В продължение на много години хората и на първо място учените си задават въпроса: Какво е предприемачеството? Какво представлява фигурата на предприемача и каква е неговата роля в обществото? Разбира се, поставянето на тези въпроси и намирането на съответните отговори зависи от спецификата на конкретната епоха, общество и икономика. С други думи, както практиката на предприемачеството, така и неговото научно (системно) осмисляне преминават една дълга еволюция, докато се стигне до днешното им проявление и разбиране.

Произходът на термините предприемачество и предприемач трябва да се търси във френската дума entrepreneur, чийто превод означава посредник или откривател на възможности (за извършване на някаква обществена дейност). Този смисъл се използва от редица автори при обяснението на ролята и поведението на първите по-значими предприемачи в човешката история. Такъв е например известният пътешественик Марко Поло, който в опитите си да открие търговски път между Европа и Далечния Изток междувременно продава и стоки на търговци срещу отстъпка за себе си на основата на сключен договор. Значими наченки на предприемаческа дейност могат да се видят по време и след околосветските пътешествия на португалци и испанци. Забележителен е предприемаческият пример със създаването и дейността на Остиндийската компания, доставяща ценни суровини и материали за европейските производители и продаваща европейски продукти на новооткритите източни пазари.

Общото между тези ранни предприемачески дейности и предприемачи е търсенето на новото и поемането на твърде висок риск при реализирането на съответните намерения. Така Ричард Кантилон в началото на XVIII век е един от първите автори, разглеждащи предприемача като индивид, поемащ (често непредсказуем) риск, който е и различен от осигуряващия капитала индивид. Свой принос в тълкуването на предприемаческата дейност и фигурата на предприемача дава и известният учен-икономист Жан Батист Сей, за който предприемачът е особен индивид, откриващ алтернативи за бизнес, притежаващ свои присъщи характеристики, различни от тези на обикновения икономист.

Сериозен принос в разбирането на предприемачеството и ролята на предприемача дава известният австрийски учен-икономист Йозеф Шумпетер в своя труд: „Бизнес цикли: Теоретичен исторически и статистически анализ на капиталистическия процес“. Йозеф Шумпетер потвърждава и доказва известната теория за дългите цикли на конюктурата на руския учен Николай Кондратиев (руски учен /1892-1938/, автор на теорията за дългите цикли /вълни/ на конюктурата, съгласно която периодично /в рамките на около 50 години/ в капиталистическата икономика се наблюдава нарушаване /и след известно време възстановяване/ на икономическото равновесие. Основните причини за това той вижда в неравномерното развитие на техническия прогрес и наличието /неналичието/ на капитали за инвестиране.).Освен техническия прогрес и наличието на капитали за инвестиране като двигатели на икономическото развитие, както е по теорията на Контратиев, Шумпетер извежда на преден план фигурата на предприемача. За него предприемачът е особен индивид, надарен с широк поглед за процесите и явленията, способен да поеме разумен риск и да търси възможности за реализирането на иновации на пазара. Шумпетер въвежда едно по-широко разбиране за иновацията, като под иновация разбира производството на нови продукти, развитието на производствената технология, използването на нова (различна организация на бизнеса. Именно предприемачът-иноватор е пионерът в разкриването и използването на нови възможности за бизнес, реализирайки някои от горепосочените иновации на пазара. За своето новаторство и пионерство, за поетия висок риск „да бъде пръв“ предприемачът получава т.нар. от Шумпетер „предприемаческа печалба“, или свръх печалба, докато следващите го предприемачи получава само възнаграждение за положените усилия. Следователно, иновативният предприемач на Шумпетер, подкрепян и от други действени хора (на първо място банкера, който го осигурява с необходимите капитали), е двигателят на икономическото развитие.

В съвременен план за водещ изследовател в областта на предприемачеството се счита американският учен Питър Дракър, чиято основна книга „Новаторство и предприемачество“ бива наричана още „библията на предприемачеството“- Питър Дракър стига до ново, по-широко разбиране на предприемача и съответно фигурата и ролята на предприемача.

