При разглеждането на въпросите, свързани със същността на парите, трябва да се има предвид, че те са едни от най-дискусионните в икономическата наука и предизвикват множество научни спорове и разисквания. Няма единно становище за същността на парите. Представителите на редица школи и отделни автори през различните епохи на развитието на стоковото производство са определяли същността на парите, изхождайки от конкретните исторически условия.

Аристотел пише, че „парите са станали пари /nomisma/ не по вътрешната си природа, а по силата на закона /nomos/ и по нашите сили е да изменим това положение и да ги направим ненужни.

За К. Маркс „онази стока, която функционира като мярка на стойността… и като средство за обръщение, е пари“.

Според Л. Харис „Парите са всяка стока, която функционира като средство за обръщение, като сметна единица и като средство за съхраняване на стойността“. Според същия автор парите са своебразния бог на пазарното стопанство, тъй като стойността на стоките и услугите, се изразява преди всичко в парични единици. Храмът на този бог са финансовите институции /преди всичко банките/. Обикновено всички знаят много за бога, но не всичко…

Според Енциклопедия Американа „Пари може да бъде всякакво средство /anything/, което е прието да се използва повсеместно и универсално за заплащане на стоки, услуги и дългове.

Милтън Фридман при определянето какво конкретно са парите пише, че „…парите са всяко нещо, което се приема по принцип в замяна на стоки и услуги – приема се не като предмет на потребление, а като предмет представляващ временно обиталище на покупателната способност, която ще бъде използвана за закупуването на други стоки и услуги.“

Реймон Бар подчертава, че „парите са имали различни форми във времето и пространството. Затова физическите свойства /на стоките изпълняващи  ролята на пари – П.И./ не са определящи за тях. Всички видове пари – сребърни и златни монети, всички видове чекове, банкови билети, банкови преводи – са платежни средства. Между тях няма общи физически свойства, а някои от тях дори нямат материален характер.

Особено широкият диапазон на различията при отговора на въпроса „Какво са парите?“ могат да се обобщят в две противоположни направления. Първото направление, т.нар. „монетаристки виждания, синтезира, че парите са това на което хората придават някаква числова стойност с помощта на определени действия. Парите не са това, което съществува в природата и трябва да бъде открито. Парите са създадените от икономисти и банкери и задължително въведени от държавата парични символи и техните агрегирани количества /числови стойности/.  Това тълкуване на парите едностранно акцентира само върху свойства на съвременните пари, които могат като символи да бъдат произволно избрани и въведени в употреба от управляващите, като единица за смятане.

Второто направление, което е с повече привърженици в икономическата литература, обосновава, че парите се различават качествено от другите явления в пазарната икономика чрез специфичните функции, изпълнявани само от тях. Разкритите парични функции пък служат за определянето на парите като понятие и като маса /количество/.

Изхождайки от изложеното до тук за произхода на парите и приведените редица определения и мнения за парите в по-нататъшното изложение ще се придържаме преди всичко към функционалистите и ще изложим паричните теории.

При разкриването на същността на парите трябва да се подхожда многоаспектно без да се има предвид тяхната конкретна материална форма, тоест дали са определена стока, стойностен знак и т.н.. Необходимо е преди всичко да се акцентира върху общовалидните свойства които имат стоковите и нестоковите пари, тоест на това, което ги прави да бъдат пари.

Първият аспект на изследването на същността на парите, е че те изпълняват ролята на всеобщ еквивалент, тоест служат като средство за всеобща обменяемост на стоки. Тази особеност на парите специфично се очертава, когато се сравнява с непосредствената размяна на стоки /бартерът/. В условията на бартера отделните стоки могат да се обменят за други стоки, но тези възможности за обмяна са ограничени в рамките на взаимните потребности и спазването за изискванията за еквивалентност.

Само на парите е присъщо свойството за непосредствена обменяемост на всички стоки и услуги, като по този начин те осигуряват по косвен начин еквивалентността в отношенията между субектите, които участват в размяната.

Вторият аспект характеризиращ същността на парите е свързан с тяхното участие при осъществяването на различните видове обществени отношения като:

  • Отношенията между отделните стокопроизводители във връзка с размяната на продуктите на техния труд;
  • Отношенията свързани с разпределението и преразпределението на брутния вътрешен продукт;
  • Отношенията свързани с придобиването на земя и други недвижимости;
  • Отношенията между различните национални икономики, свързани с движението на стоки и услуги между страните и т.н.

Третият аспект на общовалидните свойства на парите, които ги правят пари, е обстоятелството, че чрез тях се подобряват условията за съхраняването на стойностите. При съхраняването на стойността в пари, а не в стоки, се намалява издръжката за съхранение и се предотвратяват повреждания. Затова е за предпочитане стойността да се съхранява в парите /освен при висока инфлация/.

При изясняването на същността на парите, често се има предвид техният стоков произход, което е неоспоримо. Трябва обаче да се има предвид, че постепенно с преминаването от пълноценните пари към използването на парични знаци, които не притежават собствена стойност, а също и във връзка с развитието на безналичните плащания, парите изгубват такива присъщи на стоките особености, като наличие на собствена потребителна стойност и собствена стойност.

В съвременни условия паричните знаци и парите от безналичния оборот не притежават собствена стойност, но запазват възможността да се употребяват в качеството на разменна стойност. Това означава, че парите все повече се различават от стоката, като се превръщат в самостоятелна и може би най-важната и основополагаща икономическа категория, със запазването на някои свойства, които са сходни с тези на стоката.

Съвременните пари, както и преди са особена форма на разменна стойност, чрез която се осъществява връзката между субектите в пазарната икономика и се съпоставя издръжката на производството и обръщението.

Изображение: Pixabay

57 Прегледа