Осигурителните отношения възникват и се развиват в пряка връзка и в зависимост от човешката дейност и изява. В своята съвкупност те представляват сложно диалектическо образование, формирано от обективни взаимовръзки и зависимости, които са подчинени на собствени закономерности.

Генезиса на осигурителните отношения е комплициран и динамичен. Те се появяват на определен етап от човешкото развитие, който е пряко свързан с наличието на редица икономически, политически и социални предпоставки.

Със задълбочаването на общественото разделение на труда се променя и икономическата основа на производството и функционирането на целия обществен организъм.

Преобразява се отношението на човека към труда. Тези, които работят и упражняват трудова дейност, получават работна заплата и по този начин осигуряват своето съществуване. Съществува обаче и друга част от обществото, която е лишена от възможността да се труди поради едни или други причини. Следователно оформят се две големи съвкупности от лица, които имат различно отношение не само по повод участието им в трудовия процес, но и които имат различно участие при разпределението на продукта на труда. Тези две съвкупности, са съвкупността на активните и съвкупността на нетрудоспособните лица. Между тях, като страни на единият социален организъм, възникват отношения, които в различните обществено-икономически формации са били регулирани в зависимост от характера и равнището на производствените отношения.

До феодалното общество отношенията между трудоспособните и нетрудоспособните членове на обществото са се решавали в рамките на семейството. Тези отношения не могат да бъдат осигурителни, тъй като не напускат ограниченията на семейството или не придобиват обществен характер.

Исторически, първите форми на осигурителните отношения възникват по времето на феодализма в рамките на гилдиите и цеховете.

Цеховото осигуряване обхваща всички случаи, непосредствено свързани с членовете на цеха, касаещи загубата на трудоспособността, а от там и на полагащата се заработка. Финансовата основа на цеховото осигуряване са били вноските, които са за сметка на самите трудещи се.

Осигурителните отношения, които са били икономическа база за възникване на цеховата осигурителна защита имат редица несъвършенства. Те все още не са изкристализирали като собствени, развиват се вътре в трудовите отношения, не притежават съответната относителна обособеност в рамките на производствените.

Независимо от тяхната ограниченост, развивайки се в ограниченията на цеховото производство, те са дали възможност за появата на подходящи форми за издръжка на нетрудоспособните членове на цеховете. Нещо повече. Благодарение именно на тях в цеховите устави, които са били основния документ за регулиране на производството, са залегнали специални точки за регламентиране правата на трудещите се при нетрудоспособност.

Като първи наченки, предполагащи появата на социалното осигуряване, цеховите осигурителни отношения се характеризират със следното:

  • осигурителни отношения в рамките на цеховете, в своята съвкупност са част от феодалните производствени отношения, носят белезите на същите и са подчинени на основните закономерности в тяхното развитие;
  • функционирайки в структурата на феодалното общество те все още не са придобили нужната относителна самостоятелност. Трудовите отношения са общата основа, която е носител и на зараждащите се форми на социално осигуряване;
  • осигурителните отношения се появяват и функционират само в рамките на цеховете, те не напускат същите и регулират осигурителните права само на работещите в цеха. Следователно те са диференцирани по цехове и сдружения. Това ограничава тяхното действие, прави ги разпокъсани, води до загубване тяхната икономическа еднородност. Основна причина тук е самата разпокъсаност на феодалната собственост, която определя характера на производствените отношения в тази икономическа формация;
  • зародиша, появата и функционирането на цеховите осигурителни отношения е обективна закономерност, възникнала на базата на отношението на човека към труда, трудовия процес и неговата организация във феодалното общество. Именно по отношението към труда се определя, какво е лицето – трудоспособно или нетрудоспособно, определя се социалното положение на трудещите се. Следователно, можем да направим извода, че цеховите осигурителни отношения са изиграли важна стимулираща роля за доближаване на заетите в цеховото производство, по своето икономическо и социално положение, към класата на наемните работници, които са основната производителна сила на капиталистическото общество. По тази причина цеховото осигуряване с пълно право се счита ембрионална форма на социалното осигуряване при капитализма.

Казаното до тук не означава, че осигурителните отношения при капитализма са продължение на тези примитивни зачатъчни форми, които са характерни за феодализма.

Ресурс: Соц. осигуряване, П. Йорданов

45 Прегледа