Видове парични системи

За определянето на вида на паричната система се изхожда от стоката /материала/ от които са направени парите, за обслужване на стоковото обръщение. В зависимост от тази особеност паричните системи са два вида – 1. Металическа и 2. Книжна парични системи.

Металическата парична система се проявява в две разновидности биметална и мономентална парични системи.

Биметализмът е парична система, при която два метала обслужват стоковото обръщение. При нея по законодателен път обикновено се определя ролята на всеобщ еквивалент да се изпълнява от златото и среброто, като се осигурява свободно сечене на монети и от двата метала. Биметализмът съществува през средните векове, но е особено разпространен през XIV-XVII век, а в някои страни и до XIX век. Биметализмът е известен в двете си разновидности: системата на паралелните пари, когато стойностните съотношения между златните и сребърните монети се формират стихийно, според пазарната стойност на златото и среброто и система на двойните пари, при която стойностните съотношения между двата метала, се определя от държавата по законодателен път.

Независимо от обстоятелство, че при биметализма има формална равнопоставеност между златото и среброто, в действителност единият от тях се проявява като всеобщ еквивалент. Това особено проличава при системата на двойните пари, при която в Англия се установява съотношение между златото и среброто 1:15,2. Под влияние обаче на повишаването на производителността на труда, това съотношение се променя и оказва негативно въздействие на цялостното парично обръщение и ценообразуване. Ако например цената на среброто се намали до съотношение 1:20 / при законоустановена пропорция между златото и среброто 1:15,2/, става по-доходно /изгодно/ разплащанията да се извършват със сребърни монети. Така сребърните монети изтласкват от обръщението златните монети, тъй като ако се претопят на кюлчета, с тях могат да се купят не 15,2 а 20 единици сребро. По този начин от обръщението се отстраняват по-качествените златни пари. В икономическата литература тези действия характерни за биметализма са формулирани от английския финансист Томас Грешъм през XVI век и са известни като законът на Грешъм, който гласи, че лошите пари изтласкват от паричното обръщение добрите пари.

Вследствие на увеличаването на производството на сребро и намаляването на неговата стойност през XIX век, страни като Германия, САЩ и др., прекратяват свободното сечене на сребърни монети. Противоречивостта и нетрайността на биметализма се обуславя и от редица други фактори като, увеличаване на стокооборота и все по-ясното проявление на златото като паричен материал, в сравнение със среброто.

За да се избегнат посочените и редица други противоречия в биметалната парична система и да се въведе стабилност, в края на XIX век се въвежда монометализма тоест златният монометализъм  /златният стандарт/. Той е парична система, при която един метал изпълнява ролята на всеобщ еквивалент и е в основата на паричното обръщение. Според това кой метал изпълнява тази роля монометализмът може да е меден, сребърен или златен. Меден монометализъм е съществувал в древния Рим от III до II век п.н.е.. Сребърен монометализъм е съществувал в редица страни като Холандия, Русия, Индия, Китай и др. през различни години на XIX век и началото на XX век. Златният монометализъм за първи път като такъв е бил въведен във Великобритания в края на XIX век, а от втората половина на XIX век в страни като Германия, Франция, Белгия, Русия, Япония, САЩ /1900г./ и др.

Златният монометализъм /златният стандарт/ е съществувал в различни форми като – златномонетен, златнокюлчев и златнодевизен стандарти.

За класическата форма на златния монометализъм – златно-монетният стандарт, е характерно, че в обръщение се намират златни монети, с определено тегло и проба и различни други парични знаци като медни и сребърни монети, банкноти, книжни пари и др., които свободно се обменят за златни монети /пълна конвертируемост/. Златномонетният стандарт за времето си в значително висока степен отговаря на изискванията на производството, кредитната система и международната търговия.

Постепенно започва да намалява сеченето на златни монети и изземването им от обръщението. Към края на Първата световна война /1914-1918/, в повечето страни се преустановява размяната на злато за банкноти. Широко разпространение получават книжните пари.

При златно-кюлчевият стандарт обмяната на банкноти за злато е можело да се осъществява само в кюлчета, а не за златни монети. При това са поставяни редица ограничения, като са продавани само кюлчета с тегло около 12кг, което не е било по възможностите на много субекти. Периодът, в който се прилага този стандарт е свързан с частичната стабилизация след Първата световна война от 1923 до 1928г..

