Професионалните дискинезии са заболявания, при които основният синдром са двигателните разстройства, избирателно засягащи само специални професионални движения – те стават трудни, неловки или невъзможни.

Известни са още като „координационни неврози“, „професионални гърчове“, „графоспазъм“ и др. Най-чест е графоспазмът – спазъм на първите пръсти на ръката при писане. Описан е от Брюк в 1831г. Той, както и Дюшен го отдава на психически моменти, тъй като често се съчетава с невроза. Дежерин го определя като „психомоторна невроза“. За разлика от тях Бабински, Баре и др. автори приемат, че се касае за органичен синдром. Гутман употребява названието „могиграфия“ (от „могис“ – нещо, което се извършва с умора).

Професионалните дискинезии могат да се срещнат при работници и служители, чиято работа изисква чести, бързи, точни и малки по обем движения. Колкото е по-сложна работата и изискваща по-съгласувани движения, толкова е по-голям рискът от заболяване. В първата половина на миналия век са боледували предимно преписвачи на ръкописи, плетачки, бродеристи, шивачи и др. Понастоящем професионалните дискинезии се срещат по-рядко при писане, а главно при професии, изискващи интензивна работа с ръка като: счетоводители, стенографи, деловодители, както и цигулари, пианисти, телеграфисти, оператори на електронноизчислителни машини и др. Има съобщения, че заболяването може да се появи у бояджии, гравьори, доячи, бръснари, чертожници и др. Говори се за т.нар. „педална невроза“ при шофьори. В литературата са описани случаи на функционални разстройства в координацията на мускулите на езика при кларнетисти и флейтисти, на кръглия мускул на окото у часовникари, държащи лупа с този мускул, и др. Отбелязани са професионални дискинезии и у ръководители движение. Описани са и случаи при административни служители.

Основен етиологичен фактор представлява пренапрежението и преумората на отделни мускулни групи в условията на голямо нервно напреженеие (работа в дефицит на време, висока отговорност на извършваната дейност и др.). Като причини се сочат също: работа в „нервна“ обстановка, стресови ситуации. Някои автори обвиняват лошото осветление, неудобните пособия за работа, липсата на ритъм и на режим на труд и почивка. Според някои автори графоспазъм се получава, когато трябва „много да се пише и да се пише в обстановка на външно напрежение и вътрешна тревога“.

Съществуват многобройни (над 10) теории за появата и развитието на професионалните дискинезии, които могат да се разделят основно на две групи: теории за локален произход и теории за централна генеза на заболяването.

Представителите на първото направление изхождат от наличието на локални клинични промени като: болки, повишена мускулна възбудимост, сетивни разстройства, чувство на парене, атрофии, смущение в потоотделянето и др. В основата на тези промени според някои автори стои спазмът на артериите, подобно на спазма на коронарните артерии при стенокардия. Тези теоретични догадки обаче не могат да обяснят избирателния характер на увредата към определени кинетични комплекси, което е най-същественият белег на заболяването. Смята се, че заболяването се развива на базата на миозити, периостити или артрозни промени на ръката. При щателното изследване могат да се установят различни по характер и степен органични увреждания на ръката при 40% от такива болни. Съществуват схващания, че в основата на тези заболявания стоят и някои органични заболявания на ЦНС.

Друга група теории приемат централен произход на дискинезиите. Според тях те са частна проява на една или друга форма на невроза (хистерия, неврастения и др.).

В последно време се приемат като основен патогенетичен механизъм нарушенията в координационната дейност и на двигателните стереотипи вследствие срив на висшата нервна дейност, респ. на коровия отдел на двигателния анализатор. Допуска се вероятността патологичните импулси от периферните отдели, постъпвайки във функционално променената корова част на двигателния анализатор, да предизвикват или да способстват за развитието на застойно огнище на възбуждане, което от своя страна води до спазъм на определени мускули или мускулни групи.

Професионалната дискинезия с графоспазъм се развива обикновено постепенно. Най-напред се появява неопределено усещане на тежест и неловкост в пръстите или в цялата ръка. По-късно болният забелязва, че по време на работа понякога „нещо му пречи“ да извършва необходимите обичайни движения на пръстите. Ръката започва бързо да се изморява. По-късно тази затормозеност се превръща в непроизволни излишни движения. Вместо необходимите линии при писане се явяват съвсем ненужни чертички и зигзаги, почеркът се разваля, става неравномерен, ъгловат и нечетлив.

Ако независимо от тези симптоми болният продължи своята професионална дейност, гърчовите съкращения на мускулите стават все по-чести и по-изразени. В много напреднали случаи и най-малкият опит за писане предизвиква гърчово свиване на пръстите, а понякога и на цялата ръка, вкл. И на раменния пояс. Гърчът обикновено е тоничен и продължава няколко секунди, като изчезва веднага при прекратяване на волевите импулси за писане.

