Корените на процеса на отчитане с цел задоволяване на нуждите на управлението могат да се намерят още със зараждането и развитието на общия счетоводен процес – това се вижда в трудовете на класиците по счетоводство. Л. Пачиоли, Б. Котругли, А. Гилбо, И.Ф. Шер и други.

Днес управленското счетоводство се счита за най-новото направление на счетоводството, но за да се разбере неговата същност и обхват, задачите и функциите му и най-вече насоките в бъдещото му развитие, е необходимо да се открият неговите корени и причините, породили появата му.

 Основната част от авторите, работещи в тази област, свързват появата и развитието на управленското счетоводство с отчитането на разходите и процеса на калкулиране като основната им теза се състои в това, че т.нар. разходно счетоводство е предшественик на съвременното управленско счетоводство и е негова днешна съществена съставна част. Следователно там където се развива то са и основите на днешното управленско счетоводство.

Понякога управленското счетоводство, според други автори, може да се свърже със зараждането на науката за управлението и развитието на промишлената дейност. Те очертават следните етапи в развитието на счетоводството: търговски – до 1880г.; предприемачески – 1880 – 1900 г.; организационен – 1900 – 1950г.; оптимизационен – 1950 – 1975г.; стратегически – от 1975г. до наши дни.

В контекста на тази периодизация, възникването на управленското счетоводство се свързва с появата на вътрешнофирмени, правни и икономически взаимоотношения.

Едно по-задълбочено изследване на отчитането на процесите от позицията на създаване на информация за управление и контрол /акцентът пада на контрола, а не само на регистрацията на извършения разход или приход/, може да ни върне доста назад в миналото – още в дълбока древност.

Следователно наличието на необходимост и възможност за създаване на информация за управление и контрол дава основание, корените на управленското счетоводство да се търсят много по-назад във времето. За да се установи на кой етап от историческото развитие на счетоводния процес започва обособяването на управленското счетоводство, е необходимо да се проследи историческото развитие на самото счетоводство.

При една по-детайлна периодизация могат да се обособят следните периоди в развитието на счетоводството и в частност на управленското счетоводство:

Първи период – класически. Той обхваща времето от дълбока древност до 1200г., като регистрирани данни за счетоводна информация има още 4500г. пр. Хр. Основният му белег е прилагането на системата за ранно книговодство (stewardship). Тя е характерна особено за ранното Средновековие. Специфично за нея, от този период на развитие, е че голяма част от процесите изобщо не са обект на документиране. Големината на църковните и светски имоти налага назначаването на икономи (stewards), които действат от името на собственика. Принципът на водене е следния: в началото на периода се записва какво имущество е поверено на иконома. В края на периода, контролът се изразява в това, че имуществото в края трябва да е равно на имуществото в началото плюс всички придобивания (ренти и др.) минус различни разноски. Ако има разлика, тя се дължи на кражба или загубено имущество. На този етап, категории като „разходи“ и „приходи“ все още не съществуват. Отчитането, защитата става устно (одит), като за целта се използват римски, а не арабски цифри.

Втори период – от 1200г. до 1850г. От гледна точка на счетоводството като цяло, този период е характеризира с господстването на две счетоводни системи: charge and discharge” (влезли и излезли) и двойно счетоводно записване (венециански метод).

Системата „charge and discharge” е отново вид ранно книговодство. В основата й лежи същият принцип на отчитане както при “stewardship” и отново обект на отчитане е основно имущество /земя, пари, добитък/. Основната разлика при системата „charge and discharge” спрямо „stewardship” е документирането – все повече обекти и процеси започват да се записват. Освен това, самата система претърпява във времето значително развитие – постепенно се преминава от римски към арабски цифри, разширяват се обектите на отчитането. На по-късен етап се появяват понятията „капитал“ и „доход“, но все още не е налице диференцирано отчитане на разходи и приходи. Тази система от Англия се пренася в Шотландия, където намира широко приложение и се среща чак до XVIII век.