Златно-девизният1 стандарт се въвежда от редица страни като Германия, Норвегия, Австрия, Дания и др., които имат ограничени златни запаси. При този стандарт банкнотите се обменят не срещу злато, а срещу валутите на други страни, които на свой ред е могло да се обърнат /да се обменят/ срещу злато. Тази обмяна обаче е могла да се извърши само косвено, срещу такава валута, с която е могло да се получи злато на кюлчета.

Златно-кюлчевият и златно-девизният стандарт са известни в икономическата литература като непълни или орязани форми на златния монометализъм. Например във Великобритания, минималната сума от лири стерлинги в банкноти, която е можело да се обмени срещу кюлчета злато е била в размер на 1700 британски лири, които са били равни на 12,4 кг злато, а във Франция са били необходими минимум 215 хил. френски франка, които били равни на 12,7 кг.злато. При златно девизният стандарт пряка обмяна на национални парични знаци срещу злато не може да се извършва.

Като последица от световната икономическа криза от 1929-1933г., паричните системи, които се основават на златния монометализъм се заменят със системата на книжните и кредитните пари. При тази система книжните парични знаци на стойността не се разменят за злато и чуждестранни валути. Тази система се нарича още система на непълноценните пари.

Основните предпоставки за появата на книжните пари са свързани преди всичко с логиката на развитие на металическото парично обръщение. В условията на златното парично обръщение са циркулирали много изтъркани /с по-малко тегло златни монети от многократна употреба/ златни монети и монети от други метали като сребро, никел, мед и др. Монетите, които са били направени от по-малоценни метали /например мед с покритие от сребро/, за обслужването на малките плащания се наричат билонни монети. Държавата постепенно намалява златното съдържание на монетите, тоест извежда златото от паричното обръщение. На по-късен етап тя пуска в обръщение книжни пари, които представляват номинални знаци на стойността и имат принудителен курс. Книжните пари се пускат в обръщение от държавата за покрива разходите си. Класическите книжни пари са емисия на парични знаци, които се предоставят на държавата за покриване на бюджетния дефицит. Тяхното пускане в обръщение не е свързано с нуждите на паричното обръщение, а с потребностите на фиска. Емитирането на тези своебразни банкноти, се обезпечава с държавни ценни книжа във вид на бонове, облигации и сертификати.

Кредитните пари се появяват още през Средновековието, когато поради голямата несигурност притежателите на големи количества златни пари, а и поради неудобствата, които възникват при по-големи вътрешни плащания, оставят /депозират/ наличните си пари в банкова институция, срещу което получават депозитна разписка. Тези разписки са едни от първите представители на кредитните пари. С тях са се извършили плащания между търговците, а когато не са били необходими те са връщани в банките и са се получавали обратно депозираните пълноценни /златни/ пари. Тези книжни представители на парите са напълно обезпечени пари и са пълноценни, колкото са пълноценни и златните пари.

Постепенно обаче размерът на депозираните златни пари в банките намалява, а се увеличава обемът на кредитните пари. Те се приемат в сферата на обръщението без проблеми, независимо, че нямат обезпечение, тъй като за купувачите и продавачите парите са това, за което се използват и служат, а не това, което съдържат.

Класическите кредитни пари – банкнотите нямат собствена субстанционална стойност, но първоначално по законодателен път е определяно тяхното златно съдържание. Това златно съдържание е формирало и съотношението, в което банкнотите са се разменяли за златни монети, при пълноценните парични стандарти.

Възникването и логичната последователност на развитието на кредитните пари – банкнотите, е неразривно свързана с особеностите на златното парично обръщение. Истинската им материално-веществена същност обаче е свързана с търговския кредит и начините за неговото оформяне чрез полицата2 /менителницата и записа на заповед/. Срещу предоставените в банката полици търговците получават пари във вид на банкноти. Към кредитните пари се отнася и чекът3.

