Паричните агрегати са сложно съчетание от показатели, с които се анализира, регулира и контролира състоянието и промените в паричната маса. Паричната маса е важен количествен показател на паричното обръщение, който показва съвкупният обем от налични пари /банкноти и монети в обръщение/ и финансовите активи, които се държат по сметка /безналичните платежни средства/, като обслужват стопанския оборот и принадлежат на гражданите, фирмите и държавата. Банкнотите и монетите са само малка част от средствата за размяна в развитите страни (банкнотите и монетите заемат около 20-22 на сто от паричната маса в повечето развити страни. Относителният дял на монетите е около 2-3 на сто. В САЩ наличните пари са около 8 на сто от паричната маса).

Паричните агрегати се разграничават като елементи на паричното предлагане според степента на тяхната ликвидност. Степента на ликвидност се определя от бързината и резултатността на трансформацията на даден актив в налични пари. Най-висока ликвидност имат наличните пари /парите в брой/.

В различните страни паричните агрегати се определят по различни начини. Най-общото деление, почти навсякъде включва агрегатите „тесни“ и „широки“ пари.

Паричният агрегат „тесни“ пари /narrow money/ включва наличните пари под формата на банкноти и монети, които циркулират в обръщението или се държат в наличност, а също и влоговете по текущи сметки, които най-бързо могат да приемат формата на налични пари.

Паричният агрегат „широки“ пари /broad money/, обхваща парите в обръщение и безсрочните влогове /общо парите/, квази парите и депозитите в банките, които са блокирани за внос, за регистрация на фирма, за участие в търгове и др., тоест това са парите в широкия смисъл на понятието.

Агрегатът „широки пари“ може да бъде групиран основно според критериите степен на ликвидност на съставните елементи и според изпълнявани от парите функции – средство за обръщение и средство за натрупване и съхраняване на стойността. Според тези критерии „широките пари“ се наричат:

Първо – първични пари /primary money/. Те представляват вземанията, които търговските банки имат от централната банка и съдържат следните компоненти:

  • банкноти и монети;
  • депозити в централната банка;

Второ – вторични пари /secondary money/.

Това по същество са вземанията от търговските банки /вложенията на клиентите/ и включват:

  • безсрочните влогове /депозити на виждане/, към тях се отнасят и парите на притежателите на банкови карти (с появата на банковите карти /кредитни, дебитни, смарткарти и т.н./ и извършването на разплащания с тях се появи ново понятие – процес на дестафация на парите, което означава изчезване на веществените средства за обръщение и плащане).
  • Финансови активи на други банки или други държави, които могат да се използват като платежно средство.

Трето –квази-пари /quasi money/.Квази-парите са финансови активи /преди всичко срочни депозити в банките/, които се появяват основно като средство за спестяване /натрупване/, отколкото средство за обръщение. Те не могат да бъдат използвани непосредствено като средство за плащане, защото се изисква известно време за трансформирането им /да се даде съответно предизвестие в банката, че депозитът ще бъде теглен/.

За съхраняването на стойността на квази-парите, банките плащат по-високи лихви, отколкото по безсрочните влогове.

Няма единно мнение между отделни автори дали съкровищните бонове и депозитните /спестовните/, сертификати да бъдат включени в „широките“ пари. Съкровищните бонове, емитирани от държавата, по своята същност представляват краткосрочно кредитиране на правителството, с което се създават пари и в тесен и в широк смисъл. Депозитните /спестовните/ сертификати са ценни книжа, с които се доказва сумата по влогове в банката и правата на притежателя на сертификата за получаване на определен доход, след изтичане на договорения срок. Депозитни сертификати се издават на юридически лица, а спестовни на физически лица. Тези сертификати, емитирани от банките, също са основа за емитиране на пари и трябва да се включват в понятието „широки“ пари. Парите по сметките на фирмите за обслужване на безналичните плащания /наричат се още жирални пари или жиро сметки, текущи сметки, разчетни сметки, сметки на виждане и др./ също се отнасят към „широките“ пари.

Платежните документи като полици /записи на заповед, менителници и др./  и чекове на представители, символи на наличните пари. Те изразяват нареждане до банките за събиране или превеждане на съответни парични средства, но не са пари. Тези документи са само помощни платежни средства, с които се намалява обемът на наличната парична маса в обръщението. Приемането на чека за инкасиране, още не означава, че плащането е извършено. Трябва да се провери покритието му, да няма фалшификации и др., след което може да стане неговото осребряване. Джиросването на записа на заповед или менителницата, също не е реално плащане. То може да се извърши когато настъпи договорния падеж на плащането.

90 Прегледа