Травмените увреждания и в частност тези на нервната система отдавна са престанали да бъдат само „военновременна епидемия“. При съвременните условия на труд и на интензивен бърз транспорт те също представляват немалък проблем, поставящ за разрешаване редица важни въпроси в т.ч. и такива, които са обект на профпатологията.

В структурата на заболяемостта тази патология неизменно заема второ или трето място по интензитет на случаите и брой на трудозагубите. Травматизмът, предизвикан в производствени условия, независимо от известни колебания в показателите продължава да е основен проблем за нашето здравеопазване.

Трябва да се отбележи, че травмените увреждания на нервната система заемат едно от водещите места.

Профпатологичните аспекти (теоретични и практически) на производствения травматизъм, в т.ч. и на транспортния травматизъм, се свеждат до това, доклоко и кога травмите на нервната система са трудова злополука, нещастен случай или професионологичния процес, организацията на работата, качеството на охраната на труда и техническата безопасност и др. Търси се разкриване на основните причини, които предизвикват травмите, и на възможностите за профилактиката им, както и за изясняване характера, локализацията и клиниката на най-честите и най-тежки увреждания на нервната система в производствени условия.

Специално внимание заслужават късните усложнения на травмите на централната и периферната нервна система, възможностите за превантивни мероприятия, както и за лечението, рехабилитацията и трудово-лекарската експертиза на тези травми.

Всичко посочено по-горе се отнася до производствения макротравматизъм на нервната система. Ако към него прибавим и уврежданията от производствения микротравматизъм (разгледан заедно с физическото пренапрежение), може да се види голямото значение на проблема за профпатологията.

Най-чести са травмените увреждания на главния мозък. Регистрират се ежегодно стотици хиляди тежки черепномозъчни травми в големи страни като САЩ, например.

Черепномозъчните травми дават значителен процент смъртност и тежки остатъчни прояви или късни усложнения. Някои от преживелите травмата лица получават и пълно инвалидизиране, а други снижена трудоспособност.

Класификацията на травмените увреждания на нервната система не се различава съществено от общоприетите класификации на травмите. В зависимост от характера на увреждането травмите на нервната система се разделят на открити и закрити, а според клиничното протичане – на мозъчно сътресение, мозъчна контузия, мозъчна компресия и др.

От късните прояви най-важно значение имат травмената церебрастения, енцефалопатия, епилепсия, диенцефалоза и пр. Травматичните увреждания на гръбначния мозък клинично се проявяват като сътресение, контузия или прекъсване (частично или пълно), като в зависимост от нивото на лезията се оформят различни двигателни и сетивни синдроми (квадриплегия, параплегия, конус-синдром, синдром на „конската опашка“ и др.).

Травмените увреждания като цяло и травмите на нервната система в частност не са регламентирани с ТПЗ. Най-вероятно това се обяснява с обстоятелството, че пострадалите от производствени травми се обезпечават социално по друг трудово-правов ред – като трудови злополуки. Трябва обаче да се отбележи, че последното понятие има по-широко съдържание и не е идентично на „травма“.

Както е известно, различават се три групи злополуки: трудови, битови и приравнени към трудови. Под трудова злополука се разбира увреждане на организма, получено по време и във връзка с изпълнение на професионалната дейност, по време на пътуване от работното място до местоживеенето и обратно, такова, настъпило при изпълнение на несвойствена за професията дейност, както и по време на бригади, участие в обществени мероприятия, отстраняване на последици от природни бедствия и др.

Травмите получени в производствени условия, са най-честите трудови злополуки, поради което на практика двете понятия обикновено се отъждествяват. Съществуват всички основания производственият травматизъм на нервната система да се разглежда като професионална патология. Тези увреждания са пряко свързани с производствената дейност и по-конкретно с организацията и технологията на труда и трудовата дисциплина.

Производствените травми по отношение на социалната компенсация юридически са приравнени с професионалните заболявания и пострадалите получават еднакви обезщетения. Високият интензитет на тези травми, значителните трудозагуби поради временна и трайна нетрудоспособност, икономическите щети, които се нанасят на народното стопанство, ги определя в групата на социалнозначимите.

Своебразен производствен травматизъм в съвременното общество представлява транспортният травматизъм. Масовото навлизане на транспортните средства в труда и бита, високите скорости и продължителните маршрути предявяват високи изисквания към психическото и физическото здраве на човека, към способността да възприема и обработва значителна по обем и разнообразна по характер информация, да взима правилни решения понякога в дефицит на време. Способността за адекватно реагиране при екстремни условия (аварии, критични пътно-транспортни ситуации и др.) и в условия на монотонност са най-важните и най-необходими качества на участниците в движението и предпоставка за ограничаване на транспортните травми.

Някои статистики сочат, че голям процент от пътнотранспортните произшествия се дължат на т.н. човешки фактори, в които основно място заемат здравословното състояние и свързаната с него психофизическа трудоспособност.

В някои по-големи страни над 50% от случаите с черепномозъчни травми се казва, че са в резултат на транспортни (главно автомобилни) злополуки.

Всичко това налага необходимостта непрекъснато да се повишава качеството на предварителния и текущия медико-професионален подбор, както и да се провеждат системни професионално адаптирани и ефективни профилактични мероприятия.

От гледна точка на профилактиката обект на профпатологията следва да бъдат всички травматични увреждания на нервната система. На практика обаче тя се занимава с късните последици и усложнения, тъй като в острия стадий тази патология се лекува в хирургически, респективно неврохирургически клиники и отделения.

Профпатологична насоченост е необходима както при провеждане на адекватни лечебно-възстановителни мероприятия, така и при рационалното трудоустрояване на такива болни с оглед постигане на максимална социална и трудова реадаптация и предотвратяване на допълнителни късни усложнения.

Инфо: Проф. невр. бол., Киряков

22 Прегледа