Магнетит – Fe3O4 (феро-фериокис), с относителна плътност 4,5-5. Магнетитът е най-богатата желязна руда с теоретично съдържание на желязо 72,4%, а практически – при средно богати руди – 45-60%. По външен вид магнетитът има черен цвят и метален блясък. Той се привлича от магнита, което свойство дава възможност за лесното му магнитно обогатяване. В природата магнетитът се среща във вид на компактни маси, т.нар. компактен магнетит, и във вид на магнетитов пясък – по морския бряг или в речни долини.

Магнетитът се отличава с висока плътност. Той се редуцира най-трудно.

Хематит – Fe2O3 (фериокис). Хематитът е една от много разпространените и най-чиста от фосфор и сяра желязна руда.

Теоретичното съдържание на желязо е 70,1%, а практически то достига 40-60%. Има червен цвят и се редуцира по-лесно от магнетита. Притежава слаби магнитни свойства. В природата хематитът се среща в няколко разновидности, като спекуларит (желязна слюда или железен блясък) – във вид на немагнитни люспести или плочести кристалчета със сивочервен метален блясък; кръвен камък – във вид на плътна твърда маса със стъклен блясък; сбит (землест) хематит, който е най-разпространен.

Лимонит – 2Fe2O3.3H2O (железен хидроокис). Лимонитът е най-разпространената желязна руда, получена от окислителното изветряване на железните карбонати или пирити или пък от коагулирането на колоидни железни разтвори. Съдържа максимално 60% желязо (практически 30-45%). Среща се в няколко разновидности в зависимост от вида и точния си химичен състав. Лимонитните железни руди са силно порьозни и сравнително най-лесно се редуцират.

Сидерит – FeCO3 (железен карбонат). Теоретичното съдържание на желязо в сидерита е 48,2%. Практически обаче то не надминава 25-40%. Среща се в две разновидности: кристален сидерит със сивобял цвят, известен под името истински сидерит и глинест сидерит, известен още под името сферосидерит.

Редуцирането на сидерита се извършва лесно. Направо във високата пещ той се използва много рядко – само в случаите, когато съдържа малки количества вредни примеси. Обикновено преди поставяне във високата пещ сидеритът се загрява с цел да се дисоциира карбоната и се отдели CO2. Това става чрез пържене или агломерация.

Освен посочените по-горе руди за добиването на чугун се използват и някои отпадъчни материали от металургичното производство, като скрап, шлаки (богати на манган и на желязо), високопещен прах, желязна окалина и др. За добиването на чугун при специални процеси като изходен материал може да се използват и пиритни пържилни отпадъци, които съдържат 40-60% желязо.

Изображение: Wikipedia
67 Прегледа