В развитието на самата система „charge and discharge” могат да се обособят три стадия, които са много различни основно по обекта на отчитане: първи – ранен стадий, за който се отнася всичко казано до тук; втори стадий – развитие в Шотландия и трети – късен стадий, характерен за Италия и колониите /Америка/.

Развитието на значителна по мащаби търговия от италианските търговци и разширяващата се банкова дейност с клонове по целия свят, правят система „charge and discharge” неадекватна за мощната за своето време италианска икономика. Чрез нея вече не могат да се следят движенията между клоновете на сдружението и други. Това се постига чрез венециански метод (двойно счетоводно записване).

Историята показва, че системата „charge and discharge” и двойното счетоводно записване са съществували по едно и също време в различни страни като в третия си стадий системата „charge and discharge” еволюира в двустранно записване (Book-Keeping).

През XV-XVI век, в книговодството за манифактурното производство (Book-Keeping) отчитането на приходите и разходите е вече добре организирано и дава сравнително точна представа за пълните разходи с цел подпомагане на ценообразуването.

Следователно тук могат да се търсят частични форми на разходно счетоводство, намиращи израз в отчитането на разходи и приходи по видове, както и с цел вземане на определени решения и разширяване на възможностите за контрол върху дейността. В този период се извършва преход от книговодство (Book-Keeping) към систематично счетоводство (Accounting).

През XVIII век се развива фабричното производство, във връзка с което се усъвършенства изчисляването на пълните разходи по видове поръчки и по фази на преработката при непрекъснато производство.

В английската литература е разпространено становището, че целенасоченото отчитане на разходите възниква в периода на Индустриалната революция (около 1800г.) и това е началото на разходно счетоводство.

Трети период 1850-1950г. В този период няколко сили оформят облика на счетоводството: опростяване на данните – те са много по обем, но по-еднотипни и лесни за обработка; усложняване на сделките и като цяло многократно увеличаване обема на обработваната информация.

Много автори считат, че краят на XIX век е Ренесанс в развитието на разходното счетоводство – в Англия, Франция, Германия и Русия. За този етап Т. Джонсън и Р. Каплан обособяват следната хронология в развитието на управленското счетоводство:

  • средата на XIX век – характеризираща се с развитие на търговската дейност, която от своя страна изисква съставянето на прогнозни разчети, изчисляване себестойността на произвежданата продукция и услуги;
  • последната третина на XIX век за която е характерно разделянето на счетоводството на финансово и управленско;
  • последната четвърт на XIX век – Е. Тейлър създава системата за производствено нормиране, която от своя страна довежда до създаването на системата „стандарт-кост“ /нормативна система/.

Началото на XX век се характеризира с голяма динамичност както в икономиката, така и по отношение на редица открития в областта на разходното счетоводство – създава се ясна и стройна теория за калкулирането по пълна себестойност от А. Калмес (1911г.), системата „стандарт-кост“ от Ч. Харисън (1912г.), формулират се принципите на системата „директ-кост“ от Ч. Кларк (1933г.).

През 1923г. Дж. М. Кларк извежда принципа за обособяване на различни разходи за раззлични цели, който по-късно е превърнат от Ч. Т. Хорнгрен във водещ принцип в управленското счетоводство.

През 30-те години на XX век бюджетирането става важен инструмент на управляващите. В практиката навлиза измерването и оценяването на разходите с цел изработване на управленски решения и контрол. Счетоводната мисъл в САЩ насочва усилията си към извеждане на базови закономерности – в резултат на това е разработен анализът по зависимостта „Разходи-Обем-Печалба“.

Следователно, за началото на XX в. до 1950г. е характерно насочване на вниманието на счетоводителите и ползвателите на управленска информация към класифициране на разходите с цел изчисляване на печалбата и осъществяване на контрол, използване на бюджетирането и прилагане на различни методи за калкулиране. Това е моментът на прехода от разходно към управленско счетоводство.

