Все още няма общоприета теория за предприемачеството, за това кой точно е предприемач, както и за предприемаческият процес като цяло. Има няколко основни причини за това. Една от тях е голямото разнообразие на видовете бизнес, както и на типовете предприемачи, които всъщност създават и управляват тези бизнеси, а също и на различните условия, при които предприемачите и фирмите действат, както и външните влияния, които изпитват.

Все още възникват различни въпроси като това кой човек точно се нарича предприемач и кой не? Какви различия съществуват между отделните предприемачи, а също и какво е общото между тях?

Изясняването на „тайната“ на предприемаческият процес би послужило за изясняване и на други съпътстващи явления като например Кой е способен да реализира подобен процес, кога и как? Както и какви и по-точно кои са ключовите фактори за успеха на един предприемачески процес?

Има множество варианти от отговори, които могат да се дадат на тези въпроси.

Моделът показва ясно кои са основните елементи на предприемаческия процес. Те са няколко:

  • идея (иновация);
  • начало на процеса;
  • реализация на намеренията;
  • растеж;

Факторите, които влияят върху предприемаческия процес са: персоналните характеристики (това са личните качества на предприемача като човек, възможностите му за предприемчиво поведение); социалните характеристики (социален произход) и организационните характеристики (отнасящи се до организацията на фирмата, които са добре изразени, когато вече „фирмата се пораснала“). От друга страна това са факторите (елементите) на външната среда.

  • Персоналните и (поведенчески) характеристики могат да играят различна роля на отделните етапи в един предприемачески процес, въпреки, че някои от тях се повтарят (например „поемането на риск“ е характерно и за идеята (иновацията) и за началото на нейната реализация, когато намеренията все още са в „главата“. След това в прехода от вече създадената и установена фирма към растеж, се изискват други качества, например – предприемачески умения (търсене на нови възможности за бизнес растеж); лидерски качества – „да бъде поведена дружината“, мениджърски умения – всекидневно да се постигат резултати, да се следва неотклонно идеята, да има непрекъснат поглед напред.
  • Социалните (и културни) характеристики също са до голяма степен определящи за т.н. „предприемаческа дейност“. Също така практиката показва, че „където е текло пак ще тече“, традициите за предприемачество влияят силно върху броя и успешността на стартиращите предприемачи. Преобладава мнението, че наличието на традиции и контакти е по-важно за старта, отколкото за финансовите средства (но все пак те не трябва да се подценяват!). Ако родителите или дядовците са имали бизнес, по-голяма е вероятността и техните внуци и деца да имат бизнес. Самата нагласа в семейството често е достатъчна за узряване на мотивите за старт и изграждане на подходящо поведение за предприемачество.
  • Организационни характеристики. Растежът и развитието на фирмата зависят от наличието на екип от специалисти, които мислят по подобен начин и имат сходни ценности. Ценностите обаче не са достатъчни, те трябва да прераснат в система от практически действия, насочени към производството на продуктите търсени на пазара, правейки растежа реалност.
  • Външна среда. Външната среда оказва въздействие върху предприемаческия процес в три направления, като някои от нейните характеристики се повтарят, макар и с различна роля и съдържание. Например, ако предприемачът не открие подходяща възможност за бизнес в средата (пазара), но стартира, то това би било самоубийство. Но дори и да открие подобни възможности, той трябва да се съобрази: с конкуренцията (действаща и новонавлизаща) и с възможността да се включи в програми и схеми (инкубатори), които да го подпомогнат да „укрепне“ в началото, когато е най-уязвим. Само това обаче не е достатъчно като условие за растеж. Трябва да се следят и пулсът на конкурентите, капризите на клиентите, поведението на банкерите (дали ще се получи кредит), и дали държавата няма да въведе някои нов режим в правенето на бизнес, които да обезсмислят растежа. Такъв ефект може да има, например, върху малките дървообработващи фирми значимото покачване на цената на дървения материал или въвеждането на нови, по-строги санитарни изисквания към мандрите.

За да обобщим какво е нужно за успешния предприемачески процес можем да кажем, че това са: наличие на възможности; предприемач; ресурси, подпомагани от една благоприятна външна среда (от която се извеждат конкретни възможности).

Именно комбинацията от тези три движещи сили води до създаването на нов бизнес (фирма) – това са благоприятната външна среда (с наличието на възможности за бизнес); предприемачът (с неговите лични качества и поведение); ресурсите, които могат да бъдат външни или собственост на предприемача (това са необходимите финанси за старта, за наемане на подходящ персонал, за участие в смесени фирми).

Практиката показва, че предприемачите са индивиди, които откриват възможности там, където другите не са видели нищо; те комбинират ресурсите по такъв начин, който води до успех на бизнеса. Често индивида с предприемачески нюх е достатъчен един (подходящ) телефонен номер за начало.

Показаният тук модел на предприемаческия процес съчетава много резултати от различни изследвания и затова е общ. В конкретния случай на стартиране на нов бизнес определящите фактори могат да се комбинират по по-различен начин и ако те като цяло са благоприятни – ще се намери кой да ги използва. Това е „дремещият“ предприемач, готов за скок във владенията на бизнеса.

В по-развитите и организирани страни протичането на предприемаческия процес е по-предсказуемо, защото и държавата помага повече, банките отпускат по-лесно кредити, необходимата информация за старта се набавя по-лесно. В страните с новоустановена пазарна икономика (включително и в България)) трудностите при старта са много по-големи и затова нашите предприемачи полагат по-големи усилия за преодоляването им.

Така, че от тук нататък у нас може да се очаква подобрение на бизнес средата и улесняване на протичането на предприемаческия процес – оптимизмът ни се дължи преди всичко на членството ни в Европейския съюз.

Рефератът е изпратен от Ивалина Христова

56 Прегледа