Понятието „невроза“ обединява функционалните заболявания на ЦНС, при които със съвременните методи на изследване се установяват органични промени. Характеризират се с обилна субективна (психична, вегетативна, соматична и др.) симптоматика при относително бедно клинично обективизиране. Терминът „неврози“ е въведен в медицината в края на XVIII век, макар че заболяванията са познати още от най-дълбока древност (описания на хистерията съществуват в древногръцката медицина).

В исторически план кръгът на неврозите е бил силно разширяван с включване в него на такива болести като тетанус, еклампсия, чревни колики и др. или е стесняван само до нарушения във психичните функции – мислене, чувства, воля. В някои западни страни и днес се употребява понятието „психоневроза“.

Разширяването и задълбочаването на научните факти по проблема, използването на медико-психологични, електрофизиологични, биохимични и други методи на изследване са внесли значителна яснота относно същността на неврозите и причините, които ги предизвикват.

Необходимо е да се изтъкне, че учението за неврозите е област, в която най-рязко са подчертани стълкновенията и контрастите между материалистическия и идеалистичния мироглед. Докато учените идеалисти разглеждат неврозите като прояви на вродена психическа слабост, на „биологични“ влечения и конфликти между съзнателното и безсъзнателното, то съвременното диалектикоматериалистическо учение в медицината приема, че неврозите са типични екзогенно причинени заболявания, както се отчитат и особеностите на личността.

Неврозите са едни от най-честите заболявания. Най-често се срещат неврастения и хистерия. Страховата невроза също се среща често.

Що се касае до „професионални неврози“, те са ограничени до медицински работници, заети с „продължително и непосредствено обслужване на душевноболни в психиатричните здравни заведения“. Според някои автори, професионалната вредност на психиатричния труд се изразява въвфизическа и психическа травматизация, действащи внезапно или хронично като „психическа инфекция“ или нервно-психическо пренапрежение и развитието на неврози и „психоневрози“ се явява профпатологично следствие.

Основната причина за възникването на професионалните неврози е психоемоционалното и нервно-сензорното пренапрежение в условията на труда. То води до бързо или бавно настъпваща астенизация на организма като цяло и на централната нервна система в частност. Нерядко астенизацията се проявява като аура на професионална интоксикация, професионално заболяване или соматично заболяване.

Неврозите се разглеждат като полиетиологични заболявания при доминиране на социалните, в т.ч. и трудово-професионалните етиологични фактори.

Отключващ момент за появата на невроза обикновено е наличието на стрес, на кризисна ситуация. Най-непосредствена и най-вероятна предпоставка е стресът (психологичен или емоционален). Под влияние на различни по характер и сила стресори в производствените условия настъпва т.нар. „общ адаптационен синдром“ с неговите три фази (тревога, повишена резистентност и изчерпване), появяват се промени във функциите на симпатико-адреналната система и на хомеостазата. Напоследък стресовите реакции се разделят на дисстрес – под въздействието на отрицателни стимули и еустрес – от положителни, приятни стимули. Разбира се, тези реакции зависят от „особеностите на почвата, върху която действат дразнителите“, от типа висша нервна дейност, от адаптационно-приспособителните възможности на организма, от т.нар. препатологичен терен, от социалната и трудовата вграденост на личността.

Известно е, че най-често заболяват от неврози холерици и меланхолици (силен неуравновесен и слаб тип висша нервна дейност), както и психопати.

В патогенично отношение наред с мозъчната кора голямо значение има и лимбико-ретикуларната система, особено като се има предвид социално-психичната обусловеност на неврозите. Според някои автори „многофакторната обусловеност на неврозите не изключва, а предполага разкриването на доминиращите фактори“, счита се, че това особено важи за разкриване на факторите, свързани с професията.

Някои автори правят опит да диференцират функционалните разстройства на нервната система от неврозите, разглеждани като по-тясно понятие. Те различават т.нар. чисти неврози, неврози, възникнали на базата на остатъчни мозъчни увреждания, и невротични синдроми при различни заболявания на мозъка. Наред с това съществуват неврозоподобни състояния (псевдоневрози) при органични мозъчни и при соматични заболявания. Вместо общоизвестните и утвърдени три основни клинични форми на неврозите (неврастения, хистерия и психастения) се предлага следната класификация:

  1. стресова невроза;
  2. хистерична невроза;
  3. фобийна невроза;
  4. натраплива невроза;
  5. депресивна невроза;
  6. неврастения
  7. хипохондрична невроза;
  8. деперсонализационен синдром;
  9. други неврози (към тях спада и професионалните неврози);
  10. неуточнена невроза;

Създава се впечатление, че неврозата е синдром, а не нозологична единица.

