Предоставяните осигурителни плащания от фирменото осигуряване са предимно в парична форма и са известни като еднократни или периодични фирмени пенсии.

Еднократното плащане е функция на участието на отделните лица при финансиране на фирмена осигурителна защита. То представлява глобална сума, зависеща от натрупаните вноски и инвестиционен доход по партидата на всяко осигурено лице. Размера на тази сума се определя по начин, гарантиращ постигане на еквивалентност с фирмената пенсия, която би получавало лицето в бъдеще.

Характерно за организацията на периодичните плащания е пряката обвързаност на момента на отпускането им с отпускането на плащанията, предоставени от задължителните държавни системи за пенсионно осигуряване при настъпване на съответните осигурителни рискове.

В пенсионното осигуряване са познати два основни типа схеми – с дефинирани вноски и с дефинирани плащания. За схемите с дефинирани плащания е характерно поемането на твърд ангажимент от страна на носителя на осигуряването при настъпване на осигурителен случай да се изплати сума в определен размер, например % от работната заплата или друга базова величина. В този случай се срещат затруднения, свързани с определянето на достатъчния размер на осигурителната вноска. Съществува опасност при настъпване на осигурителния случай да не е събрана достатъчна сума за извършване на плащанията в предварително установените размери. При схемите с дефинирани вноски събирателната вноска е относително постоянна величина (% от работната заплата или друга база), а размерът на плащането зависи от натрупаната сума и средната продължителност на пенсионерския живот. В международната практика на допълнителната осигурителна защита схемите с дефинирани вноски придобиват все по-голямо значение. Прилагането им разтоварва носителя на осигуряването и фирмите (като участници във финансова тежест, породена от задължението да се предоставя фиксиран размер на плащането дори и при недостатъчен натрупан капитал. Схемите с дефинирани вноски дават възможност да се изгради система за допълнително пенсионно осигуряване, която да е достатъчно гъвкава и в максимална степен да отговаря на потребностите и желанията на осигурените лица и на фирмите – работодатели.

 Работещите във фирмата придобиват право върху предоставяните фирмени пенсии след изтичане на определен период от време (измерен с години трудов стаж) като покровителствани лица. Изискуемият трудов стаж е диференциран съобразно особеностите на всеки покрит осигурителен риск. Неговата продължителност трябва да гарантира необходимото участие чрез вноски във финансирането на осигуровката.

Превишението на фактически изпълнения трудов стаж над изискуемия дава право на лицата да получат добавка към полагащото им се осигурително плащане.

Размерът на добавката се определя, като за всяка прослужена в повече година се прибавя фиксирана абсолютна сума или определен процент от основния размер на плащането.

За разлика от старостта, която настъпва на определен етап от живота на човека, рисковете инвалидност и смърт настъпват неочаквано и са непредвидими за отделния индивид. Твърде често осигурените лица не са в състояние да изпълнят изискуемите условия – определена възраст или трудов стаж, даващи право на плащания при инвалидност или смърт. В тези случаи носителите на фирмено осигуряване приравняват определени периоди от време към брой години трудов стаж за натрупване на права върху предоставяните плащания.

26 Прегледа