В тесен смисъл на думата, полиневрит означава възпаление на множество нерви. По същество това е симптомокомплекс, а не нозологична единица, тъй като се предизвиква от различни фактори и се наблюдава при много заболявания (възпалителни, недоимъчни, токсични и др.).

Твърде често освен нервния ствол се увреждат и коренчетата и тогава се говори за полирадикулиневрит, а при засягане на гръбначния мозък – за миелополирадикулоневрит.

Етиологично полиневритният синдром се обвързва с много фактори, основни от които са инфекциите и интоксикациите. От инфекциозните полиневрити най-чести са дифтерийният, дизентирийният и този при гнойни заболявания, а от токсичните – оловният, арсеновият и др.

Описани са полиневрити и при вирусни инфекции (летаргичен енцефалит, полиомиелит), а така също при недоимъчно хранене и авитаминози. Чести причини за заболяването са алкохолна интоксикация, заболявания на черния дроб, кръвни заболявания и др. Определено етиологично значение има и алергията (серуми, ваксини).

В миналото не са били рядкост медикаментозните полиневрити (сулфонамиди, пеницилин). Описани са епидемии от полиневрит по време на война и други бедствия, което се обяснява с недоимъчно хранене и силно изтощение на организма.

Установяват се дегенеративни (паренхиматозни) и възпалителни (интерстициални) промени. Те се изразяват в разпад на миелиновите обвивки, дегенерация на осевите цилиндри с вторична клетъчна хиперплазия и пролиферативни промени. В някои случаи е налице валерова дегенерация. Интерстициалните промени обхващат главно мезенхимните структури – обвивки и съдове. Наблюдават се ексудация, оток, инфилтративно-пролиферативни промени.

Полиневритите протичат с двигателна, сетивна и вегетативно-трофична симптоматика. Характерна е симетричността на пораженията с доминиране на тежките клинични прояви в дисталните части на крайниците. В редки случаи процесът може да обхване черепномозъчните нерви и да протече като възходяща парализа (тип Ландри). Последната форма обикновено завършва летално.

Клиничната диагноза за разлика от етиологичната не представлява трудност. Диференциална диагноза се прави с миозити, полиомиелит, миопатии, болестта на Дежерин-Сота и др.

Лечението е насочено към основната причина. Прилагат се противовъзпалителни и детоксични средства, кортикостероидни препарати, подобряващи нервната проводимост и трофиката медикаменти, антиалергични средства, витамини, симптоматична терапия.

Широко се използват и средствата на физикалната терапия, особено в стадий на рехабилитация. Последната следва да бъде комплексна, системна и продължителна.

Основните профилактични мероприятия се свеждат до ограничаване на етиологичните моменти, тоест борба с инфекциозните заболявания, ограничаване на трудовото натоварване, механичните и токсичните въздействия, пълноценно хранене, системно закаляване и повишаване защитните сили на организма. Важно значение има диспансеризацията на работниците с рискови професии.

Изображение: cdn-prod.medicalnewstoday.com

Инфо: Проф. невр. бол., Киряков

29 Прегледа