Човешкото съществуване е пряко свързано с природната и географската среда. От появата на човека, тя го храни, облича, дава му възможност да се труди и твори, да възстановява своите сили, да отглежда поколения.

Може определено да се каже, че туризма е създаден и развит от хората с цел използване на географската среда, природно-климатичните и другите ресурси за задоволяване на потребностите и интересите на хората от общуване с природата, културно-архитектурното наследство, историческите паметници, възстановяване, отдих, развлечения и т.н.

Затова разглеждайки туризма като уникално социално-икономическо явление на съвременния живот, би следвало да се откроят няколко важни страни.

Първо. Развитието на стопанския и другите форми на туризма с цел опазване и съхранение на природната среда и нейните ресурси, климата, историческото и културно-архитектурното наследство, решаване на екологичните проблеми и пр.

Този проблем е особено актуален на настоящия етап от глобалното развитие на света. Написани са много книги „за“ и „против“ туризма. Провеждат се много дискусии и спорове на международно равнище и в отделните държави.

Според нас истината следва да се търси в безупречното съчетаване на развитието на туризма с опазване на географската среда, природата и нейните ресурси, историческото, културното и другото наследство, оставено ни от нашите прадеди, за да можем и ние да го оставим съхранено за използване от следващите поколения.

От практическа гледна точка това означава:

  • проектиране, изграждане и стопанисване на туристическите обекти, селища и курорти, в зависимост от екологичните проблеми на съвременния свят;
  • предоставяне на кредити и финансиране от банките и финансовите институции за туристическите обекти само ако са спазени изискванията за съхранение на природните ресурси. Кредитиране на специални проекти по опазване на природата по примера на Световната банка;
  • организация и управление на хотелиерството, ресторантьорството и другите туристически обекти при спазване на екологичните норми и стандарти и реализация на икономии от материали, суровини, енергия, вода и други природни ресурси, с цел нормалното им възстановяване от природата. Това изисква приемането на конкретни програми, планове и стратегии от ръководствата на всеки един туристически обект, курорт, район, държава. По своята същност тази организация и управление на туристическите обекти не е в противоречие с качеството и стандартите за предоставяне на услуги;
  • приемане на национална стратегия за по-нататъшно развитие на българския туризъм по отделни географски райони с цел опазване на географската среда, природата и другите дадености.

В тази насока следва да се обособят и райони, където да не се изграждат туристически обекти, включително и по Черноморието и планините.

По примера на Канарските острови, Майорка, Кипър, Австрия и др., в някои райони на България следва да се възстанови и облагороди природната среда. Това се отнася за районите, засегнати от химическата промишленост, мините, изкопите за използване на инертни материали и т.н.

Тези стратегии следва да се конкретизират в практическо реализиране чрез планови мероприятия по години, средства, райони, селища и курортни места на България. Разбира се в тази насока е особено важна ролята и отговорността на стопанските ръководители на отделните туристически обекти на кметствата и общините за правилното териториално устройство на отделните обекти, курорти, комуникации, паркови стопанства и др.

Второ. Социални проявления на туризма.

Съвременното производство е свързано със значително изразходване на физическа, умствена и психологическа енергия от човека. Негативно отражение върху него оказват също и урбанизацията на големите градове и различните психологически натоварвания. Ето защо възстановяване на хората чрез целесъобразното използване на тяхното свободно време в различните форми на туризма и отдиха има значителна роля за тяхната производителност и жизненост.

Непрекъснатото увеличаване на свободното време на хората, както и нарастването на техните доходи и финансови възможности са изключително важна предпоставка за обогатяване на различните форми на туристическата дейност за отдих, възстановяване, запознаване с културно-историческите ценности, развлечения и т.н.

Важно място в социалните проявления на туризма заема също включването на огромна маса от хората в туристическата дейност, създаването на поминак, работни места, собствени хотели, ресторанти и др., които осигуряват добро препитание на фамилиите. По данни на Световната организация по туризма към 01.01.2001 г. в туристическата сфера работят над 200 милиона души в света. В България към същата дата пряко в туризма са заангажирани 80 000 души, а заедно с другите отрасли, които произвеждат стоки и услуги за туризма – около 300 000 души (транспорт, хранително-вкусова промишленост, строителство и пр.).

Друго важно значение на туризма в областта на социалната сфера е възможностите, които предоставя туризма за целесъобразното общуване на човека с геограэска и природната страна, с ценностите на предишните и сегашната цивилизация. Затова и не случайно едни от най-привлекателните форми за отдих на хората са тези сред природата, почивки на село, почивки във ваканционни селища и пр.