Анализирайки характеристиките на американската икономика в края на 60-те години на 20 век, той стига до извода, че са налице всички признаци за това, че САЩ са навлезли в дълъг цикъл на конюнктурата по теорията на Кондратиев (имайки предвид например западането на традиционните отрасли като въгледобива, стоманодобива и намаляването на производството и работните места в тях). Същевременно, за този период в страната като цяло не само не се наблюдава намаление, а напротив, ма увеличение на производството и работните места. Дракър показва, че това увеличение е за сметка на новосъздаваните малки и средни предприятия и нарастването на заетостта в сферата на услугите. Анализирайки причините за този „нетипичен Кондратиев цикъл“, както той нарича това състояние на американската икономика, Питър Дракър прави няколко основни извода:

  1. Американската икономика от мениджърска (доминирана от големите предприятия се е превърнала в „предприемаческа икономика“.
  2. Налице е един социалнопсихологически феномен – вместо относителната сигурност на работата в големите предприятия, милиони (предимно млади) американци предпочитат да поемат риска да основат собствен бизнес, стремейки се към себереализация и независимост.
  3. Към края на 60-те години в САЩ мениджмънтът се е наложил и като теория и като практика, което позволява неговите достижения да се ползват от милиони хора, включително от новите предприемачи. Родил се е, както казва Дракър „Предприемаческият мениджмънт“.
  4. На основата на анализи на процесите в американската икономика П. Дракър стига до едно по-широко схващане за предприемачеството – т.нар. вътрешно (корпоративно) предприемачество. Тоест, той стига до извода, че предприемаческият процес съществува не само в малките и средни предприятия, но и в редица големи предприятия, където функциите на предприемача и мениджъра са разделени (за разлика от малките и средните фирми, където те са слети в едно). В такива адаптивни, иновативно и пазарно ориентирани фирми действат като (вътрешни) предприемачи обикновено ръководителите на отделите „Маркетинг“, „Иновации“, „Човешки ресурси“. Те играят ролята на откриватели на възможности и иноватори, подкрепяйки налагането на техните продукти на пазара, включително под формата на новосъздавани от фирмата-майка самостоятелни малки фирми.

Питър Дракър прави важното, основно заключение, че: предприемачеството е по-скоро социално-психологическо, отколкото икономическо явление. Тази теза се налага все повече в научните модели, опитващи се да обяснят явлението предприемачество.

Редица учени след Дракър се опитват да развият една комплексна система (теория), чрез която да обяснят сложната същност на предприемачеството. Досега обаче такава комплексна общопризната теория все още не е изградена и затова се прилагат достиженията от други научни направления.

  • Според представителите на първото (икономическо) направление, предприемачество има тогава, когато изгодата от създаването на предприятията (намалените разходи за дейността) е по-голяма отколкото при индивидуални усилия.
  • За привържениците на „мениджърското направление“ един индивид се проявява като предприемач тогава, когато чувства, че може да управлява група от хора, които да предприемат съвместни усилия за реализацията на определена идея.
  • Авторите, извеждащи социологията на преден план приемат, че предприемачески събития (създаване на нови и растеж на съществуващи предприятия) има тогава, когато чувства, че може да управлява група от хора, които да предприемат съвместни усилия за реализацията на определена идея.
  • Авторите, извеждащи социологията на преден план приемат, че предприемачески събития (създаване на нови и растеж на съществуващи предприятия) има тогава, когато в обществото има подходящи за това социално-културни условия (традиции, положително отношение към предприемача и т.н.).
  • Поддръжниците на психологическото направление твърдят, че предприемаческо събитие има, само тогава, когато са налице определени индивиди със своите уникални характеристики: виждане в бъдещето, поемане на риск, способност за следване на целите и т.н.

За учени и практици е особено интересен въпросът с развитието на предприемачеството в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) в периода на основно променяща се икономика, социални условия, ценностна система у индивида. Общото за предприемаческата дейност в тези страни и техните предприемачи е, че за разлика от страните с утвърдени пазарни системи, субективният фактор, тоест, предприемачите играят много по-голяма роля. Това е, както поради липсата на достатъчно подкрепа от страна на държавата и нейните институции, така и на „изпуснатия дух от бутилката“ – тоест на силната мотивация на източноевропейските предприемачи. В крайна сметка, тази „комбинация“ е много по-неефективна от действащата в страните с развито пазарно стопанство, където предприемачите имат силна подкрепа от държавата, и тяхната дейност е много по-улеснена.

Логично е, че при подобно състояние на предприемаческата дейност в страните от ЦИЕ и конкретно в България, теоретичното осмисляне на предприемачеството да е в съвсем начален стадий.

От казаното дотук става ясно, че предприемачеството преди всичко се обяснява чрез характеристиките и ролята на предприемача. Тъй като и в политическите и в научните среди, да не говорим за обикновените хора, съществува твърде различно тълкуване на фигурата на предприемача, в следващите теми ще бъдат направени някои пояснения, за да има еднопосочност в по-нататъшното излагане на материала и неговото усвояване.

161 Прегледа