Жителите на страните от Персийския залив могат да си позволят всякакъв лукс. В нито един друг край на света не могат да се видят толкова ролсройси.

Войната в Персийския залив

В началото на 90-те години на миналия век западните държави формират коалиция срещу Ирак, поради анексирането на Кувейт през 1990г. Техните опасения са, че Ирак ще контролира един от основните източници на нефт в света.

На 2 август 1990г. районът около Персийския залив преживява истински шок. Иракската армия навлиза в малката държава Кувейт. Местното правителство е сменено с проиракско. В тази ситуация западните държави започват да изпитват сериозни опасения относно съдбата на вноса на петрол от Кувейт. ООН веднага одобрява резолюция, в която иска от иракския президент Саддам Хюсеин незабавното изтегляне на армията му от Кувейт. След като дипломатическите стъпки не довеждат до никакъв резултат, западните държави, начело със САЩ, преминават към военна офанзива. Между 17 януари и 28 февруари 1991г. повече от 700 000 войници участват във войната срещу най-прославената армия в арабския свят. Операцията е наречена „Пустинна буря“. След интензивни бомбардировки над столицата Багдад и шест седмици битки Ирак е принуден да капитулира и да се изтегли от Кувейт. Саддам е принуден да признае резолюцията на ООН.

Периодът на относителен мир не трае дълго. САЩ обвиняват Ирак, че притежава оръжия за масово унищожение, че възпрепятства наблюдателите от ООН, че подпомага международния тероризъм, както и че е започнала подготовка за война. Катар, където се намира генералното командване на американските сили в Ирак, става база на армия от 250 000 войници. Запаси от вода, храна и взривни вещества се изпращат оттук и от Кувейт. След края на войната умиротворителните сили продължават да използват базите на страните от Персийския залив. Въпреки това ислямски фундаменталисти, недоволни от американското присъствие в района, организират терористични атаки срещу другите страни от залива. Такава атака се проведе в Рияд (столицата на Саудитска Арабия) през 2003г.

Икономическата карта на държавите от залива е монотематична и показва изключително енергийни ресурси. Разработването на залежите от нефт и природен газ позволява на тези страни, някога бедни, да получават доходи, които осигуряват на жителите им високо равнище на живот и широкообхватна система на социална защита.

Страните от Персийския залив – манна небесна в пустинята

След откриването на петролните залежи жители от района на залива се превръщат от обикновени бедуини в най-богатите бизнесмени в света.

Словосъчетанието „страните от Персийския залив“ се отнася до петте държави от Арабския полуостров, разположени на южните брегове на залива: Кувейт, Саудитска Арабия, Бахрейн, Катар и Обединените арабски емирства.

Тези малки държави (с изключение на Саудитска Арабия) контролират най-големите петролни ресурси в света. От момента на откриването на „черното злато“ (след Първата световна война) притокът на пари към района не спира. Вечният проблем на номадите – липсата на вода в пустинята – изчезва. Построени са огромни напоителни системи, които превръщат пустинята в процъфтяващ оазис.

Благодарение на високия стандарт на живот политическата ситуация в страните от Персийския залив е по-скоро стабилна. През 1980г. тези държави, заедно с Оман, създават икономическо обединение – Съвет на страните от Персийския залив. Всяка от тях същевременно е и членка на ОПЕК, влиятелната Организация на страните износителки на петрол със седалище в Кувейт.

Интересни факти

  • Мерната единица, използвана при търговията с петрол е барел (159 л).
  • Първата енергийна криза през 1973г. е в резултат на войната „Йом Кипур“ между израел и съседните арабски страни. Вследствие на неразбирателството между петролните концерни, страните износителки на петрол, вдигат цената му със 70-100%.
  • В Персийския залив се влиза през Ормузкия проток. Заради икономическата значимост на района, протокът е една от най-важните стратегически точки в света.
  • В страните от Персийския залив живеят и работят много имигранти, основно от бедните страни и от Югоизточна Азия.
18 Прегледа