Производителността на високата пещ се характеризира с коефициента на използване на полезния обем на пещта К, който представлява отношението на полезния обем V и количеството чугун, добито за едно денонощие G. Тоест K=V/G, m3/t.

Колкото по-малък е този коефициент, толкова по-висока е производителността на пещта. При съвременните пещи той се изменя от 0,45 до 0,75 m3/t.

Работата на високата пещ се оценява също по разхода на изходни материали и преди всичко по разхода на кокс (тъй като стойността му представлява 40-50% от стойността на чугуна.

Ориентировъчно може да се приеме, че за добиването на 1t мартенов чугун се изразходват 700kg кокс, 1700kg агломерат, 350kg руди, 300kg варовик и 2200m3 въздух. При стопяването от тези материали се добиват 1t чугун, 500-700kg шлака и 2800m3 високопещен газ.

Топлинният баланс на високата пещ показва, че за добиването на 1t чугун са необходими около 2900cal (12300J), а при добре работещи пещи даже 2650-2700 cal (11200-11500 J).

Производителността на високите пещи може да се повиши чрез увеличаване на техните размери, чрез повишаване степента на механизация и автоматизация, чрез подобряване подготовката на шихтата, чрез използване на флюсован агломерат с помишена основност вместо руда, а също чрез повишаване на налягането на излизащите газове 1,5-2,5atm (0,15-0,25MPa). Други средства за повишаване на производителността са: използване на въздух с постоянна повишена влажност (около 25g/m3); използване на въздух, обогатен на кислород (до 32% O2), или на въздух, смесен с природен газ или с прах от варовик.

Информация: „Технология на машиностроителните материали“, Л. Калев
Изображение: hackaday.com

 

31 Прегледа