Замъкът Нойшванщайн е най-доброто творение на Рихард Вагнер, твърдят почитатели на гениалният композитор. Той е като излязъл от приказките за рицари, принцеси и феи. Всеки сантиметър от каменната постройка е вдъхновен от творчеството и най-вече от оперите на Вагнер. Самото име („Нов лебедов замък“) идва от мита за Лонегрин – рицаря лебед. Вагнер създава по него едноименната опера, а Чайковски пише балета „Лебедово езеро“.

В основата на всичко обаче е лудостта на младия баварски крал, известен като Лудвиг II Безумни. Той наследява психическото разтройство на баща си Максимилиан II и 18-годишен се качва на престола му. Скоро обаче народът на кралство Бавария разбира, че крушата не е паднала по-далеч от дървото си. Младият крал също е луд. За няколко години губи две войни с Прусия – първо в съюз с Австо-Унгария, после с Франция. С това проиграва и независимостта на Бавария. Независимо от драмите владетелят се отдава на детските си фантазии и преклонението пред Вагнер. А композиторът извършва чудовищен труд, като събира немски, скандинавски и келтски легенди, някои от които превръща в опери.

През 1869 година започва строителството на Нойшванщайн, което продължава 17 години. Негови архитекти са Едуард Ридел и Георг Долман.

Тронната зала е посветена на легендата за Парсифал и търсенето на Свещения Граал. Облицована е с мрамор и наподобява строгата, но пищна подредба на византийските църкви. И най-вече на „Света София“ в Константинопол. Таванът е като звездно небе, от което се спуска огромен канделабър с 96 свещи, тежащ повече от тон. Зад трона са нарисувани Исус, Дева Мария и Йоан Кръстител. Престолът е трябвало да е от злато и слонова кост. Лудвиг сам прави проекта за него, но той никога не е осъществен. Разположен е на платформа с изображенията на дванайсетте апостоли. В залата са нарисувани портретите на кралете Стефан от Унгария, Хенри IV, Казимир от Полша. Луи IX от Франция и Фердинанд от Испания. Под тях са позлатени фигури на лъвове, символизиращи мощта на Бавария. Залата за музикални изпълнения е на целия четвърти етаж на замъка. В нея има множество картини, огромни позлатени свещници и висящи полилеи. Лудвиг е предвиждал тук да се изпълняват оперите на Вагнер, но композиторът предпочита това да стане в Байройт.

Навсякъде из замъка Нойщванщайн са изрисувани митологични сцени с окултни знаци и символи. Спалнята на краля е изографисана с персонажите легендата за вечната любов на Тристан и Изолда. Кабинетът на Безумния е посветен на мита за Танхойзер. Тук стените са с най-филигранната дърворезба. На тях са окачени гоблени, дело на Йозеф Айгнер. Замъкът е строен 17 години. По ирония на съдбата, Вагнер никога не го вижда. Лудвиг II пък живее в него едва 170 дни, след което умира мистериозно при разходка край близкото езеро Форген. Нойшванщайн и днес не е довършен. Той се намира в уникална местност на края на Бавария до границата с Тирол в Алпите. Наблизо е градчето Фюсен. А една от най-зашеметяващите гледки е на най-високия връх в Германия – Цугшпиц.

Най-прочутият замък в света дава идеята на Улот Дисни за двореца на Снежанка и после става емблема на славното анимационно студио. Нойшванщайн е посещаван от над 1,3 млн. туристи годишно. Гидовете препоръчват красивите гледки през есента и зимата, когато всичко наоколо изглежда като вълшебна приказка.

Може да ви е интересна и статията Антарктида – континентът, покрит с вечни ледове

180 Прегледа