Понятието неврит в тесен смисъл на думата означава възпаление на нерв. На практика обаче то обединява освен възпалителни също и токсични, дистрофични, травматични, метаболитни и други увреждания на нервите. Това се обяснява с близката или идентична клинична картина на отделните етиологични форми.

От неврити са застрашени всички професии, при които са налице професионални етиологични фактори. Това са професиите, чиято дейност е свързана със системно притискане и микротравмиране на нервните стволове, работа в принудителна поза, статично и динамично пренапрягане на крайниците. Като пример могат да се посочат професиите на миньори, формовчици, шлайфисти, шлосери, монтьори, гравьори, водачи на МПС, а също и работещи на открито или при неблагоприятен микроклимат (влага, течение, резки температурни промени и др.).

Основните етиологични фактори са инфекциозни, токсични и механични. Изолираното увреждане на отделни нерви на крайниците се дължи главно на механични причини (компресия, разпъване, усукване и др.) или на интоксикации. Значение има също и алергията (напр. след инжектиране на серум или ваксина).

Общите инфекции (малария, сифилис и др.) имат по-малко значение. Обвиняват се специфични инфекциозни причинители, които обаче все още не са изяснени. Обикновено в такива случаи изолираните неврити се приемат като „простудни“.

От токсичните етиологични фактори най-важно значение имат екзогенните, които най-често са професионални.

Най-често се установяват деструктивни промени с периаксонален характер. Това дава основание на някои автори да говорят не за неврит, а за невролатия.

Класическото разделяне на патоморфологичните промени на паренхиматозни и интерстициални до голяма степен е условно, тъй като обикновено се установяват едновременно възпалителни и паренхиматозни промени.

От профпатологична гледна точка по-важно значение имат невритите на горните и долните крайници (неврит на седалищния, на лъчевия, на лакетния, на срединния нерв и др.). Възпалението на всеки отделен нервен ствол или на нервни клонове има своя характерна клиника и протичане.

Общата симптоматика се оформя в зависимост от това, дали увреденият нерв е двигателен, сетивен или смесен.

Двигателните нарушения са отпадни или възбудни. Отпадните се изразяват в т.нар. вяли парези или парализи. Те се проявяват със снижен мускулен тонус, хипо- или арефлексия за сухожилни и надкостни рефлекси, мускулна атрофия. Проявите на дразнене на двигателните структури най-често се изразяват във фибрилни или фасцикулерни потрепвания.

Сетивните нарушения включват снижение или пълна липса на повърхностната сетивност в съответната зона на инервацията, както и болки, парестезии, дизестезии и др.

Невритът на смесените нерви клинично се проявява освен с описаните по-горе нарушения и с вегетативно-трофични промени (нарушена потна секреция, вазомоторни реакции, каузалгичен характер на болката, хиперпатия и др.).

Етиологичното лечение, което е най-ефективно, за съжаление се провежда рядко, тъй като обикновено етиологията остава неизяснена. В такива случаи се прилагат противовъзпалителни средства (салицилати, бутазолидинови, Amidophen и др.), медикаменти, подобряващи нервната проводимост и трофика (Nivalin, Dibazol, Strychninum, витамини и др.). При някои случаи се препоръчват антибиотици и др. за лечение на общата инфекция. Препоръчва се изключване на всички екзогенни токсични фактори и ограничаване действието на ендогенните. При тежки и протрахирани болки, както и при изразена отпадна симптоматика се провежда комплексна и продължителна рехабилитация (физиопроцедури, масаж, лечебна физкултура, електростимулации и др.).

Чрез трудово-лекарска експертиза може да се осъществи прекъсване въздействието на етиологичните фактори и осигуряване на правилен режим с адекватно лечение и рехабилитация.

Обикновено заболяването протича с временна нетрудоспособност. При правилно проведено лечение и рехабилитация болните се възстановяват за 1 до 3 месеца.

При по-тежки случаи с трайни остатъчни увреждания на функциите се налага трайно трудострояване с определяне на група инвалидност.

Професионалният характер на невритите се обосновава на доказана връзка с професионални етиологични фактори.

Наред с общохигиенните мероприятия са необходими и етиологично насочени действия за предпазване от инфекции, ограничаване на травматизма и микротравматизма, осигуряване на благоприятен производствен микроклимат. Важно значение има максималното ограничаване на действието на ендогенните и екзогенните токсични фактори, както и повишаването на защитните сили на организма чрез системно закаляване.

Изображение: shoulder-pain-explained.com

Инфо: Проф. невр. болести, Киряков

20 Прегледа