Пазарът, свързан със здравеопазването на хората е този, за който беше споменато, че има за краен резултат от покупко-продажбата жизненоважни за купувачите услуги.

На този пазар всеки един човек е купувач от раждането си до своята смърт. Няма да е пресилено, ако се каже, че това е най-важният пазар във всяка страна.

Доброто състояние на здравния пазар, високото качество на услугите, които се предлагат на него, гарантира на държавата благоденствие и просперитет. В същото време обаче, за съжаление доброто състояние на този пазар почти винаги се явява функция тъкмо на благоденствието и просперитета на нацията. Лошото състояние на здравния пазар, ниското качество на здравната уредба и на предлаганите услуги… убиват хора.

Няма друг подобен пазар!

Медицинската услуга представлява съвкупност от професионални действия, насочени към запазване или поддържане на оптималното здравословно равнище на конкретния индивид.

Особеностите на тази услуга, като обект на покупко-продажба на здравния пазар са следните:

  • резултатът от професионалните действия е въплътен в самия човек-купувач;
  • медицинската услуга има строго индивидуален характер;
  • резултатността не е пряко свързана с размера на заплатените средства;
  • резултатът е разнообразен по отношение на срока за проявление и необходимостта от повторно въздействие;
  • тези услуги се предоставят в материален или нематериален вид;
  • неразривност между производството и потреблението на услугите;
  • несъхраняемост на услугите;
  • своевременност;
  • стойността на услугите е много динамична величина.

На този социален пазар в най-голяма степен потребителите притежават качеството „некомпетентност“. Това е така, защото в повечето случаи те не знаят какви ще бъдат крайните резултати при получаването на услугата, а само очакват тези резултати.

Ефектът от потреблението на този пазар е пряко свързан с физическото и психическото самочувствие на клиентите. Тук предлагането работи не със знанията и уменията на хората, не със замяната на загубените им доходи, не с информационното им обслужване, а с тяхното здраве, с техния живот.

Това налага необходимостта здравния пазар да разполага с такива вътрешноприсъщи технологии за саморегулиране, с такава структура, широка конкурентна основа, социална и законодателна база, които да гарантират бързото, достъпно, своевременно и висококачествено представяне на услугата – обект на предлагане.

И ако образователния пазар осигурява на хората една бъдеща интелектуална потенция, осигурителният пазар им гарантира възможността за издръжка през нетрудоспособния живот, а информационния им предоставя възможността за адекватно вписване в динамиката на глобално съществуване, то здравния пазар по своята роля предхожда всички тези пазари. Защото неговата задача е да гарантира бъдещата физико-психическа и екзистенциална потенция. На тежко болния човек не са му необходими много знания, излишна е и разнообразната информация. Той има нужда от здраве.

Здравният пазар у нас е съвсем ясен пример, ежедневен до болка познат пример за това как широката бюрокрация, безбройните звена, които болният трябва да премине преди да достигне до желаната здравна услуга, могат да му костват много. Всичко на този пазар трябва да бъде направено с максимална бързина, защото в крайна сметка обект на покупко-продажба тук е здравната услуга, но пък предмет на тази услуга е живият човек.

С функционирането и структурата на всеки друг пазар могат да се правят експерименти, но тук това има една много висока цена.

Монополизмът на здравния пазар е гаранция за спадане на качеството на услугите и за повишаване на тяхната цена. Но има и друго нещо – доколкото самата реализация на здравната услуга се осъществява от хора, които представляват личности с присъщ за тях морал, разбирания и възпитание, то нито монополизмът, нито други външни или вътрешни за здравеопазването явления и процеси не могат да повлияят върху професионализма и висококачественото обслужване от страна на сериозни съзнаващи отговорността на своята професия медици.

Във връзка със субектите на този пазар, и по-конкретно със субектите на предлагането, би трябвало държавата да не трябва ад се оттегля. Наред с другите форми на здравеопазване, държавата трябва да намери своята ниша за гарантиране здравето на своите граждани, и при това безплатно или на съвсем ниска цена. Дали това ще е по отношение на крайно нуждаещи се и социално слаби лица, или ще обхваща по-широк кръг от хора, е въпрос на възможности и желание.

По отношение на механизмите за функциониране на здравното осигуряване, субектите на което на практика формират предлагането на този пазар, те са сходни с тези на осигурителния пазар. Добре е да има конкуренция, която да гарантира не само качество и достъпни цени, но и непрекъснати изследователски проучвания и сверяване на собствената практика със световните достижения, целящи изпреварване на конкурентите.

23 Прегледа