Необходима предпоставка за успешното изпълняване на функциите на парите в икономиката и прилагането им в дейността на населението и фирмите е тяхната постоянна /стабилна/покупателна сила.

Под покупателна сила /реална „стойност“/ на парите следва да се разбира количеството и качеството на стоките и услугите, които могат да се купят с една парична единица или срещу определена сума пари. Покупателната сила на парите е количествена пропорция, в която се извършва размяната на стоките и услугите чрез парите, като всеобщ еквивалент.

Обезценяването на парите може да е в резултат на редица причини като: стихийна реакция на паричното обръщение на нарушаването на неговите закони и пропорциите в обществения възпроизводствен процес; промяна на курса на националната парична единица, спрямо основните валути; размерът на разходите и крайните резултати свързани с производството на единица национален доход; съотношението между платежоспособното търсене и предлагане във връзка с регулативните възможности на държавата /акцизи, данъци и др./; особеностите на паричната система и измененията в нея, което рефлектира върху увеличаването на цените на стоките. В съвременни условия основната форма на намаляване на покупателната способност на парите е инфлацията.

Всичко това може да влоши възможностите за изпълнение на функциите на парите като цяло, което се съпровожда с намаляване на ролята на парите, при осъществяването на еквивалентната обмяна на стоките и услугите в процеса на тяхната реализация. Намаляването на покупателните възможности на парите се отразява върху материалното положение на онази част от населението, която получава относително стабилни доходи /работни заплати, пенсии, наеми и др./, което води до намаляването на интереса за натрупване и т.н.

В условията на пълноценните парични стандарти равнището на пазарните цени се определя от стойността на златото и среброто като пари, вследствие на което обезценка на парите почти не съществува. Златните пари са намалявали покупателната си сила в условия на откриването на нови местонахождения на златото /XVI-XVIII-Америка, Австралия и др./, увеличаването на производителността на труда при добивът на злато; под влияние на паричните колебания в търсенето и предлагането, при природни катаклизми и др.

В условията на книжно-паричните /непълноценни/ парични системи, парите нямат собствена стойност и равнището на пазарните цени се определя от съотношението между количеството на стоките и услугите, от една страна и количеството /масата/ на парите в обръщението, от друга страна. Това съотношение най-точно отразява същността на покупателната сила /“стойността“/ на парите. Във връзка с това съотношение американският икономист Ирвинг Фишер счита, че покупателната сила на парите зависи от: количеството на парите в обръщение; скоростта на обръщението на парите и количеството на стоките и услугите, които ще се реализират и цените на стоките и услугите. Въз основа на тези постановки Фишер съставя разменно уравнение, с което се определят цените на стоките. То има следният вид:

M.V=Q.P,

където

M – количество на парите в обръщение;

V – стойност на паричното обръщение;

Q – количеството на стоките и услугите, които ще се реализират;

P – цените на стоките и услугите;

По-късно той допълва формулата, като въвежда обозначенията M1 – парите по сметки в банките и V1 – скоростта на техния оборот и уравнението добива следният вид:

P=(M.V+M1.V1)/Q

От уравнението следва, че цените на стоките са правопропорционални на количеството на парите в обръщението, коригирано със скоростта на обръщението и обратнопропорционални на тяхното количество.

С увеличаването на цените се намалява покупателната сила на съответната парична единица. Когато предлагането на парите нараства по-бързо от предлагането на стоки и услуги, цените на стоките се увеличават, защото в рамките на националното стопанство има повече пари, отколкото са стоките и услугите, които се предлагат на пазара за реализация, тоест търсенето е по-голямо от предлагането. В резултат на това парите се обезценяват /намалява се тяхната покупателна сила/.

Покупателната сила на парите се изчислява чрез редица индекси, един от които е:

Ипсп = 1/Ипцс

където

Ипсп  – индекс на покупателната способност на парите;

Ипцс  – индекс на потребителските цени на стоките;

Покупателната сила на парите е важен показател, от който се правят изводи за състоянието на икономиката и който оказва влияние върху реалните доходи и жизненото равнище на населението.

Държавата може да оказва съществено въздействие върху паричния оборот, чрез система от мерки за регулиране на паричната маса, с цел предотвратяване на негативни последици. Това основно става чрез централната банка и кредитната /банковата/ система като цяло. В това отношение ще подчертаем, че централната банка може да въздейства върху паричната маса в обръщението чрез ограничаването на паричната емисия, а търговските банки, с прилагането на по-рестриктивни мерки при кредитирането.

Обезпечението на стабилността на книжните пари при пълноценните парични стандарти са били златните резерви на централната банка, към които са се отнасяли и чуждестранните платежни средства, които тя има и може да размени срещу злато.

След отменянето на златно-доларовия стандарт през 70-те години на XX век, под обезпечение на парите, което гарантира тяхната постоянна покупателна сила се разбира количеството, качеството и разнообразието /асортимента/ на стоките и услугите, които се намират в обръщението и тяхното съответствие на потребителското търсене.

Изображение: Pixabay

67 Прегледа