Комплексът от късни клинични прояви или усложнения в резултат на травменото увреждане на главния мозък обикновено се обединява в понятието „травмена болест на мозъка“ (ТБМ). Това едва ли е най-правилно, тъй като се заличава до известна степен диференцираното разглеждане на отделните клинични форми.

Застрашени от травмени увреждания на главния мозък са всички професии, при които трудът не е достатъчно механизиран, автоматизиран и обезопасен. Особено често тези травми се срещат в транспорта, металургичната и машиностроителната промишленост, строителството, дърводобива, селското стопанство, при товаро-разтоварни дейности и др.

Основен етиологичен фактор е механичният. Кинетичната енергия обикновено се предава на меките тъкани, черепа и вътречерепното съдържимо по следните механизми: а) пряк удар по относително фиксирана глава; б) пряк удар по нефиксирана глава, при който действат и сили на ускорение; в) съприкосновение с неподвижен или малко подвижен обект (например падане на крака от високо); г) съчетание на горните условия. При закритите черепномозъчни травми е възможно и действие по механизма на противоудара.

Съществуват много теории за обясняване действието на механичния фактор върху мозъчните тъкани (вибрационно-молекуларна теория, теории за предаване на силовите вълни, за ликворния тласък, за ролята на деформацията на черепа и др.).

Изтъква се значението на острото нарушение на мозъчното кръвообращение, на петехиалните кръвоизливи с диапедезна генеза на невро-хуморалните нарушения и особено на нарушенията в хемато-енцефалните бариерни функции. Подчертава се ролята на някои ликворни динамични фактори и неустойчивото равновесие на водния обмен на ЦНС, на мозъчния оток, набъбването, хидроцефалията и др. В по-ново време се правят опити да се обяснят промените с неврална асинапсия, изменения във физико-химичните свойства на мозъчното вещество, нарушение на функциите на ретикуларната формация и др.

Въпреки изброените многобройни теории патогенезата на уврежданията на мозъка при черепномозъчни травми все още не може да се приеме за изяснен въпрос.

Особено трудни за обяснение са случаите с тежки късни последици и усложнения при сравнително незначителен остър инцидент и обратно – пълно възстановяване след масивно травматично действие. Някои автори предупреждават, че „всяко увреждане на главата трябва да се разглежда като сериозно дотогава, докато не бъде доказано противното.“.

Основното значение за профпатологията имат клиничните форми на късните усложнения на черепномозъчните травми:

Травмена церебрастения. Проявява се клинично главно с три сомптомокомплекса: цефалгичен, с психични и с вегетативни нарушения.

Главоболието е най-честата проява и се среща при 92-95% от случаите с открити черепномозъчни травми и до 60% при закрити. Обикновено е дифузно, но може да бъде и локализирано в областта на травмата (ръбец). По интензивност е различно – от търпими до непоносими болки, а по характер – предимно потискащо, по-рядко разпъващо или пулсиращо. Специфично е провокирането или усилването му при психическа и физическа преумора, висока околна температура, престояване в задушни помещения, наличие на шум, вибрации, консумация на алкохол дори и в съвсем ограничен количество.

Психичните прояви имат предимно астенен характер (снижена издръжливост при умствено и физическо напрежение, раздразнителност, емоционална лабилност, нарушен сън). Наблюдават се, макар и по-рядко, нарушения в интелектуалната сфера и афективни реакции, както и прояви на вялост, апатия, тревожност, депресия, оглушеност и пр.

От вегетативните нарушения по-характерни са: повишена вазомоторна лабилност, хипер или хипохидроза (обща или на половината тяло), опресии, стенокардоподобни болки, нарушена терморегулация, пристъпна адинамия и др. Описани са и пристъпи на побеляване на пръстите.

Травмена енцефалопатия. При нея са налице описаните при церебрастенията симптоми, които обаче са по-интензивно проявени. Характерни са също органичните огнищни симптоми. В зависимост от локализацията и степента на мозъчното увреждане последните могат да имат разнообразен характер (корови, пирамидни, екстрапирамидни, сетивни, диенцефални и др. синдроми).

Пирамидните нарушения се изразяват най-често с леки до латентно проявени парези или хемипарези. По-рядко се наблюдават парализи (хемиплегия, тетраплегия, триплегия или параплегия).

Екстрапирамидни нарушения се наблюдават обикновено след тежки черепномозъчни травми. Най-често имат характер на паркинсонов или хемипаркинсонов синдром. Описани са хореоподобни хиперкинези, атетоза, миоклонусни пристъпи, интенционен тремор и др. Описва се и торзионен спазъм, съчетан с епилептични гърчови припадъци при случаи с тежка черепномозъчна травма.

