Парите извървяват дълъг път на еволюционно възникване и развитие. Историята на зараждането и развитието на парите е неотменна част о тисторията на развитието на стоковото производство и реализацията, тоест на пазарната икономика. Изразявайки стойността на стоковото многообразие, парите в продължение на цялата икономическа история се проявяват в такива форми, които е диктувала достигнатата степен на развитие на стоковите отношения. На всеки исторически период от развитието на човешката цивилизация съответства на преобладаващата форма на парите.

През хилядолетното съществуване и функциониране на парите, се утвърждава тяхното първостепенно място и предназначение във възпроизводствения процес. Тяхната магнетична привлекателна сила и ролята им в обществото обуславят и съществуването на различни виждания и подходи при изясняването на техния произход, същност и необходимост за развитието на икономическите отношения. Причините за генезиса на парите, обосновавани от различните школи и автори, основно се свързват със закономерностите в развитието на стоковото производство и размяна, и ролята на държавата като „създател“ на парите.

Многообразието на тезите за парите и схващанията за причините за възникването, същността и техните функции, е толкова голямо, че може да се приеме, за вярна сентенцията за причините за възникването, същността и техните функции, е толкова голямо, че може да се приеме, за вярна сентенцията, че „дори за любовта не е писано толкова много, колкото за парите“.

В историческото си развитие парите са преминали през голяма еволюция, в рамките на която те преминават различни етапи на развитие и се използват различни видове пари.

Историята на възникването на парите започва от натуралната размяна / бартерът /, когато е налице една отворена система на обществено разделение на труда и множество частни производители, които осъществяват отчуждаването на продуктите на своя труд. При тази натурална размяна / бартер / една стока / благо / се заменя непосредствено за друга. В епохата на натуралното стопанство, размяната на излишъците от произведените продукте е имала случаен, епизодичен характер.

Първоначално всеки продукт, който е предлаган за размяна се е превръщал в стока, която служи за еквивалент на другата стока / продукт /, с която се разменя.

Когато производителят е искал да продаде своя продукт и да получи в замяна друг продукт, е трябвало да търси съответстващия купувач / контрагент /. На този най-ранен етап размяната е съществувала в най-проста и случайна форма на стойността, когато Х стоки А се разменят за У стоки Б или Х стоки А струват У стоки БИменно тук се намира стадият, тук е периодът на зараждането на парите.

При това просто разменно съотношение, което е характерно за всяко стоково производство стоката А изразява стойността си в потребителната стойност на стоката Б. При актът на покупко-продажбата, която е под формата „стока-стока“ /С-С/, стоката Б е еквивалент на стоката А. Стоката, чиято потребителна стойност служи за измерване на стойността на друга или други стоки изпълнява ролята на еквивалент.

При натуралната /бартерна/ размяна, която е съществувала дълъг исторически период, не е съществувала някаква единица, чрез която да се установи и изрази количествено стойността на разменяните стоки / и услуги /.

При тази размяна стойността на всяка стока, предлагана за продажба може да се установи само като се съпостави с всички предлагани за размяна стоки. При бартерът често не съвпадат потребностите на хората, участващи в размяната. Нерядко притежателите на съответни стоки трябва да извършат множество бартерни размени, за да получат желаната от тях стока. Възможно е дори да не може да се осъществи сделка, ако няма съвпадение на желаната потребителска стойност на стоката, която се търси или предлага.

При натуралната размяна не е възможно да се осъществи натрупване, като процес на съхраняване и пренасяне на стойността тъй като нито една от стоките не е приета като всеобщо покупателно средство. Преодоляването на тези и други неудобства на бартерните сделки става чрез парите. В зависимост от степента на развитие на стоковото производство и размяната стихийно и постепенно се отделя една стока, която започва да се проявява в качеството на всеобщ еквивалент /всеобщо покупателно средство/. Тази стока кристализира под формата на пари, тоест тя се утвърждава като пари. Следователно възникването на парите се свързва с епохата на първото голямо обществено разделение на труда.

Стоката, която се обособява като пари, като всеобщ еквивалент, освен собствените си физични, химични и др. свойства има и способността да задоволява и други човешки потребности, тоест тя получава и допълнителна обществена потребителна стойност. Това означава, че тази стока може да се използва 1. за измерване на стойността на всички стоки и 2. като посредник при тяхната размяна, като гарантира еквивалентността на взаимоотношенията между стокопритежателите.

Причината за специфичната допълнителна обществена потребителна стойност на стоката, която се обособява като пари, е обществената роля, която тя изпълнява като всеобщо покупателно средство / всеобщ еквивалент/, изразяваща се в нейната всеобща разменяемост в сферата на обръщението. Стоката /стоките/, която в условията на стоковото производство задоволява обществените потребности е пари.

През различните епохи, в зависимост от степента на общественото разделение на труда, народите в различните региони на света, като пари са използвани различни стоки. На едни места са използвани животните като овце, бикове, камили, коне, риби и др., на други – животински кожи, раковини, каменни блокове под формата на колела с различни размери, сол зърно, различни метали, дори хора /роби/, които са загубвали свободата си и т.н…

При разширяващите се икономически отношения между народите от отделните региони на света започват да се предявяват определени изисквания към свойствата на стоките, които изпълняват ролята на пари. Обществената потребителна стойност на стоките от един регион често не отговаря на обществената потребителна стойност на стоките в друг регион. Към наложилите се във времето изисквания за качествата към паричната стока могат да се посочат:

1. Да има делимост, тоест да се дели на малки части, без да се променя нейното качество, за да могат да се осъществяват по-малки покупки. При необходимост тези малки части от нея да могат да се уголемяват, без да се променят качествата на паричната стока / кюлчетата да се превръщат например в монети, а монетите, когато е необходимо да се превръщат в кюлчета/.

2. Тази стока да е качествено еднородна, тоест нейните качествени характеристики да са еднакви, независимо от това къде е произведена /в САЩ, Русия, Южна Африка или Австралия/.

3. Стоката да е удобна за транспортиране, тоест стоката, която изпълнява ролята на пари да има голяма стойност в малко количество, което да я прави удобна за транспортиране от един пазар към друг пазар.

4. Паричната стока да е устойчива при съхранение, тоест да е издръжлива на външни влияния.

На всички тези и други изисквания към стоката, която ще изпълнява ролята на пари, на всеобщ еквивалент на другите стоки, в най-голяма степен са отговаряли благородните метали /злато и сребро/, с техните естествени природни качества. Заради тези си качества златото и среброто се задържат най-дълго време на паричния пиедестал и се ползват с най-голям авторитет и влияние.

Следователно парите не са резултат от някакво съглашение между хората, те не са измислени. Парите възникват стихийно и тяхното развитие е свързано с непрекъснато развитие на стоковото производство.

Икономическото значение и същност на парите се свежда преди всичко до обстоятелството, че при размяна на стоките с тях се потвърждава /доказва/ обществената потребност на продуктите на отделните стокопроизводители.

Парите са материализирано изражение на отношенията между хората в процеса на развитието на стоковото производство. Благородните метали, като обикновена стока, както и всички други стоки, имат своя особена индивидуална потребителна стойност. Като парична стока златото и среброто получават характерна, всеобща потребителна стойност. Тя е свързана с тяхната способност да се разменят с всички стоки и чрез тази размяна да задоволяват всякакви потребности на техните притежатели. С използването на парите в качеството им на всеобщ еквивалент, може да се измери стойността на всички стоки, които са на пазара и да се направи сравнение между тях.

76 Прегледа