Някои автори смятат, че основните клинични форми – неврастения, хистерия и психастения (натраплива невроза), имат приоритетно значение и са най-чести.

Широка популярност в профпатологията има терминът (астено-вегетативен синдром“. Същият се разглежда като честа и ранна проява на редица професионални заболявания или професионални интоксикации, а така също и като „наслоен“ към друга клинична симптоматика, включително и соматична. По същество това е неврозоподобно състояние (псевдо-невроза), което изисква сериозно задълбочено изследване, динамично наблюдение и прецизна диференциална диагноза. Еднакво са вредни както хиредиагностиката, така и подценяването му.

Мож  да се говори и за т.н. „кризисни ситуации“ и „нервни кризи“ във връзка с възрастта. В основата на тези състояния се поставя „разстройството в социалната адаптация на организма“, в т.ч. и в трудово-професионалната адаптация. Някои автори посочват, че при такива случаи е налице изразена невротичност или акцентуация на характера. Проявяват се с недостатъчно обоснован социален протест или с прояви на социална изолация, понижено самочувствие, комплекси за малоценност, хипохондрична нагласа и др. Същите следва добре да се познават и отдиференцират от невротичните заболявания (вкл. И от професионалната невроза).

Диагнозата на неврозите (особено на професионалната невроза и диференциалната им диагноза с неврозоподобните състояния и кризи е трудна и изисква комплексно соматично, неврологично и психиатрично изследване и наблюдение. Важно значение имат изследванията с методите на медицинската психология (личностова характеристика, отношение към социалната и трудовата среда, възможности за адаптация и пр.). За съжаление те все още не са намерили своето място в комплекса от профпатологични изследвания.

Лечението и рехабилитацията на неврозите обикновено са трудни и продължителни. Лечението изисква строго индивидуален и комплексен подход. Преди всичко лекарят следва да спечели доверието на болния, да разкрие причините, довели до заболяването (екзогенни и личностови), да го освободи от евентуална ятрогения или хипохондрия и с методите на съвременната рационална психотерапия да създаде увереност в благоприятното терапевтично повлияване и в пълноценната реадаптация и ресоциализация.

Погрешна и неефективна е практиката при лечение на неврозите да се разчита предимно на лекарствените средства. Медикаментите (общоукрепващи, седативни, психофармака, хипнотици и др.) само подпомагат комплексното лечение. Не бива също често да се сменят едни медикаменти с други, тъй като това води до обезверяване в терапевтичните възможности на медикаментите и на лечителя.

Необходимо е болният да се изведе от психотравмиращата и даутежняваща състоянието трудова обстановка. Санаторно-курортното лечение, рекреацията, положителният емоционален фон, рационалното хранене и пр. също подпомагат добрия терапевтичен ефект.

При по-леко протичащи заболявания се разрешава краткотраен (20-30 дни) отпуск, който следва най-рационално да се използва за активно лечение (най-добре в санаториални условия). Тежко протичащите неврози изискват продължително откъсване от професионалната дейност, особено ако тя е свързана с нервно напрежение, конфликтни ситуации и други стресогенни и неврозогенни въздействия. Поначало неврозите са излечими заболявания и затова само в изключително редки случаи се налага трайно трудоустрояване.

Профилактиката на неврозите е дълъг и сложен процес, включващ система от педагогически, социални, трудови и медицински мероприятия. Той следва да започне още от детството с изграждане на хармонично развити личности с оптимална социална адаптация, с правилно отношение към труда и към трудовия колектив.

Важна роля в това отношение имат психологията на труда, психохигиената и психопрофилактиката. Своевременното разкриване и максимално ограничаване на съществуващите стресори, свързани с производствената дейност (психоклимат, отрицателни емоции, неудовлетвореност, нервно напрежение и др.), може да доведе до снижаване на заболяемостта от неврози.

Системно закаляване, спорт, туризъм, задоволяване на културните потребности и др. също оказват благоприятно влияние. Правилният режим на труд и почивка (следсменна, седмична, годишна) и рационалното използване на свободното време са мощен профилактичен фактор.

Неврозите са регламентирани като професионално заболяване само за медицинските работници, работещи продължително време в заведения за душевноболни. Това е напълно обосновано, като се има предвид наличието на множество стресори при този вид дейност, и е една справедлива и заслужена социална компенсация за самоотвержения и тежък труд на тези служители.

Няма съмнение обаче, че неврозогенни фактори се срещат в голяма степен и при редица други професии. Това, че неврозите при тях не са признати за професионални, е социален и правов въпрос, който изисква допълнителни проучвания, научнообосновани доказателства и постъпки.

Изображение: revistachilena.com
Инфо: Проф. невр. бол., Киряков

15 Прегледа