От края на XIX век безналичните плащания успешно заменят плащанията с налични пари. На съвременния етап по безналичен път се извършва около 90 на сто от стокооборота на дребно. Това е възможно благодарение ан кредитните пари, които възникват въз основа на кредита и замяната на металическите пари. Полицата възниква и се използва от XII век, чекът от XIV век, а банкнотите от края на XVII век.

Парите и кредита са различни икономически категории. Кредитните пари са свързани само с тези кредитни отношения, въз основа на които се реализира парична емисия. Основни емитенти са централните банки, които пускат в обръщение банкноти, които са задължителни за плащане. Търговските банки емитират /пускат в обръщение/ депозитни пари, въз основа на откритите банкови сметки, чрез кредитните си операции.

На съвременния етап в развитите страни се емитират предимно кредитни пари, които се отнасят към книжните пари в широкия смисъл на понятието, тоест не са обезпечени с търговски полици и злато, както е при класическите банкноти.

Във финансовата литература и в частност във финансовата и банковата практика, от втората половина на XX век не се прави разлика между държавните книжни пари и кредитните пари. Основно се използва общото понятие „книжни пари“. Съвременните пари имат качествата на класическите кредитни и класическите книжни пари, тоест те са своебразна смесица между тези два вида непълноценни пари, изработени от хартия.

За първи път книжни пари се пускат в Китай през средните векове. За това пише венецианският пътешественик Марко Поло, който посещава Пекин през 1286г.

В по-ново време книжните пари се емитират в обръщение през 1690г. в Северно американската колония на Великобритания щата Масачузетс. В западна Европа книжни пари за първи път се появяват за кратък период във Франция през 1720г. В почти всички други страни книжни пари се въвеждат през различни години на XVIII и XIX век, като окончателно книжно-паричната система се прилага във всички страни след Първата световна война /1914-1918г./, с някои специфики и модификации.

Съвременната книжно-парична система претърпява редица еволюционни и радикални промени. До Първата световна война книжните пари в т.ч. депозитите в търговските банки /парите по сметка/, по всяко време са могли да се разменят срещу злато. Книжните пари, които е можело да се разменят срещу злато се наричат конвертируеми. През този период от време златото също е считано за пари.

По време и след Първата световна война обмяната на злато срещу книжни пари е прекратена, тоест книжните пари вече са неконвертируеми. От началото на 30-те години на XX век, в почти всички страни започва отмяната на златния стандарт на паричното обръщение.

В периода след Втората световна война въз основа на договореностите на Бретън-Уудската конференция /1-22 юли 1944г./ се формира и действа Бретън-Уудската парична система, известна още като златно-доларов стандарт. При тази парична система до 1971г. беше възможно при определени условия, притежаваните долари от определени официални субекти /държавни или централни банки/ да се обменят срещу злато при курс 35 долара за една тройунция злато /31,1035 гр. злато/.

На международна конференция в Кингстън-Ямайка през 1976г. се създадоха основните елементи на съвременната международна парична /валутна/ система. На нея се одобрява отказването от златно-доларовия паричен стандарт, и пълната демонетизация на златото, засилва се ролята на Специалните права на тираж и на Международния валутен фонд.

С демонетизацията на златото отделните държави официално се отказват от златното съдържание на националните си парични единици. Златото се превръща в обикновена стока, макар и да остава стратегически резерв. Неговата цена се формира на пазарни принципи, като по този начин се прекъсва и косвената връзка на националните книжно-парични единици с паричната стока. Съвременните пари са неконвертируеми срещу злато и други резерви. Те нямат собствена субстанционална стойност, а номиналната им стойност е много по-голяма от тяхната собствена стойност. Съвременните пари се разглеждат като парични представители, като олицетворение, като символи на стойността.

1 Девизи /devises/ са платежните средства в чуждестранна валута, които се използват при международни плащания. В банков аспект девизи са всички парични средства в чуждестранна валута, тоест парични знаци, банкови чекове и преводни акредитиви, емитирани чужди облигации и др.
полица /от лат. polliceor = обещавам/ – кредитен документ, с който длъжникът се задължава да изплати определена сума в определен срок и при уговорени условия с продавача.
3 чекът е писмено нареждане на лице, което е платец, до банката, която води сметката му, да изплати определена сума на посоченото лице.
153 Прегледа