Четвърти период – от 1950г. до наши дни. Периодът се свързва с утвърждаване на дисциплината „Управленско счетоводство“ и цялостно формиране на нейния обхват и съдържание.

Управленското счетоводство като социално – икономическо явление се развива постоянно, разширяват се неговите функции, все по-разнообразни стават ползваните от него методи и се увеличава броя на задачите, които има да разрешава.

В най-новата история на управленското счетоводство (разгледаният по-горе четвърти период), могат да се очертаят няколко стадия на по-нататъшното му развитие, характеризиращи се с качествени изменения в изучаваната от него материя.

  • първи стадий – от 1950г. до 1965г.

Утвърждаването на управленското счетоводство през този период се свързва с бурното развитие на индустрията. Затова вниманието се насочва към цялостно и задълбочено изследване на разходите и системите за калкулиране. Като самостоятелни части се обособяват подготовката на информацията за изработване на управленски решения и контрола, с такива прийоми като ситуационния анализ и анализът по центрове на отговорност. Развитие получава системата за калкулиране „директ-кост“.

  • втори стадий – от 1965г. до 1985г.

На преден план излизат разработки и изследвания във връзка с отчитане използването на ресурсите в бизнес – процесите, анализ на ефективността на бизнес-процесите. През 70-те години в Япония се създава системата „точно на време“ (Just-In-Time), като отговор на необходимостта от създаване на висококачествена и конкурентноспособна продукция.

  • трети стадий – от 1985г. до 2000г.

Това е период на стремително развитие на управленско счетоводство и зараждане на много нови идеи. В края на XX век активно се развива нов подход в отчитането, калкулирането и управлението на разходите, основан на управление на операциите/съставните части на процесите/, а именно „Activity-based-costing” ABC (калкулиране на база дейности), “Activity-based-management” ABM (управление на база дейности), „Activity-based-budgeting” ABB (бюджетиране на база дейности).

Характерно за този етап е началото на прехода към постиндустриалната ера, която се свързва с развитието на услугите – търговски, финансови, в областта на туризма и хотелиерството и други. Методите на управленското счетоводство се насочват към тези сфери като същевременно самите те са подложени на усъвършенстване. Акцентите в него вече не са свързани в най-голяма степен с калкулирането на себестойността, а това на продажната цена, което е особено важно за съществуването на даден продукт на пазара и завоюването на лидерски позиции в бизнеса.

Трябва да се има предвид, че класическата система на управленско счетоводство, е ориентирана предимно към производството. Редица фирми, разбират този факт и това, че системите им за управление на ресурсите поддържат само основния производствен цикъл. Същевременно печалбата идва вече не толкова за сметка на продукта, а благодарение на оказаните съпътстващи услуги и логистика. Управлението на спомагателните бизнес – процеси, чието значение постоянно нараства във връзка с формиране на печалбата, остава встрани. Колкото повече се засилва конкуренцията, толкова повече се засилва ролята на спомагателните елементи. По тази причина се разработват техники, поддържащи стратегическите решения.

  • четвърти стадий – от 2000г. до наши дни.

През първите години на XXI век, продължава процесът на значителни усъвършенствания в отделните елементи (методи и техники) на управленското счетоводство. Например, днес могат да се очертаят няколко основни тенденции в развитието му по отношение на разходите: въвеждане на гъвкава класификация на разходите, допускаща комбиниране на функционални (за анализ по процеси) и пределни (за анализ по подразделения) методи; опростяване на способите за разпределение на непреките разходи, използвайки шаблони, както по процеси, така и по продукти; Подмяна на нормативите, разработени на база план, за сметка на такива, разработени на основата пределната мощност, което разширява обхвата на управленски решения, които могат да се вземат по отношение на използваните мощности; увеличаване на броя на „точките за събиране на информация“, което позволява детайлно да се анализира операционният процес.

Информация: „Упр. счет.“, Павлова

235 Прегледа