Тази форма на заболяването напълно съответства на названието си – „графоспазъм“. Но има и професионални дискинезии с „графоспазъм без спазъм“. Това са паретичната, треморната и описаната от Говерс невралгична форма. При паретичната форма не настъпва спастично съкращение, а обратно – неволно разхлабване на мускулите, при което перодръжката или моливът падат от ръката. При треморната форма опитът за писане предизвиква разтреперване на пръстите на ръката. При невралгичната по време на писане се явяват силни болки. Срещат се и комбинирани форми например спазъм с тремор или с невралгични болки.

Графоспазмът е най-честата и типична форма на професионална дискинезия, но не и единствената. Съществуват и различни други форми или разновидности на това заболяване. У пианисти могат да се разстроят движенията на пръстите при свирене, да се явят неприятни усещания, а след това излишни некоординирани движения или гърч на ръцете. И тук са възможни треморни или невралгични прояви. Приблизително такава симптоматика може да се яви и у цигулари, телеграфисти, машинописци и др.

Извънредно важен признак на заболяването е избирателният характер на разстройствата. Нарушава се само този комплекс от движения, който се изисква при професионална работа. Същите мускули, които дават тежък спазъм при всеки опит за писане, могат безупречно да функционират при друга работа. Например стенографът, страдащ от графоспазъм, би могъл спокойно да свири на пиано или цигулка и т.н. и обратно – страдащият от професионална дискинезия пианист не може да свири, но свободно, бързо и четливо пише.

За началния стадий на развитие на професионалните дискинезии са характерни всевъзможни опити на болните по различен начин да облекчат нарушената си професионална дейност. Така например при графоспазъм те поддържат пишещата ръка с другата или преместват писалката между втория и третия пръст. Нерядко те заменят обикновената писалка с по-тежка или дебела. В други случаи повдигат ръката си и пишат от високо или вършат това в прав стоеж. Не са единични случаите, когато болните се научават да пишат с лявата ръка, но сравнително бързо дискинезията се проявява и при нея. Понякога освен мускулите на китката и пръстите дискинезията обхваща и проксималните отдели на ръката.

При неврологичното изследване обективно не се установяват патологични отклонения.

Протичането в повечето случаи е продължително и с неблагоприятна прогноза. Много болни, които не могат да компенсират функционалните нарушения, се принуждават да сменят професията си.

Обикновено диагнозата не представлява затруднение особено, когато са налице значителен трудов стаж, преумора на ръката, работа в обстановка на нервно напрежение и симптоматика в съответствие с характера на професионалната работа.

Следва да се изключат други заболявания, които могат да ограничават функцията на ръката, като миалгии, миозити, неврити и др. По-трудно се диагностицира дискинезията, когато е съчетана с наличие на органични заболявания на ЦНС, а не трябва да се забравя, че и хистерията може да симулира дискинезия.

При развити форми на заболяването лечението е трудно, продължително и често без ефект. В началните стадии се препоръчва прекратяване на работа и провеждане на различни физиотерапевтични процедури. Терапията следва да се индивидуализира и диференцира съобразно с основната симптоматика. Прилагат се обезболяващи и седативни средства, както и специална гимнастика, насочена към създаване на нови синергии. Добри резултати се отбелязват и при прилагане на рефлексотерапия (акупунктура).

Най-често се прилагат различни приспособления за работа или се променя начинът на писане. В началния период на графоспазъм използването масивна писалка или дебел молив може до голяма степен да компенсира спазма при писане. Препоръчват се и други видове приспособления. Известен е прийомът на Бургиньон, при който болният пише добре, като вместо молива придвижва хартията.

Ако в самото начало на болестта се осигури правилно редуване на труд и почивка и ограничаване на натовареността, запазването на професионалната работоспособност е възможно. Това условие обаче обикновено не се спазва поради недооценяване на състоянието от самите болни, а понякога и от лекаря. Затова се достига до трайно нарушение на трудоспособността, ограничаване или пълна загуба на специфичната трудова дейност. Колкото в по-ранен стадий се извърши трудоустрояването, толкова резултатите са по-добри. Болните от професионална дискинезия са годни за всякакъв вид друга трудова дейност.

С най-важно значение за профилактиката е ограничаването на посочените етиологични моменти, като основно значение има професионалният трудов режим, тоест ритмична работа без пренапрягане и преумора при добри хигиенни условия, достатъчна и рационално използвана междусменна, седмична и годишна почивка, максимално ограничаване на неврогенните фактори.

Още при начални прояви на заболяването следва да се вземат мерки за облекчаване на трудовия режим.

Повишаването на нервно-емоционалната устойчивост на организма и по възможност отстраняването на евентуални битови неблагоприятни моменти също допринася за предпазване от професионални дискинезии.

Изображение: cdn.drweil.com
Инфо: Проф. невр. бол., Киряков

46 Прегледа