Августин (Augustins), Аврелий („Блажени“) (354-430) е представител на нови икономически възгледи сред християнския свят в прехода към феодализма, монах, епископ на Хипон, Северна Африка. Проявява ново отношение към труда и стопанската дейност, различно от робовладелското отношение. Според него трудът не е тежест, а удоволствие. Физическият труд трябва еднакво да се почита, както духовният труд („Да се води само духовна дейност, не занимавайки се с ръчен труд, е признак на леност.“). В произведението „За труда на монасите“ Августин пише: „Още св. Павел е казал: Който не работи, не бива да яде.“ Според него трудът на ковача, на зидаря, на обущаря е труд на чист и честен занаят. На предно място поставя труда по обработването на земята. Нарича земеделието най-чистото от всички изкуства. Търговията не е „достоен за човека“ занаят. Задачата на търговеца се състои в това – „евтино да се купи и скъпо да се продаде“. Рязко се противопоставя на богатството. Счита, че с труд трябва да се създава необходимото за съществуване, а излишъци само с определена цел – за милостиня и за помагане на другите. Ръководи се от християнската максима, че „богатството е ограбено от бедните“. Осъжда натрупването на богатството в разменни стойности. Поставя знак на равенство между стремежа към натрупване на пари и скъперничеството. Те са плод на користолюбие, което се дължи на безпътна воля – извор на всички злини.

Отрицателното отношение на Августин към натрупването на паричното богатство и едрата поземлена собственост се корени в разлагането на робовладелския строй и първите стъпки към феодализма. То е изградено върху основата на метафизиката и религиозно-етическата догматика.

29 Прегледа