Този пазар е свързан с гарантиране на правото на издръжка за лицата, които са станали нетрудоспособни. На практика плодовете на тази гаранция също обхващат целия жизнен път на човека. От неговото раждане той става причина за получаване на допълнителни средства в семейството му, въпреки че заслугите за това не са негови. По-късно, станал вече активен, всеки човек е изложен на рисковете на труда и благодарение на предлаганата на осигурителния пазар защита може да чувства определени гаранции в случай на нещастно стечение на обстоятелствата. И накрая, напускайки полето на труда, пенсионерът е отново обект на издръжка.

Какво е характерно и специфично за този пазар?

Нека на първо място споменем, че тук монополизмът е напълно възможен. И това става, когато е налице една единствена, най-често държавна схема на Социално осигуряване.

Но докато при почти всички други пазари монополизмът е нещо крайно деградивно, разрушително и пагубно за самото съществуване на пазар в неговия чист вид, то тук нещата са малко по-други.

Съществуващият доскоро монополизъм в областта на осигуряването у на дава основания за това. Защото трудно може да се каже, че социално-осигурителната система в България не е работила, не е изпълнявала предназначението, за което е била създадена. Напротив, нашето социално осигуряване успяваше добре да се справи с гарантиране издръжката на нетрудоспособните. И то в условията на пълен монопол. Друг е въпросът за това доколко е удачна държавно-бюджетната система за финансиране на осигурителния фонд.

Това, което е опасно при наличие на монопол в предлагането на осигурителни услуги, вероятно е реалната възможност за занижаване на осигурителните плащания, а от там и сериозно разклащане на гаранциите за нетрудоспособните.

Има и нещо друго. Доколкото съществуването на публичната схема за социално осигуряване се урежда със закон, и доколкото това осигуряване е задължително, то този пазар притежава една вечна съвкупност на търсещите. Но си струва да се помисли, дали тази задължителност не прави пазара малко натрапено понятие по отношение на държавното осигуряване. Защото в крайна сметка тук не става въпрос за избор измежду много алтернативи, не става въпрос за съгласие или несъгласие с равнището на цената на услугата. По-скоро е налице една принуда за участие с вноски, срещу което се гарантира определен доход в случай на нетрудоспособност. Но няма друг пазар, на който щом стъпи човек, той вече да е принуден да си купи дадена стока или услуга. Това всъщност не е пазар.

Друго, което може да се посочи в потвърждаване на горното становище е и фактът, че в публичната схема е налице една колективно-групова еквивалентност и солидарност в разпределението на фонда. А всички ние сме свикнали, като отидем на някой пазар, да получаваме точно толкова, колкото плащаме. В публичното социално осигуряване е възможно даден човек да е внасял средства наравно с другите, но поради неговите индивидуални рискови обстоятелства да е получил много по-малко обезщетения от внесеното. В индивидуален план противоречи на пазарния принцип на еквивалентност на размяната.

Още повече, че сегашното състояние на публичното социално осигуряване у нас, някои от промените, прокарани с новия КЗОО, станаха причина редица автори не без основание да излязат с изявления в пресата, че на практика сега в България не може да се говори за реализиране на правото на осигуряване. По-скоро е редно да се говори за две системи на данъчно облагане.

Пазар, в истинския смисъл на думата, съществува едва когато се въведат доброволните схеми на социално осигуряване. Тогава всеки един клиент може да избере фонда, в който ще внася личните си средства, потреблението на които отлага за в бъдеще.

Сериозен проблем на пазара е възможността или по-скоро отсъствието на такава за преносим осигурителен режим. Това означава натрупаните осигурителни права в рамките на един фонд да могат да се прехвърлят по желание на осигурения в друг, предпочетен от него субект на предлагане на осигурителна защита.

Погледнато от страна на клиентите това е напълно оправдано, дори необходимо. Не е редно да става закрепостяване към фондовете. Но нека видим как стоят нещата по отношение на самите предлагащи. Какво би причинило на един фонд, който в продължение на десетки години трупа и инвестира средства от осигурените, тяхното внезапно изтегляне. При единични случаи нещата не са толкова страшни, но ако явлението стане масово? Затова е необходимо всичко да бъде поставено на ясна договорна основа. Възможен е вариант, според който в бъдеще лицето ще получава натрупаните си средства в един фонд до тяхното изчерпване, след което да продължи да получава останалите си пенсии от фонда, в който се е преместило (тоест да не се изтеглят средствата от първия фонд, а просто да се продължат вноските в новия).

По отношение на ценообразуването тук може да се посочат два механизма. В предлаганата от публичната схема формула се взема предвид средния риск по отношение на цялата съвкупност и въз основа на направените прогнозни разчети и актюерски проучвания, в зависимост от избраната система за финансиране, се определя величината на осигурителната вноска. При доброволното осигуряване се държи сметка за индивидуалния риск и поради това вноската на всеки клиент на фонда се определя в договора съобразно неговата рискова ситуация. Освен това в размера на вноската при доброволната схема на осигуряване винаги се калкулира и печалба за дружеството.

Друга характерна особеност на осигурителния пазар, която съществено го отличава например от образователния, е, че в крайна сметка в основата си обектът на покупко-продажба има материален характер, и по-точно паричен. Наистина, през целия период на осигуряване е удачно да се говори за осигурителна услуга, която се купува, която е предмет на договора и т.н. Но накрая при реализация на правото за осигуряване, отношенията купувач-продавач придобиват стойностен, материален характер. Това е причинено от самото предназначение на социалното осигуряване – заместване на загубени трудови доходи или посрещане на увеличени разходи. Прави ли обаче този факт осигурителния пазар несоциален пазар? В никакъв случай. Самото социално осигуряване е израз на социалната функция на държавата, на социалната солидарност на нейните граждани. Под каква форма тази функция се материализира е без значение.

Положителната роля на осигурителния пазар от социална гледна точка е безспорна. Но погледнато в дълбочина, можем да открием и друга позитивна насока на въздействие на този пазар. И тя е породена най-вече тъкмо от доброволните схеми на осигуряване.

Известно е, че тези осигурителни дружества набират големи по размер средства от вноските на своите клиенти. Тези средства трябва своевременно и правилно да бъдат инвестирани, за да гарантират платежоспособността на фонда. Когато са налице не едно и две, а няколко проспериращи дружества за социално осигуряване, икономиката на страната ще разполага с повече инвеститори, защото едва ли тези дружества ще пропуснат възможността да инвестират в някои печеливши производства, проспериращи отрасли и линии за износ. По този начин осигурителният пазар косвено може да стимулира икономиката на страната.

24 Прегледа