Невралгия е симптомокомплекс, включващ болкови прояви по хода на определен нерв или на негови клонове, явяващи се пристъпно или постоянно и поддаващи се трудно на лечение.

Различават се есенциални невралгии (напр. невралгия на n.trigeminus) и симптоматични невралгии. Последните могат да имат и професионална обусловеност.

Като причини за невралгиите (освен физическото натоварване) се посочват: общи инфекции, ендогенни или екзогенни интоксикации, травми, студови въздействия и пр. Особена роля играе грипът.

Нарушенията в режима и балансираността на храненето, силното изтощение на организма, авитаминозите, анемиите и други соматични заболявания също могат да предизвикат невралгия.

От професионалните фактори особено значение се отдава на метеорологичните (предимно студови), на локалното напрежение на отделни кинематични вериги на ОДА, продължителното стоене прав, притискането на нерви, вибрациите и др., както и на токсични въздействия. Следва да се има предвид и определена невропатна предразположеност на организма и рядко – наследствена обремененост.

Посочените етиологични моменти обикновено не действат самостоятелно, поради което на практика трудно може да се отдиференцира водещият фактор, макар това да е от изключително важно значение за профилактиката на невралгиите. Това може би е и една от причините за относително рядкото разкриване и обявяване на професионалните невралгии.

За разлика от миналото, когато се е приемало, че при невралгиите не се установява патологичен субстрат, със съвременните методи на изследване (неврохирургичен и секционен материал) се откриват определени промени. Те имат характер, наподобяващ интерстициален неврит (оток, хиперемия, вазодилатация и др.). Измененията, разбира се, степенно са по-слабо изразени, отколкото при невритите.

Следва да се има предвид обаче, че в началната си фаза невритът може да протече с картина на невралгия (напр. ишиалгия), което до голяма степен заличава границата между неврит и невралгия и създава условия за диагностични грешки.

Основен симптом е болката. В зависимост от нейната локализация се различават голям брой симптоматични и професионално обусловени невралгии. Най-чести са интеркосталната, окципиталната, супраорбиталната невралгия, и тези по хода на нервите на крайниците. Болките са пристъпни или постоянни. Явяват се спонтанно или се предизвикват от движение, охлаждане, притискане и др. По характер са остри, режещи, понякога с чувство на парене. В редки случаи може да се открие леко зачервяване при слаб оток в болезнената зона.

Протичането обикновено е упорито и продължително.

Диагнозата и диференциалната диагноза на невралгиите са трудни. От една страна, те трябва да се отдиференцират от начален неврит или такъв, протичащ в лека форма. Необходимо е да се има предвид, че подобни болки могат да се предизвикат от широк кръг други заболявания (спондилит, неоплазми, травми, табес и др.). Характерът на болката, нейната пристъпност и появата й при въздействие на провокиращи моменти подпомагат диагнозата. Нерядко се налага продължително динамично наблюдение, за да се постави със сигурност диагнозата невралгия.

По отношение на лечението, най-добър ефект се получава от етиологичното лечение, тоест лечението на основното заболяване, което е предизвикало невралгията (диабет, артрит, луес и др.). При наличие на професионални въздействия е необходимо рационално трудустрояване за прекъсване на експозицията. Добро повлияване се получава от прилагане на физиотерапевтични процедури (магнитотерапия, радар, йонофореза, еритемни дози ултравиолетово облъчване, умерени топлинни процедури и др.).

От медикаментозните средства се препоръчват аналгетици, витамини от група B, седатива и др. В някои случаи се получава добър ефект от новокаинови блокади, а в редки случаи от алкохолизация на нерва или от оперативно прекъсване на същия.

Трудово-лекарската експертиза на невралгиите не представлява проблем, тъй като обикновено се стига до краткотрайна временна нетрудоспособност по време на пристъпа. Само при единични случаи може да се наложи трайно трудоустрояване, ако се докаже със сигурност, че етиологичните фактори са свързани с условията на труд и с професионални въздействия. При такива случаи може да се обсъжда и професионалният характер на заболяването.

Провеждането на превантивни мероприятия се затруднява от трудното доказване на водещия етиологичен фактор. Посредством тестовете на елиминация и на реекспозиция може да се прецени необходимостта от смяна на професията или на работното място. Профилактичен ефект се получава и при ограничаването на етиологичните фактори и особено на резките температурни промени, както и при ограничаване факторите, които провокират пристъпите от невралгия.

Системното закаляване на организма, спорт, туризъм и др. имат също определено профилактично значение.

16 Прегледа