенията на съвета.

Прекратителните основания могат да се разделят на три групи:

  • основания, типични за КДА – спадане на командитистите под изискуемия минимум от 3 лица;
  • основания, типични за събирателно дружество – например напускане на единствения комплиментар;
  • основания, типични за акционерно дружество – спадане на капитала за 1 година под изискуемия минимум от 50 000лв.

По правило изключването, напускането, смъртта, ликвидацията или несъстоятелността на комплиментар води до прекратяване на КДА, ако в устава не е указано друго. КДА може да се прекрати при трансформирането в друго дружество, например АД или събирателно дружество или чрез вливане, сливане и разделяне.

357 Прегледа