Осигурителните отношения в условията на социализма представляват неотменна част от производствените отношения. Те са онези сложни взаимни връзки и обществени форми, които характеризират състоянието на човека, тогава, когато изпадне в положение на нетрудоспособност. При своята социално-икономическа изява те са едно неделимо единство, обективно свързано със своите субекти

Икономически аспекти на осигурителните отношения

Абстрахирайки се от посочената монолитност на осигурителните отношения в зависимост от целите на изучаването можем да разгледаме една или друга страна на тези отношения. Това би ни помогнало в по-голяма степен да характеризираме тяхната същност, както и многообразието на субектите, между които възникват.

Отношенията сами за себе си не съществуват. Те се проявяват между хората по повод на тяхната жизнена дейност. Следователно, осигурителните отношения са тези, които имат за субекти нетрудоспособните лица.

Пораждайки се от функционирането на осигурителната дейност, тези отношения имат различни съставни елементи, които отразяват една или друга страна от битието на осигурителния процес.

От методична гледна точка е правилно характерните черти на осигурителните отношения да бъдат изведени от самата дейност, която те регулират.

В условията на социализма изключително тясна връзка съществува между трудовите и осигурителните отношения. Тази връзка се обединява  от отношението към обекта – труда и възможностите на субекта (човека) да го упражнява. Свързващият момент тук е отношението на трудоспособните лица към нетрудоспособните, както от гледна точка на производството на продукта на труда, така и от гледна точка на присвояването на този продукт.

В условията на социализма първата категория (трудоспособните) активно участват в полето на труда и по силата на принципите на разпределение получават материални блага, докато нетрудоспособните са лишени от възможността да участват в трудова дейност, но те също участват по своебразен начин в разпределението на новосъздадената стойност.

Следователно, между трудоспособните членове на обществото и нетрудоспособните възникват определени отношения, които определят начините, формите и обществения механизъм за предоставяне на издръжката на нетрудоспособните. Схематично този сложен процес може да бъде представен така:

От схемата можем да направим извода, че както трудовите, така и осигурителните отношения са вътрешно присъщи и функционират в обхвата на социалистическите производствени отношения. Те се явяват техни конструиращи елементи, движат се и се развиват успоредно с динамиката на производствените отношения.

Структурни равнища на осигурителните отношения при социализма

Разглеждайки осигурителните отношения, можем да направим извода, че те се проявяват на две структурни равнища. Това са:

  • отношения, възникващи между трудоспособни и нетрудоспособни членове на обществото по повод възможността за упражняване на трудова дейност;
  • отношения между трудоспособни и нетрудоспособни във връзка с разпределението на продукта на труда.

Първото структурно равнище има своите биологични, психологически и социални измерения. Изпадайки във временна или трайна нетрудоспособност поради рисковете на труда, индивида променя своето отношение към заобикалящата го икономическа и социална среда. Чувството за непълноценност променя ценностните характеристики на нетрудоспособния човек.

В този момент изключително важно е отношението на обществото към нетрудоспособния. Ако той чувства социалните гаранции на обществото, неговото отношение ще бъде едно, но ако изпитва несигурност и безизходица, то ще бъде друго.

Освен това, възможността да се упражнява трудова дейност представлява сигурна икономическа гаранция на човека. Срещу вложения труд, съгласно принципите на социалистическото разпределение, той получава определена част от продукта на труда. Използвайки същия, той възстановява своята работна сила, а от там и възможността да се труди.

Не стои така въпросът с нетрудоспособните лица. По силата на несъвършеният социалистически принцип за разпределение „Според количеството и качеството на труда“ те не могат да получат нищо. Следователно необходимо е появата на друг начин или способ на разпределение, който да предостави на нетрудоспособните лица нужните средства за живот. Именно по повод на това разпределение възникват определение отношения, които не са нищо друго освен осигурителни отношения.

От схемата е ясно, че осигурителните отношения функционират по цялото протежение на производствените отношения, следователно те се проявяват във всички фази на единния възпроизводствен процес. Според нас грешно е постановката, че за социалното осигуряване можем да говорим едва във фазата на разпределението, тоест осигурителните отношения не съществуват в цикъла на производството. Такова становище споделят В. Андреев, М. Ланцев и А. Козлов.

Ако извършим изследване на проявата на осигурителните отношения по фази на възпроизводствения процес ще установим, че първопричината за тяхната поява се крие именно във фазата на производството. Отношенията на производство могат да се разглеждат и като отношения по повод „участието в труда“. Това предполага, че се проявяват както отношения на трудоспособност, така и отношенията на нетрудоспособност, които са причина за появата на осигурителни отношения. Или отношенията на нетрудоспособност и осигурителните отношения се намират в каузална връзка и зависимост, като причината е нетрудоспособността, а следствието генерира в себе си редица елементи на причината, което допуска реалната възможност, генезиса на осигурителните отношения да започва от тези на нетрудоспособност. Изхождайки от тази хипотеза можем да твърдим, че ембрионалната форма на осигурителните отношения започва от отношенията в производствената фаза на единния възпроизводствен процес. Това ни дава основание да твърдим, че осигурителните отношения като следствие на отношенията на нетрудоспособност функционират, макара и нетака явно, още в първата фаза на производствения цикъл.

Възниквайки в началния стадий на обществения възпроизводствен процес, осигурителните отношения са важно условие за неговото протичане. В тази насока се пораждат редица взаимовръзки, които рефлектират в охраната на труда, във функционирането на работната сила, във възпроизводството на трудовите ресурси.

Специфичен характер придобиват осигурителните отношения във втората фаза на социалистическия възпроизводствен процес. Зародени във фазата на производството, във фазата на разпределението те напълно изкристализират, придобиват точно определени целеви функции. В обобщен вид, тук те се диференцират на две структурни равнища:

  • разпределителни отношения по повод формирането на осигурителния фонд на макроравнище;
  • разпределителни отношения по повод предоставянето на индивидуална издръжка на нетрудоспособните от фонда за социално осигуряване.

В крайните фази на възпроизводствения процес осигурителните отношения се проявяват в превърнати форми. Те приемат формата на парични и натурални плащания, които по съответен начин удовлетворяват потребностите на нетрудоспособните лица. Независимо от формата, в която по-нататък функционират, осигурителните отношения съдържат в себе си дълбокия отпечатък на отношението на човека към труда. Следователно това е обединителният елемент, който изгражда монолитността на социалистическите осигурителни отношения във всички фази на единният възпроизводствен процес.

Ресурс: Соц. осигуряване, П. Йорданов

48 Прегледа