За пренапрежение се говори при наличие на дейности или въздействия, надвишаващи по сила физиологичната издръжливост на даден орган, на определена система или на целия организъм.

Пренапрежението трябва да се различава от понятието напрежение, което се отнася за физиологично състояние на организма в резултат на силни или продължителни дейности или въздействия и се проявява с функционални нарушения (субективни и обективни), имащи обратим характер. За разлика от напрежението при пренапрежение не настъпва пълно възстановяване на нарушените функции при прекъсване на натоварването. При често повтарящо се пренапрежение могат да се появят едни или други патофункционални нарушения, а впоследствие и органични (структурни) промени.

Различават се отделни видове пренапрежение в зависимост от органа или системата, където то се проявява най-силно. Най-чести и най-важни за практиката са физическото и психическото пренапрежение.

Физическото пренапрежение може да се определи като свръхфизиологично обременяване на организма като цяло, на опорно-двигателния апарат, на отделна кинетична верига или на част от нея. Обременяването от своя страна може да бъде динамично или статично.

Опорно-двигателният апарат обединява структурно и функционално всички органи и системи на човека, осъществяващи неговата статика, кинетика и целенасочена трудова дейност. Тук се включват кости, стави, сухожилия, мускули и др., както и съответната соматична и вегетативна инервация, осигуряваща рецептивно, аферентно и ефекторно дейността на опорно-двигателния апарат, неговото оросяване, трофика и др. Тази дейност е субординирана на ЦНС и се реализира с помощта на анализаторите, особено при осъществяване на специфичната човешка професионална дейност. В този смисъл нерванат система и в частност периферната нервна система се намират в неделимо функционално единство с останалите структури на опорно-двигателния апарат. Функционалната организация, изградена на принципа на обратната връзка, включва системата „периферен рецептор (екстеро-, проприо-, и интерорецептори) – аферентен път – ЦНС – ефекторен път – периферни моторни структури“. Голямото разнообразие от структурно-функционални взаимоотношения при наличието на „букет“ от етиологични професионални фактори обуславя различни по характер и степен патологични промени (дегенеративни, дистрофични, вегетативни, съдови, хиперпластични и др.).

Физическото пренапрежение има подчертана агресивност към опорно-двигателния апарат и ПНС. Неговото действие е както пряко, така и опосредствано от настъпили вече патологични промени (напр. остеохондроза на гръбначния стълб).

Основни професионални заболявания на нервната система от физическо пренапрежение (съгл. ТПЗ) са:

  1. Радикулити, които най-често са дискогенни.
  2. Невралгии, неврити, плексити, по-рядко полиневрити.
  3. Вегетативна полиневропатия.

При друго разглеждане на общо професионалните заболявания на периферните нерви и тези на мускулите, класификацията може да има следния вид:

  1. Заболявания на мускулите и тъканите на опорно-двигателния апарат (миалгии, миозити, миофасцикулити, фибромиозити и др.).
  2. Заболявания на нервите (вегетативни и соматични), вклюкващи периваскуларни полиневрити (периферен ангиоспастичен синдром), вегетативни полиневралгии и полиневрити, сегментарен вегетативен синдром, невралгии, неврити, радикулити, плексити и полиневрити.
  3. Смесени форми (вегетомиофасцити и невромиофасцити).

Психическото пренапрежение в професионалнопатологичен план не отстъпва по значение от физическото. То има същото определение, но се причинява от други въздействия и има характерни прояви.

Различават се две основни форми на нервно пренапрежение:

  1. Психосензорно пренапрежение.
  2. Психоемоционално пренапрежение.

При първото доминира напрежението в резултат на натоварване на дистантните анализатори (слух, зрение). То се наблюдава при получаването на значителна по обем и сложна по характер информация, нейната обработка (понякога в дефицит от време) и необходимостта от вземане на бързо и правилно решение с адекватно реагиране. Типичният пример за такова пренапрежение е трудът на работещите с дистантно управление (диспечери), водачи на МПС, информатори и др.

Психоемоционалното пренапрежение се наблюдава при: интензивна (значителна по обем или сложна по характер) умствена дейност, такава с висока отговорност или свързана с опасност, непривлекателен труд, работа в условия на монотонност, информационен глад или свръхинформираност, работа при екстремни условия и др.

Взаимоотношенията в колектива (лош „психоклимат“) и тези между ръководители и подчинени, мотивацията и неудовлетвореността от работата или от професията водят също до психоемоционално напрежение.

Значително напрежение се наблюдава при професии, изискващи контакт с много хора (учители, здравни работници, търговски работници, административни служители и др.). Чести или тежки психотравми и стресови ситуации в условията на труд също водят до пренапрежение.

Патофункционалните механизми на психическото пренапрежение и на отрицателните емоции са превъзбудата на мозъчната кора и свързаните с това промени в хомеостазата, вегетативната нервна система и др.

От заболяванията в резултат на психическо пренапрежение като професионални се посочват неврозите при медицински работници (лекари, сестри, санитари и трудотерапевти), продължително и непосредствено обслужващи душевно болни в психиатрични и социални заведения. Това, разбира се, не означава, че при други професии не е възможна професионалната обусловеност на неврозите, особено като се има предвид, че съвременната производствена дейност на човека е богато наситена с неврозогенни фактори. Налага се следователно необходимостта от все по-широко и задълбочено проучване на профпатологичните аспекти на професионалните заболявания от психическо пренапрежение, разкриване и ограничаване на професионалните фактори, които ги предизвикват.

Своебразна междинна форма на заболяване от пренапрежение представляват професионалните дискинезии като „координационни дискинезии (от типа пишещ спазъм) и други координационни невралгии“. При тях е налице нарушение в специфичната професионална двигателна дейност, но се предизвикват от пренапрежението на ЦНС.

Изображение: cdn2.omidoo.com

56 Прегледа