О1 – ОРАЗМЕРЯВАНЕ НА ЪГЛИ И ФАСКИ

Оразмеряването има съществено значение за качественото и точното изработване на детайлите. Ето още някои случаи на нанасяне на размери, които ще срещнете в чертежите:

  1. Оразмеряване на ъгли – най-често то се изразява в нанасянето на стойността на ъгъла при върха на конусни повърхнини, фаски и пр. Числото, означаващо ъгъла, се нанася по същите начини, както и размерните числа.
  2. Оразмеряване на фаски – фаските са скосявания на детайли с остри ръбове (които се получават често при механична обработка). Правят се с цел да се избегнат наранявания (вж. фиг. С4-2).

Притъпяването на острите ръбове може да се осъществи и чрез закръгления, но при механична обработка фаската се реализира по-лесно.

Фаската се оразмерява със стойността на ъгъла и един размер (катет), както е показано на фигурата.

При оразмеряването на фаски с по-малки размери и ъгъл на скосяване 45о стандартът допуска и начин на оразмеряване както показаният на фиг. 01-3.

  1. Фаските са необходими и за улесняване на центроването и сглобяването на цилиндрични елементи на детайлите. (вж. фиг. 04-4).

О2 – СИМВОЛИ И ЗНАЦИ, ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ ОРАЗМЕРЯВАНЕТО

Оразмеряването се изразява в нанасянето на числа, които се наричат размерни числа. В някои случаи размерните числа са придружени с допълнителни знаци, определени от стандарта. Най-употребяваните от тях са следните:

  1. При по-голям брой еднакви отвори, разположени на равни разстояния, се чертаят само няколко от тях, като се оразмерява само един. Пред размерното число се означава броят на отворите и знакът за диаметър Ф.
  2. Дебелината на плоски детайли, изобразени само с една проекция, се означава с латинската буква s и се поставя пред размерното число (вж. размера s=0,4).
  3. Квадратни стени, показани само с една проекция, се означават на чертежа с две тънки кръстосани линии и пред размерното число се поставя знакът □.

О3 – ОСНОВНИ ПРАВИЛА ПРИ ОРАЗМЕРЯВАНЕТО

  1. Минималното разстояние между размерните линии и контурите е 6
  2. Когато е възможно, да се избягва пресичането на спомагателни линии.
  3. Една размерна линия не може да бъде продължение на контурна линия.
  4. Когато е възможно, размерните линии да са на едно ниво.
  5. Осовата линия не може да се използва като размерна линия.
  6. Не се допуска цифри и знаци да се пресичат от линии.
  7. При нанасяне на знаци или числа щриховката се прекъсва.
  8. Радиусите се нанасят така, както е показано на фигурата.

О4 – ОЗНАЧАВАНЕ И НАНАСЯНЕ НА ДОПУСКИТЕ НА РАЗМЕРИТЕ ВЪРХУ ЧЕРТЕЖИТЕ

  1. КАКВО Е ВЗАИМОЗАМЕНЯЕМОСТ?

В съвременното машиностроително производство детайлите трябва да бъдат взаимозаменяеми. Това означава, че ако от двете групи детайли А и Б вземем произволен детайл А1, той да може да образува съединение със също произволно детайл Б1.

  1. ХАРАКТЕРНИ РАЗМЕРИ НА ДЕТАЙЛИТЕ
  • Номинален размер е основният размер, определен от конструктора в зависимост от функциите на детайла в съединението. Номиналният размер служи за начало, спрямо което се отчитат отклоненията.

Действителен размер е този, който е получен след измерването на произведения детайл.

Гранични размери се наричат двете крайни стойности, между които трябва да се получи действителният размер. В случая:

  • Е най-големият граничен размер;
  • Е най-малкият граничен размер;
  • Допусково поле се нарича интервалът от стойности на размерите, намиращи се между най-големия и най-малкия граничен размер.
  • Допуск на размера се нарича разликата между най-големия и най-малкия граничен размер.

Разликите между граничните размери и номиналния размер се наричат гранични отклонения на размера. Големината им се измерва в микрометри (1μm=0,001mm). Стойностите им се записват отдясно на номиналния размер със съответни знаци, например  . Знаците на граничните отклонения показват какво действие трябва да се извърши, за да се изчислят граничните размери. Например за размера  не е трудно да се изчисли:

  • Най-голям граничен размер: 50+0,012=50,012 mm;
  • Най-малък граничен размер: 50-0,008=49.992 mm;
  • Допуск на размера: 50,012-49,992=0.020 mm;
  1. Върху чертежите граничните отклонения се означават с буква и цифра, например Ф 16Н8 или Ф 16 е8. Цифрата след буквата определя класа на точност на допуска: колкото числото е по-малко, толкова точността за изработване на детайла е по-голяма, тоест допускът на размера е по-малък. Стандартът предвижда 10 класа на точност. Най-точният е 01 клас, а най-грубият – 17 клас.
  2. Избраните допуски за размера Ф 16 на детайлите 1 и 2 фиг. 04-1 гарантират подвижно съединение. Числените стойности на допустимите гранични отклонения се нанасят в допълнителна табличка, както е показано на фигурата.
145 Прегледа