Изключително добре развитият туризъм във Венеция стимулира запазването на архитектурните паметници и традициите. По време на конкурса на гондолите по Канале Гранде (Големият Канал) жителите подкрепят любимите си екипажи, обличайки се в техните цветове.

От укрепена крепост до световен търговски център

Разположението на града върху островите на Венецианската лагуна играе решаващо значение за разцвета и славата му, но днес то е сериозна пречка за превозването на стоки и хора.

Сред забележителностите тук са:

  • Площадът и базиликата „Сан Марко“;
  • Дворецът на Дожите;
  • Мостът „Понте Риалто“ над Канале Гранде;
  • Музеят „Корер“;
  • Галерията на Академията;

Първите жители на Венеция са бежанци от равнината на Падуа. През IV в. те се скриват тук от нашествието на варварските народи и превръщат блатистата територия в град от световно значение. Между VII и XV в., управлявана от дожите (избрани ръководители на Републиката), Венеция е най-значителната средиземноморска сила. Тя натрупва своите богатства от търговията с подправки със страните от Ориента. Големите печалби позволяват на дожите да построят приказни дворци, църкви и разкошни резиденции, които днес са основна туристическа атракция. Към края на XV в. започва постепенният залез на Венеция. И през 1797г. (след войните на Наполеон) тя става обект на размяна между Франция и Австрия. През същата година Наполеон предава Венеция на Австрия. Едва през 1866г. Венеция влиза в състава на Италия.

Днес, благодарение на художествените биеналета и международния кинофестивал, градът е един от главните културни центрове на Италия, заливан постоянно от вълните на туристите.

В същото време „Ла Серенисима“ („Святата Република“) става символ на разрушение и упадък. Сградите й, укрепени от дървени пилони, потъват с по няколко сантиметра всяка година в тресавището на лагуната. Перспективата за отстраняване на тези недостатъци е повече от песимистична. Освен това, през януари и февруари Венеция потъва в гъста мъгла. Тази угнетяваща атмосфера е пресъздадена от Лучано Висконти във филма „Смърт във Венеция“.

Интересни факти:

  1. Венецианецът Марко Поло (търговец и философ) е първият европеец, който тръгва на пътешествие към Далечния Изток през Средновековието. Той е автор на първите описания на страните и населението в Азия.
  2. Романът на Томас Ман „Смърт във Венеция“ е пресъздаден на екрана от Лучано Висконти. Този филм популяризира образа на мрачната атмосфера на „града на Лагуната“.
  3. Терминът „commedia dell’arte” (комедия дел’арте) води началото си от историята на Венеция. Основното обновяване на този „театър на типовете“ е реализирано от драматурга Карло Голдони. (Адвокат по професия, той започва литературната си кариера едва 31-годишен. Почива в Париж през 1793г.).
  4. На Канале Гранде, главната артерия на Венеция, има само три моста: мостът на Академия на изкуствата, Понте Риалто и мостът Скалзи (близо до гарата).

Основната водна артерия на града е Канале Гранде (4км), по протежение на която се издигат разкошни дворци. Един от най-известните сред тях е дворецът Ка`д`Оро („Къщата на златото“).

Градът на мостовете и дворците

Столица на Лагуната, градът е разположен върху множество острови – 117 на брой. Благодарение на географското си положение Венеция е един от най-посещаваните градове в света.

През първата половина на XVIII в. започва развитието на ново живописно течение, отразяващо най-интересните пейзажи на града или сцени от делничния живот на жителите. Това направление в изкуството носи названието „veduta” (изглед, гледка), а най-прочутият му представител е Джовани Антонио Канал, известен като Каналето (1697-1768). Картините на Каналето в умален вид се използват като пощенски картички – един много подходящ сувенир от Венеция.

Съвременните туристи правят снимки, заснемат филми или просто купуват картички, сред които най-разпространени са тези с Двореца на дожите на площад Сан Марко. До този дворец се намират: Камбанарията“ – висока кула от XIIв., „Кулата с часовниците“ – от XVв., както и Старата и Новата прокуратури – паметници от XVIв. В Двореца на дожите в продължение на много време работят всички авторитетни дейци на Републиката. В края на XVI и началото на XVIIв., до Двореца е издигнат затворът, като двете сгради са свързани с малък мост. Този мост става известен на целия свят благодарение на писателите от XIX в., които го наричат „Мостът на въздишките“. Всъщност тук въздишат не само разочарованите влюбени, но и нещастните осъдени, преминаващи моста от съдебната зала в Двореца към затворническата килия.

25 Прегледа