Сетивните нарушения се наблюдават под форма на хемихипестезия или дистални нарушения на сетивността. По топика те обикновено следват двигателните увреждания. Срещат се случаи с пристъпи от каузалгични или таламични болки, а също с нарушения в сложната сетивност. Рядко се наблюдават нарушения от коров характер в зрението (хемианопсии, скотоми, остатъчна оптическа агнозия и др.)., слуха обонянието и вкуса.

Травмена епилепсия. Описва се като отделна клинична форма на травмената болест на мозъка. Сравнително често усложнение е на черепномозъчните травми. Обикновено се развива от 6 до 12 месеца след травмата и се проявява с различни по характер епилептични припадъци. Последните могат да се появят и значително по-късно. Понякога припадъците дълги години се предшестват от краткотрайни пристъпи на световъртеж, абсанси, пристъпни сетивни прояви и др. Преобладават случаите с големи припадъци и такива с огнищна епилепсия (сомато-двигателни, сомато-сетивни, вегетативни, психосензорни).

Големите припадъци се срещат по-често при травма в теменната и сензомоторната зона.

Диагноза при травмените увреждания на главния мозък се поставя въз основа на анамнезата, клиничната картина и посредством системно изследване на мозъчната биоелектрична активност.

Диференциална диагноза следва да се прави с епилепсия с друга етиология (възпалителна, неопластична, съдова и др.) и с неврози (хистерия). Анамнестичните данни за прекарана черепномозъчна травма, нейният характер, локализация и тежест улесняват поставянето на диагнозата. При необходимост следва да се направят и някои допълнителни изследвания (КАТ, ЕЕГ, сонография и др.).

Лечението на късните прояви на травмената болест на мозъка включва общоукрепващи и симптоматични средства. На фона на подобряващи мозъчната трофика и оросяването медикаменти се препоръчват седативни и адекватни препарати от групата психофармака, а в някои случаи и психотоници. При клинични прояви или съмнение за травмена епилепсия се назначават антиконвулсивни препарати. Някои автори препоръчват приемане на антиконвулсивни средства и като превантивно средство при всички случаи на травмена болест на мозъка.

Важно значение има своевременно проведената и правилна рехабилитация. Тя включва рационална трудова и социална реадаптация, системно динамично наблюдение и лечение, рационален режим на труд и почивка, системно закаляване, физикална терапия (при наличие на двигателни или сетивни нарушения), правилен режим на хранене и др.

Остатъчните явления след черепномозъчна травма обикновено имат обратно развитие при правилен терапевтичен и рехабилитационен подход са с добра прогноза.

Трудово-лекарската експертиза на травмената болест на мозъка понякога е свързана със значителни трудности, поради многообразието на остатъчните прояви, тяхната динамика и главно поради необходимостта такива болни активно да се насочват и включват към адекватна трудова дейност.

На трайно трудоустрояване без упражняване на регламентиран професионален труд подлежат случаите с: тежки хемипарези, съчетани или не с афазия и апраксия, травмена епилепсия с дълбоки промени на личността, тежък паркинсонов синдром и др. На по-леко увредените и особено при млади лица се препоръчва преквалифициране за нова подходяща професионална дейност. Например шофьор с травмена епилепсия не може да работи като водач на МПС, но би могъл да се назначи на друга работа, несвързана с движението, тоест без опасност за него или за други лица при евентуален припадък.

Болните с травмена церебрастения не трябва да работят в нощни смени, както и в работни помещения с прегряващ микроклимат, наднормен шум и вибрации.

При наличие на остатъчни двигателни нарушения или тежки астенни прояви се препоръчва трудоустрояване на работа, несвързана с тежък физически труд.

Трябва да се отбележи, че правилното трудоустрояване има не само социално, но и здравно (лечебно) действие. Болните с травмена болест на мозъка сами се стремят към активна трудова дейност.

Профилактика на травмената болест на мозъка се свежда основно до правилна организация на производствения процес, внедряване на безопасни технологии, максимално автоматизиране на производствените дейности, дистанционно управление и пр. Тя включва и строгото спазване на изискванията по техническа безопасност и охраната на труда. Правилният режим на труд и почивка, пълноценната рекреация и др. могат да ограничат злополуките по „вина“ на самите работници. Повишаването на техническата грамотност и създаването на правилни трудови навици също ефективно допринася за това.

32 Прегледа