Следва да се отчете също важната роля на туризма за международното общуване на хората от различните страни.

Трето. Стопанско-икономическа значимост на туризма.

Много често в науката и практиката се посочва, че туризма е вид индустрия – „индустрия на гостоприемството“, „бялата индустрия“ и т.н. На практика масовостта в участието на хората в различните форми на туризма, изградената материално-техническа база и работещите в нея, го превърнаха в индустрия. Това се отнася както за използване на промишлените методи в производството и реализацията на услугите в хотелиерството, ресторантьорството, транспорта и другите стопански туристически дейности, така и в дейността по търговско-финансовите операции, организацията и управлението, целия цикъл на производство, предлагане и реализация на туристическите услуги.

Открояват се няколко направления на стопанско-икономическата значимост на туризма:

  • Пряко участие в изграждане на националната, регионалните и местните инфраструктури. Изграждане на значителна материално-техническа база от хотели, ресторанти, заведения за развлечения и други, които предават нов архитектурен и съвременен образ на туристическите селища;
  • Използване на природно-климатичните ресурси и географското разположение за икономическо развитие на цели държави, райони, селища и места. По същество в резултат на туристическата индустрия се създават определени типове икономически райони с важно социално значение за населението;
  • Съдействие за развитие на другите отрасли на стопанството – промишленост, строителство, транспорт, хранително-вкусова промишленост, селско стопанство и др.
  • Постигане на значителни и ефективни валутни и финансови положителни резултати за отделните държави, райони и селища. И това се получава чрез използване на по-леки трудови процеси от хората в сравнение примерно с металургията, тежката промишленост и т.н. Туризма може да има съществена роля в стабилизиране на икономиката на България и повишаване жизнения стандарта на хората.

Четвърто. Географско и териториално райониране в резултат на туристическата дейност.

В резултат на създаването и развитието на туристическите дейности се оформят и нови географско-туристически райони, селища и курорти с обществена и икономическа значимост.

Това предизвиква и географията като наука да се занимава в международен и национален мащаб с проблемите на туризма, особено чрез Международния географски съюз след 1972 г.

Практиката показва, че географско-туристическото райониране е пряко свързано с природно-климатичните ресурси, които определят туристическите потоци, както и тяхното колебание по години и сезони. Така на основата на туристическата практика в България се оформиха следните по-важни туристически райони и форми на туризъм:

  • Морски. Северно и Южно Черноморие. Северното Черноморие има три основни подрайона – Добруджанския край с център Албена, Варненски с център Златни пясъци, Варна юг – районите на устието на река Камчия, Бела и др. селища.

Южното Черноморие има три основни подрайона. Несебърски с център Слънчев бряг, Бургаски и Бургас-юг с център Созопол и другите селища на юг от Бургас.

  • Планински. Родопите с център Пампорово, Рила с център Боровец, Пирин с основно селище Банско, Стара планина – Троян, Габрово и др.
  • Балнеоложки. Сандански, Хисар, Велинград, Вършец, Баня (Пловдивско), Черноморието – Албена, Зл. пясъци и др.
  • Културен и маршрутно-опознавателен туризъм. София, Пловдив, В. Търново, Плевен Русе, Рилски манастир, Троянски манастир и др.
  • Селски и екологичен туризъм. Селищата в Родопите, Пирин, Рила, Средна Стара планина (Троян, Габрово, Дряново, Тетевен, Рибарица), районите около Белоградчик, Казанлък, Карлово и т.н.
  • Делови и конгресен туризъм. София, Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Велико Търново и др.
  • Спортен туризъм. Всички ловни стопанства в страната.
  • Зони за краткотраен и крайградски туризъм и развлечения. Това са природните, културните и създадените селища и туристически обекти за краткосрочен отдих на хората.
  • Райони за крайпътно туристическо обслужване. В резултат на пътническия туристически поток са се оформили райони за спиране на моторните превозни средства по магистралите и основните пътища на България – София-Истанбул, София-Атина, София-Бургас, София-Варна и пр. На основата на туристическия поток са оформени големи (на 60 км), средни (на 40 км) и малки (на 10-20 км) туристически заведения, включващи: леглова база, ресторанти за бързо обслужване, търговия, сервиз за колите, бензиностанции.
Изображения: Pixabay
56 Прегледа