От съществено значение за успешното провеждане на всяка форма на осигурителна защита е нейното финансиране. Самото понятие се свързва с набавянето на необходимите средства за провеждането на някаква дейност, в случая предоставяне на защита срещу икономическите последици от рисковете.

Важен момент, свързан с провеждането на фирменото осигуряване, е изборът на подходящ модел на финансиране. Актюерското обвързване и балансиране на периодите на натрупване на права върху плащанията и самото предоставяне на плащанията се постига чрез техниките на финансиране и модела на финансова организация.

Финансирането на фирменото социално осигуряване може да следва някои от трите известни теоретични подхода:

  • Метод на покритие на текущите задължения – този метод не предвижда създаването на натрупвания от вноски и инвестиционен доход.;
  • Капиталопокривен метод (пълно покриване на задълженията с натрупвания) – той предполага пълното предварително финансиране на извършваните плащания в бъдеще;
  • Смесен метод.

В основата на финансовата организация на фирменото осигуряване най-често стоят системите за финансиране, основани на капитало-покривен принцип в съчетание със схемите с дефинирани вноски. Осигурителната вноска при тях е в размер, покриващ разходите по обслужване на осигуровката и изплащането на пенсии към настоящи и бъдещи осигурени. В началните периоди на функциониране вноските превишават текущите изплащани пенсии, неизползваните средства са предназначени за инвестиране и формирането на допълнителен ресурс, след като събираните вноски станат по-малко от изплащаните пенсии – разликата се покрива от натрупванията (смесен метод на финансиране). По този начин се дават достатъчно гаранции за участниците – активни и пенсионери – във фирменото социално осигуряване.

Ако предположим, че събирането на средства и последващото изплащане на пенсии от фирменото социално осигуряване е по повод на еднородна по пол и възраст група от лица, включени в осигурителната съвкупност на 20 годишна възраст, а изплащането на пенсиите ще започне при навършване на 60-65 годишна възраст, съществува схема, която може да представи функциониране на фирменото социално осигуряване.

Така едната крива би показала събираните текущи вноски, а другата крива би показала сумата на изплатените пенсии. Трета крива може да се използва за показване на измененията на натрупванията (вноски и доход от инвестирането им), като теоретично момента на изплащане на последните пенсии към последните правоимащи съвпада с момента на изчерпване на натрупаните средства.

На практика обаче, съвкупността на осигурените не е еднородна по пол и възраст, встъпва по различно време в осигурителната съвкупност, добива право върху предоставяните фирмени пенсии по различно време. В началото всички участници са активни, след определен период от време една част от тях получават пенсии, а в бъдеще съотношението активни/пенсионери трябва да се стабилизира (при фирми с постоянна и стабилна заетост). В този случай изменението на вноските, изплатените пенсии и натрупванията могат да се представят в друга фигура с криви. Така едната крива може да показва динамиката на събираните вноски, другата да показва изменението на изплащаните пенсии, а третата да показва очакваната динамика на натрупванията. Изплащането на пенсиите започва от N-тата година, до момента L сумата на събираните вноски превишава изплащаните пенсии, натрупванията (вноски и доход от тяхното инвестиране ускорено нараства до момента N, а след момента М натрупванията се стабилизират (при достигане на стабилизиране на съотношението активни/пенсионери). След момента М текущите разходи превишават събираните вноски, като разликата се компенсира от натрупванията.

Източниците на средства за провеждане на фирмено социално осигуряване са:

  • Събираните осигурителни вноски за сметка на осигурените лица или работодателя;
  • Дохода от инвестиране на временно свободните средства.

Като правило осигурителните вноски се определят в процент от получаваното възнаграждение. Тяхното разпределение между осигурените лица и работодателя не е от значение за финансовата стабилност на фирменото осигуряване.

Реализацията на фирменото осигуряване на основата на системи за финансиране с капитализация на средства е свързано със запазване и увеличаване на реалното изражение на събираните и натрупвани продължителен период от време – 20 или 30 години – осигурителни вноски. Това се постига чрез инвестиционна дейност, извършвана от институциите, носители на фирмено осигуряване и натрупване на значителни по своите размери активи.

Инвестиционната дейност се изразява в замяна на наличния временно свободен паричен капитал с активи (ценни книжа и недвижимо имущество), носещи бъдещ текущ доход. Инвестираните по подходящ начин в доходоносни активи средства трябва да гарантират във всеки един момент посрещането на очакваните бъдещи задължения към участниците в осигуровката. Формирането на инвестиционния портфейл изисква съобразяване с принципите на:

  • Сигурност;
  • Доходност;
  • Ликвидност.

Бъдещата възвръщаемост на инвестираните свободни парични средства винаги е свързана с известна несигурност. Колкото по-несигурни са инвестициите, толкова по-голям е очакваният бъдещ доход, и обратно, сигурните инвестиции се свързват с по-малък текущ бъдещ доход.

Социалните мотиви на осигурителната дейност поставят бариера пред обяснимия стремеж към инвестиране във високодоходни, но с несигурна възвръщаемост на средствата активи. Това налага да се търси баланс между сигурност и доходност, тоест свободните парични средства да се влагат в активи, гарантиращи задоволителен бъдещ доход при минимален риск. С такава цел се прибягва към диверсификация на инвестициите както по видове инвестиционни носители (акции, облигации и др.), така и по отрасли на икономиката, срокове и валута. В страните с развити пазарни отношения се е утвърдила практиката на кредитиране на фирмената дейност при изпитване на временни финансови затруднения чрез фондовете за фирмена осигурителна защита.

32 Прегледа