Селското стопанство е основата на парагвайската икономика. Тази малка страна, разположена във вътрешността на южноамериканския континент е почти непозната в Европа.

Парагвай – бойно поле на Южна Америка

Парагвай и до днес се сблъсква с последиците на своята метежна история. Две трети от населението на страната загива по време на кървавите войни през XIX век.

„Пътят на мисията“, който е дълъг 370 км и свързва столицата на Парагвай Асунсион с град Енкарнасион на брега на река Парана, минава покрай многобройни села, възникнали благодарение на католическите мисии, основани тук през XVII-XVIII век.

През 1609г. йезуитският орден си поставя за задача да християнизира индианците. Мисията създава квази-държава, известна под името „Република Гуарани“. Йезуитите стават духовни и светски водачи на индианците, като ги предпазват от експлоатацията на испанските владетели. Консолидирайки постепенно републиката, мисионерите се опитват да се освободят от испанската власт. През 1753г. индианците гуарани се вдигат срещу Испания под предводителството на йезуитите. Т.нар. „Гуарански войни“ приключват с разгром и прогонване на ордена, който през 1767г. е окончателно ликвидиран. Контролът на испанците над Парагвай продължава до 1811г., когато е обявена независимостта. Първите шест свободни месеца минават под знака на укрепване на държавността, политическо стабилизиране и развитие. Държавата контролира икономиката и е собственик на земята. В началото на 60-те години на XIX в., Парагвай е най-напредналата държава в Латинска Америка.

Войната между Парагвай, Аржентина, Бразилия и Уругвай (1864-1870г.) бележи внезапен поврат в историята на страната. Конфликтът завършва с поражението на Парагвай, която е напълно опустошена и загубва две трети от населението си, както и голяма част от територията си. Победената страна е принудена също да плати значителни контрибуции. Проблемите на Парагвай се задълбочават от войната с Боливия (1932-1935г.) за Гран Чако. Въпреки че Парагвай побеждава и получава три четвърти от една обширна територия, страната не успява да си възвърне предишната икономическа и политическа стабилност.

Интересни факти

  • Менонитите са членове на анабаптистка (неопротестантска) секта. Те признават само тайнството на кръщението (на зряла възраст) и евхаристията, ръководят се от много строги морални правила и отхвърлят църковната йерархия, военната служба и държавните институции.
  • Парагвай е един от основните износители на електрическа енергия, благодарение на хидроелектрическите централи на реките Парагвай и Парана.
  • Дори и деца участват в битките по време на войните от 1864-1879г. Те носят фалшиви бради, за да внушат на врага, че изтощената Парагвай има още много сила.
  • След Втората световна война много военнопрестъпници намират убежище в Парагвай.

Парагвай, намираща се между две силни съседни страни – Бразилия и Аржентина, не е имала лека съдба. През XIX в., тя губи голяма част от територията си в полза на съседите си, но успява да защити и задържи по-голямата част от областта Чако във войната с Боливия през 30-те години на миналия век. Според сегашните граници равнината Чако заема по-голямата част от площта на страната, единствено на изток се включва и малка част от Бразилското плато.

Парагвай – германските колонизатори в саваната

В страната на индианците днес живеят потомци на испанците и менонитите, дошли от Германия.

Сред забележителностите тук са: Асунсион, източното плато, лозята в околностите на Вилярика, водопадите Игуасу.

На североизток от Аржентина, между Боливия и Бразилия, се намира малката южноамериканска република Парагвай. Името на страната и на най-голямата река произлиза от думата „paraguay” („парагуай“), която на езика на индианците гуарани означава „реката на папагалите“.

В наши дни етническата група на индианците гуарани съставлява едва два процента от населението на страната. Преди стотици години местните жители започват да се смесват с испанските колонизатори и с новодошлото население. Техните потомци – метисите, днес са 95% от населението на страната.

Парагвай и Боливия са единствените страни в Латинска Америка без излаз на море. Западната част на Парагвай е заета от равнината Чако – обширна и ниска, покрита с гори, съставени от ценни дървесни видове (кебрачо и лапачо) и със савани. Тресавищата и блатата, появили се в резултат от многобройните прииждания на река Парана (една от най-големите реки в Южна Америка), също заемат обширни пространства. В Парагвай се намира платото Парана (с височина между 300 и 600 м), което е част от Бразилското плато. По обяд летният зной става така непоносим, че в Парагвай се губи всяка следа от живот. Тук се работи само сутрин и вечер.

В обширните савани в западната част на страната говедовъдството играе важна роля. Селското стопанство и досега остава основен елемент в парагвайската икономика.

Неин стожер са огромните владения, които се простират на стотици хиляди хектари. Около 15 000 от скотовъдците са менонити, дошли тук от Германия. Те пристигат в Парагвай в началото на XX в. Техните потомци водят живот, изпълнен със скромност и трудолюбие.

Изображение: Pixabay

36 Прегледа