Дворецът „Шонбрун“ във Виена в продължение на векове е център на властта на Хабсбургите – най-влиятелната от династиите, владели Европа.

От военен лагер до световна метрополия

От 1276г. съдбата на бъдещата столица на Австро-унгарската империя е неразривно свързана с династията на Хабсбургите.

Произходът на Виена се свързва с келтското селище Виндобона и с едноименния римски военен лагер. Около 100г. сл. Хр. Около укреплението се появява селище, което оцелява само 70 години, понеже е разрушено по време на маркоманските войни. За щастие на Виндобона римският император Марк Аврелий – цезар и философ, се погрижва за града, или по-точно – за неговите останки.

През 203г. Виена получава статут на римска община. Около 400г. градът попада под ударите на германските племена (маркомани и квади), а по-късно на азиатските хунски орди, яздещи ниски и бързи коне. От 976г. съдбата на Виена преминава в ръцете на династията Бабенберг. Над 150 години дунавският град остава резиденция на Бабенбергите. В този период се ражда столицата на Източната империя, тоест на Австрия. През 1276г- на историческата сцена излиза династията на Хабсбургите. По време на тяхното управление Виена преживява истински разцвет. Градът става седалище на императора и европейски културен център. Същевременно населението нараства мълниеносно. На два пъти Виена е изправена пред турските нашествия – през XVII и XIX в. Християнска Европа организира общ фронт срещу първото нашествие и Виена е освободена благодарение на полските хусари под предводителството на Ян Собиески III. По време на управлението на Мария-Тереза – любителка и меценат на музиката и живописта, имперска Виена достига апогея на развитието си. И досега градът живее, озарен от блясъка на тези времена.

Дворецът „Хофсбург“ в центъра на Виена е само един от многобройните архитектурни паметници с уникална красота в австрийската столица.

Интересни факти:

  1. Във Виена има рекорден брой места, свързани с личността на Бетовен. Композиторът живее тук 35 години и сменя жилището си 60 пъти.
  2. В двореца „Хофсбург“ може да се видят уредите, използвани от императрица Сиси за гимнастическите й упражнения.
  3. Сградата на улица „Домгасе“ №5 е истинско място за поклонение за любителите на Моцарт и неговата музика. Гениалният композитор живее тук между 1774г. и 1784г. Тук композира и операта „Сватбата на Фигаро“.
  4. Един от символите на Виена е „Щефъл“ – високата 136,7м кула на катедралата „Свети Щефан“.

Във Виена старата част на града е заобиколена от прочутия булевард „Рингщрасе“, по чието протежение се издигат многобройни представителни сгради на столицата. Всяка част от него има свое собствено име. Центърът на Виена все пак е много по-обширен – обхваща площта между двореца „Шонбрун“ и Дунавския канал.

Каляските и баловете на операта

Нито един друг град в Европа не живее до такава степен в миналото като Виена. Когато човек попадне веднъж в атмосферата на Виена, го обхваща носталгия по отдавна отминали времена.

Уникалната комбинация от оперен кич, култ към императрица Сиси и известните торти „Захер“ – ето това за европейците е „виенският меланж“. Посетителят на австрийската столица трудно може да пренебрегне атракциите на Виена – винените изби, наречени „Хойригенлокале“, където се сервира само младо вино от последната реколта, парка „Пратер“ с известната в цял свят „Дяволска воденица“ или кафенетата с тяхната несравнима атмосфера, някога имащи статута на артистични институции. Виена е град, в който традициите от края на XIX и началото на XX в. са още живи. Веднъж годишно, по случай прочутия „Бал на операта“, разкошът на старата монархия от времето на император Франц Йосиф се съживява отново. Красивите коне липицианска порода, които се появяват на спектаклите по дресировка, организирани от Испанската школа, са световна атракция. Виена може да бъде разгледана в традиционен стил, като наемете карета, наречена „фиакър“. Заслужава си също да споменем катакомбите и античните гробища в покрайнините на града, където посетителят може на спокойствие да потъне в размисъл, заобиколен от очарованието на миналото. Шегаджии твърдят, че централните гробища на Виена са два пъти по-малки от швейцарския град Цюрих, но затова пък два пъти по-весели. Изобщо виенчани се отнасят към смъртта и гробищата с чувство за хумор – например бездомниците, които се приютяват в гробищата, се наричат „71“, понеже оттам минава трамваят с този номер.

Сред забележителностите във Виена са:

  • Дворците „Хофбург“, „Шонбрун“, „Белведере“;
  • Кафенетата, музеите („Албертина“, Музей на съвременното изкуство);
  • Академията за изящни изкуства;
  • Музей на файтоните;
  • Къщата на Моцарт;
  • Испанската школа по езда;
  • Пратера;

Климатът тук е умерен. През зимата средната температура е -1,5 градуса, а през лятото достига 20 градуса по Целзий. В изключителни случаи температурата достига -20 градуса през зимата и 35 градуса през лятото. Годишното количество на валежите е 616мм.

Църквата „Карлскирхе“, посветена на свети Карло Боромео, с внушителния си силует в стил барок е една от най-големите сгради във Виена.

Изображение: Pixabay

22 Прегледа