Понякога правителствата или други притежаващи власт групи налагат ограничения върху свободата на хората да говорят или да публикуват. Това се нарича цензура. Хората, които упражняват цензура, се наричат цензори.

Цензорите могат да цензурират книги, вестници, списания и речи. Те могат да цензурират също картини, фотографии, филми, телевизионни предавания, песни, имейли и други материали. Ако цензорите открият информация, която не искат да се вижда или чува от хората, те могат да забранят материала или да попречат той да се разпространява. Могат да изрежат информация от материала, а понякога дори да накажат автора му.

Видове цензура

Съществуват много видове цензура. Хората се борят да не се допускат в училищните библиотеки книги, които не се харесват. Училищни настоятелства се опитват да наложат на учителите да не преподават някои предмети. Понякога рекламодателите не харесват телевизионните предавания на каналите, по които се пускат рекламите им. Те могат да се откажат да рекламират по тези канали, ако не бъдат променени програмите. Авторите на филми променят понякога езика или действието на даден филм, за да го направят подходящ за по-широка публика.

Хората са съгласни, че някои форми на цензура са необходими. Човек няма свободата да започне да крещи „Пожар!“ в препълнен театър, когато всъщност пожар няма. Подобно действие ще предизвика паника и ще застраши живота на хората. По същия начин правителствата могат да спестят на обществеността определена информация, ако разпространението й ще застраши сигурността на страната. Поради тази причина много държави приемат по-строга цензура във военно време.

История

Органите на държавната власт и религиозните водачи налагат цензура още от най-стари времена. В Древния Рим човек, който критикува управлението, е можело да бъде глобен, изолиран от обществото или дори осъден на смърт.

Ранната Римокатолическа църква цензурира всяко нещо, което противоречи на нейното учение. Инквизицията (съдът на църквата) е можела да наказва хората, които говорят срещу църквата.

В миналото печатарите в много държави трябвало да дават на правителствените цензори да четат всяко нещо, преди да бъде публикувано. Ако цензорът не го одобрял, то не можело да бъде отпечатано.

През XVIII век хората започват по-решително да протестират срещу цензурата. През 1791 г. така нареченият Бил на правата, приет в САЩ ограничава правителствената цензура, като гарантира свободата на словото. След това и много други демократични държави приемат подобни закони. Но в някои страни продължава да има силна цензура. Хората там могат да вършат и да говорят само неща, които се одобряват от правителството.

60 Прегледа