Нискошахтовите електропещи в основата си се състоят от една открита или покрита редукционна вана с правоъгълно или кръгло сечение, в която се намират електродите.

Пещите с такова устройство се обслужват сравнително лесно и те поставят значително по-малки изисквания към шихтовия материал както по отношение на неговата форма и големина, така и по отношение на физико-механичните му свойства. При тях съществува също по-голяма свобода при избиране на редуктора.

На фиг. 5 е посочено схематично устройството на нискошахтова закрита пещ с кръгло сечение. Топлината, необходима за стопяване на метала, се получава от електрически дъги, които горят между три отделни самоспичащи се (зьодербергови) електрода, минаващи през свода на пещта. Преместването (подаването на електродите се извършва автоматично с хидравлични устройства.

Шихтовите материали се насипват направо от бункери посредством улей около електродите. Пещта се облизова с доломитова набивна маса. Сводът се прави от магнезитови тухли. Чугунът се изпуска периодично (всеки 4 до 5 часа) през отвор, разположен на нивото на пода на пещта.

За добиването на чугун се използват най-разнообразни руди и висококачествени горива – най-често кокс, антрацит или кафяви въглища.

В сравнение с високата пещ процесите при нискошахтовата електрическа пещ се отличават с редица особености. Така например тук топлообменът между горещите газове и шихтовите материали има второстепенно значение. Главното количество топлина при тези пещи се отделя в електрическата дъга над течния метал, непосредствено в метала и отчасти в шихтата, която се намира в контакт с електродите. Следователно само горележащите слоеве от шихтата се загряват от топлината на преминаващите през тях газове.

Възможността за регулиране на топлинния режим позволява да се оказва по-голямо влияние върху протичането на отделните физико-химични процеси.

Пещта дава възможност за производството на чугун с произволен състав. Тук могат да се получат както високосилициеви (до 4% Si, така и нискосилициеви чугуни).

Съдържанието на сяра в чугуна е ниско въпреки употребата на кокс или въглища. Това се дължи на обстоятелството, че в нискошахтовите пещи може да се получат по-високи температури и да се работи с по-мъчно топими шлаки (силно основни шлаки), при които може да се обезсерва по-добре.

За добиването на 1 тон чугун се изразходва 2700 до 3000 kWh електрическа енергия (която при специални условия може да се намали на 2200-2300 kWh), 350 до 420 kg кокс, 100-250 kg варовик и 10 до 20 kg зьодербергерови електроди. При това се добива около 650 m2 газ, който съдържа 80 до 90% горливи елементи и калорична способност около 2600 kcal/m3. Чрез целесъобразно използване на тези газове може да се намали стойността на добивания чугун.

Накрая трябва да се отбележи, че що се отнася до икономическата страна на въпроса, електропещта може да се предпочита пред високата пещ за добиване на чугун, ако 1kWh електрическа енергия струва по-малко от 4 kg кокс.

Изображение: inteco.at
Информация: ТММ, Л. Калев

22 Прегледа