Някой може да твърди, че всъщност този пазар изиграва своята роля в началния етап от жизнения път на човека, след което на личността й предстои реализация на придобитото през този етап знание. Днес обаче подобно твърдение е абсурдно. Темповете на развитие на науката, техниката, комуникациите, информационните технологии, постоянно променящите се и повишаващи се изисквания към нивото и качеството на знанията, към квалификацията, непрекъснато провеждащите се курсове за подновяване на знанията и преквалификация говорят за едно: пазарът на услуги от образователен характер все повече започва да се разпростира и върху целия активен живот на населението. А знаем какво става на пазар, който постоянно увеличава броя на търсещите неговия предмет на размяна. Търсят се все нови и нови форми на разнообразие и подобрено качество на предлагането, появява се непрекъснат стремеж към изобретяване на нещо ново, нещо, което би сразило конкуренцията при предоставянето на знания и умения на клиентите. Това пък неминуемо води до рязко повишаване на ефективността от съществуването на този пазар, до подобряване и улесняване на начините и пътищата на придобиване на новите квалификационни статуси, като същевременно пада цената на тази услуга.

А няма да е грешно да се твърди, че сегашното, а и бъдещото състояние на комуникациите, няма да позволи оттук нататък този пазар да се свие. Той може да се видоизмени – примерно под формата на самостоятелно обучение в къщи – но винаги ще съществува и ще става все по-динамичен.

Какво може да се каже по отношение на структурата на пазара на образователни услуги? За търсещите вече бе споменато. Доскоро обаче в България търсенето на традиционно предлаганите знания и умения на пазара сякаш се канализираше в една посока – образованието на децата в училище. И това е традиция. Вярно е, че там на учениците се предоставя, особено в нашата страна, една широка и наистина необходима за по-нататъшното интегриране в обществото обща култура. Познанията са наистина големи и обхващат всички основни области от глобалната научна сфера. Но като една положителна препоръка може да се посочи необходимостта от изграждането на система за ранно диагностициране на наклонностите и таланта на всеки един конкретен ученик с оглед на неговото насочване към задълбочено изучаване на вътрешно заложената му област на знанието. И това е вече практика в някои образователни системи.

Тук е мястото да се посочи тъкмо тази характерна черта на образователния пазар, която го отличава от класическите стокови пазари. А именно, че на образователния пазар предлагането трябва да работи с търсенето. Трябва да се работи с всеки един отделен клиент, за да бъде насочен той към най-подходящата за него пазарна ниша. И тук не става въпрос за някакви маркетингови проучвания, а за един продължителен процес на тясно взаимодействие. Докато на другите пазари търсенето и предлагането в крайна сметка, въпреки че работят едно за друго, винаги са опоненти, най-малкото от тривиалната ценова гледна точка, но тук е крайно необходимо да се осъществи ползотворен творчески контакт между тях.

Освен това на другите пазари се осъществява една материална връзка между продавач и купувач. В крайна сметка единият купува това, което му е нужно, а другият – предлага нещо, за да може да си осигури средства за алтернативно потребление. И на практика едва ли не контактът продавач-купувач се осъществява единствено в момента, в който те се допират, за да си разменят парите.

На образователния пазар това не може да стане. Тук обаче трябва да се уточни кой на този пазар играе ролята на предлагащ. Дали това са конкретните системи на обучение, които обаче са едни абстрактни и безличностни творения, дали това са учителите и компютрите? Може да се каже, че образователният пазар се организира от държавата или от хора и организации, които освен комерсиални имат и чисто социални стремежи, но прекият продавач са наистина тези, които предоставят знанието на учащите се. И следователно, погледнато от тази гледна точка, тук е налице един нематериален контакт между търсенето и предлагането. Може да се възрази – да, но такъв е контактът и на всички пазари на услуги, кое тук е по-различното? Връзката преподаващ-обучаван е по характер не само нематериална, но и психическа, понякога духовна. Защо е така? На практика няма начин, когато един преподавател обучава учениците си по дадена дисциплина, той да не им предаде наред с абсолютно обективната учебна материя и част от своите субективни виждания, от своите разбирания, от своя вътрешен свят. Затова и когато една и съща научна област е предадена от различни учители на различни ученици, после се наблюдават значителни различия в нейното интерпретиране. По този начин отпечатък от личността на учителя остава за цял живот върху начина на интерпретиране на всяко едно конкретно познание от страна на ученика. А този отпечатък може да не е само в положителна посока. На дело е възможно и да не бъде осъществен такъв позитивен духовен контакт между обучаващ и обучаван. (Тук, разбира се, трябва да се изключат тези случаи, при които обучаващият не е личност, както и случаите на самообучаване).

Ето това е може би единственият, или един от малкото пазари, на които можем да наблюдаваме подобно нещо. Като изключим някои от другите социални пазари, и особено здравния, едва ли има друг пазар, на който личностните характеристики на предлагането да се отпечатват така трайно върху по-нататъшната реализация и живота на търсещите.

Но има и друго – придобитото на традиционните пазари най-често служи за задоволяване на някои временни, макар и постоянно възобновяващи се потребности. Докато знанията и уменията – веднъж придобити – служат цял живот, дори и понякога да трябва да бъдат допълвани или опреснявани, тоест те предават едно ново качество на личността. Нещо повече – един автомобил може да служи на човека, само когато се намира при него, когато му е на разположение, когато е в изправност и… когато има бензин. А придобитите знания са винаги с човека, те са на постоянно разположение и не е необходимо той да изминава разстояния, за да достигне до тях.

Кое е специфично по отношение на цената на образователните услуги. На практика политиката на държавно-организирано образование не е погрешна. В крайна сметка има нещо изключително социално значимо в това държавата да осигурява на своите граждани необходимото образователно ниво. Затова е редно тази форма на финансиране на образованието да се запази. Но дали това не води до монополизъм по отношение на цената и всички условия на обучаване, в т.ч. и подбора на научните програми и начина на тяхното представяне? Доскоро – може би да. Днес обаче, може би това е невъзможно. Държавният монопол върху образованието не може да се разпростре там, където комуникациите предоставят такъв широк спектър от възможности за алтернативно обучение. От друга страна обаче, това в известна степен ограничава полето на приложение на предлаганите алтернативни услуги поради елемента на безплатност или частична платимост на държавното образование. Но в крайна сметка не може в днешните много динамични условия един уважаващ себе си човек да остане на нивото на това образование, най-малкото защото след определен период той трябва да напусне тази система, което обаче не означава, че той трябва да спре да се образова. Затова успоредно се налага съществуване на многобройни алтернативни форми за повишаване на знанията и уменията на хората. И както беше посочено по-горе, това си остава съвсем закономерно, без никаква намеса. Просто крайната необходимост от алтернативи налага възникването на много субекти, предлагащи такива услуги.

Тук цената е в известна степен абстрактна. Всеки субект на предлагането се налага сам да прецени какво би му струвало предаването на определена материя. Но тъкмо наличието на конкуренция би осигурило една достъпна за широката аудитория от търсещи цени на образованието.

Източник: Соц. осигуряване, П. Йорданов

12 Прегледа