Плексит означава възпаление на шийния, раменния или поясно-кръстния сплит. На практика обаче това понятие се отъждествява със заболяване на цервико-брахиалния сплит. По-правилно е да се диференцират клинично проявите на шийния сплит формиран от С14 коренчета, от тези на раменния сплит (С5, С6, С7, С8, D1, D2 коренчета).

Някои автори разграничават още и увреждания на първичните и вторичните стволове на раменния сплит.

Напоследък все по-често се говори за шиен или раменен радикулит, понятие, с което най-точно се определят топиката, характерът и клиниката на увреденото коренче.

В миналото тези заболявания са се разглеждали изключително като инфекциозно-възпалителни. За причинители са се сочили общи инфекции, недоимъчно хранене, токсични или простудни и други фактори, както и възпалителни заболявания на околните тъкани. Допускало се е възможността за първична вирусна инфекция.

Специално внимание се е отделяло на екзогенните (алкохол, олово, арсен, медикаменти и др.) и ендогенните токсични фактори. Последните действат както пряко върху нервния сплит, така и посредством ензимни, имунни или обменни нарушения.

През последните десетилетия все повече се подчертава ролята на дегенеративно-дистрофичните процеси на гръбначния стълб и особено на шийната остеохондроза. В патогенезата се имат предвид механични, съдово-трофични и рефлекторни механизми. Във връзка с това все повече се стеснява кръгът на т.нар. цервико-брахиални плексити за сметка на радикулитите и на другите синдроми на шийната остеохондроза.

Установяват се алтернативни, ексудативни и пролиферативни промени, изразяващи се в увреждане на осевите циилндрични и на миелиновите обвивки (набъбване, фрагментиране), периваскуларна инфилтрация и дистрофични процеси. Налице са промените в резултат на нарушено оросяване (исхемични, хипоксични) или застойни явления. Откриват се промени в ензимните или застойни явления. Откриват се промени в ензимните и имунните функции. Важно значение се отдава на нарушения обмен на протеогликановите комплекси.

Налице ас общи симптоми, характерни за увреда на периферните нерви (сетивни, двигателни и вегетативно-трофични), които от своя страна могат да бъдат възбудни или отпадни. В зависимост от топиката на поражението се различават синдроми на увреда на шийния или на раменния сплит, на първичните или вторичните стволове на раменния сплит, на нервни коренчета и периферни нерви, образувани или изхождащи от съответните сплитове. Последните синдроми са най-чести.

Обикновено двата сплита се поразяват едновременно. При изолирано увреждане на шийния сплит се наблюдават съответни коренчеви (на фуникула) синдроми или такива на увреда на n. occipitalis minor (т.нар. окципитална невралгия), n. auricularis magnus, n. cutaneous coli et n. n. supraclaviculares.

При заболяване на горния първичен ствол (тип Дюжен Ерб) патологичните прояви се свързват с С56 коренчета. При тежко протичащи случаи парезите обхващат проксималните мускули на ръката.

Увредата на долния първичен ствол (тип Дежерин-Клумпке), обратно, засяга дисталните мускули на китката и пръстите (С8-D1-D2 коренчета) и симпатиковите влакна (синдром на Клод Бернар-Хорнер).

Увредата на вторичните стволове на раменния сплит протича с клиниката на засягане на съответните нерви (n.medianus и n.musculocutaneus – горен ствол, n. radialis и n. axillaris – долен ствол).

Поразяването на целия сплит, което се среща рядко, протича с парези, атрофии и отпадни сетивни промени в зоните, и нервирани от C5-D2 коренчета.

Диагнозата се изгражда въз основа на клиничната симптоматика и характерната топика. В някои случаи се налага рентгеново изследване, ЕМГ, вегетологично изследване и др., както и широка диференциална диагноза, включваща заболявания, които протичат с подобна симптоматика, в т.ч. и соматични заболявания (напримерс синдром на Панкоас-Тобиас).

Лечението и профилактиката включват същите средства и мероприятия както при неврити.

Най-често се определят различни срокове временна нетрудоспособност. Трайно трудоустрояване се налага при тежки парези или парализи.

Инфо: Проф.невр. забол., Киряков

42 Прегледа