Основните изходни материали, които се употребяват за добиване на металите, са техните руди. От гледище на минералогията рудите представляват смеси от минерали, химични съединения на един или повече метали с други елементи, като кислород, сяра и др., или пък групи от елементи – въглена киселина, силициева киселина, фосфорна киселина и др.

При определяне на понятието руда от гледище на металургията особено голямо значение има пригодността на съответния минерал за най-целесъобразно индустриално добиване на съдържащия се в него метал. С други думи, не всички минерали, които съдържат метали, представляват руди. Като се изхожда от това, съвсем ясно е, че понятието руда от гледище на металургията е тясно свързано с равнището на техниката и по-специално с обогатителната и металодобивната техника и съответно с това равнище понятието се изменя.

В зависимост от броя на съдържащите се в рудата метали, които могат да се добият изгодно в индустриален мащаб, рудите се разделят на прости (един метал) и сложни (два и повече метала).

Простите руди обикновено носят наименованието на основния метал, който съдържат и за чието добиване се използват. Такива са например железните, медните, оловните, цинковите и други руди.

Сложните руди, които се наричат още комплексни или полиметални, се означават според имената на всички добивани от тях метали. Такива са например желязо-манггановите, медно-оловните, оловно-цинковите и други руди.

Друг един белег за класифициране на рудите е видът на неметала или киселинния остатък, с който е свързан металът. В зависимост от това има: сулфидни руди (галенит PbS, сфалерит ZnS и др.), окисни руди магнетит Fe3O4, хематит Fe2O3 и др.), карбонатни руди (сидерит FeCO3, магнезит MgCO3 и др.), сулфатни руди, силикатни руди и др.

В зависимост от вида на минералните вещества (скални примеси), които придружават металния (рудообразуващия) минерал и които представляват различни силикати, окиси, карбонати, кварц и др., рудите се разделят на кисели, основни (базични) и неутрални (средни). При киселите руди скалният примес се състои главно от SiO2, при основните той е съставен главно от основни окиси, като CaO, MgO, FeO и др., а при неутралните съотношението между основните (CaO, MgO, FeO) и киселите окиси (SiO2, Al2O3) е приблизително 1:1.

По-голяма част от рудите съдържат като примеси странични елементи, които след металургичната преработка влизат в състава на получения метал. Някои от тези примеси са ценни, тъй като подобряват свойствата на метала; такива са например Mn, Ni, V, Cr и др. (в желязната руда). Други примеси, като например фосфора, сярата, арсена, които понижават механичните качества на желязото или TiO2 (над определена граница), който затруднява металургията на желязото, са вредни и те трябва да се отстранят предварително или в процеса на добиването.

Накрая трябва да се отбележи, че в природата рудите не се срещат в една и също физично състояние: едни от тях са много твърди, други сравнително по-меки; едни са във вид на едри масивни блокове или дребни късове, а някои във вид на пясък или прах и т.н. При преработването на рудите трябва да се има предвид тяхното физично състояние, съобразно което следва да се подбират съответни добивни съоръжения или пък рудата трябва да се подлага на определена предварителна подготовка с цел да придобие подходящо за дадена пещ физично състояние.

Изображение: 3zcorporation
119 Прегледа