По време на Втората световна война Франкфурт на Майн е буквално изтрит от лицето на Земята. Днес той е главен европейски банков център и играе важна роля в промишлеността и търговията на Германия. Най-доброто доказателство за това са многобройните небостъргачи в центъра на града.

Голямото предизвикателство след обединението

Икономиката на ГДР – централизирана и непризнаваща правилата на пазарната икономика – в момента на обединението е отживелица, трансформацията на която струва на Запада много милиарди марки. Днес главната икономика в евро-зоната трудно се справя с нарастващите разходи за поддържане на нерентабилни промишлени отрасли и вече не е способна да осигури на гражданите си социалните придобивки, на които те са свикнали.

След разделянето на Германия в края на 40-те години всяка от двете страни се развива в различно направление – ФРГ следва пътя на свободната пазарна икономика, докато в ГДР икономическата система се базира на държавната собственост. Във ФРГ селското стопанство губи важни позиции, докато в ГДР обработваемата земя заема 60% от територията на страната. Строгата планова икономика от социалистически тип прави невъзможно динамичното развитие по западен модел, а остарялата промишленост води до разрушаване на околната среда.

Залезът на СССР дава на Германия историческия шанс за обединение, което се извършва на 3 октомври 1990г. Оказва се, обаче, по думите на канцлера Вили Брандт, че „обединяването на това, което трябва да бъде заедно“ е много по-трудно, отколкото се очаква. Икономическите структури на ГДР са нефункционални, а нормите на производство не отговарят на международните изисквания.Множеството източногермански заводи (от рудодобива, корабостроенето, химическата промишленост и машиностроенето) фалират, а други са спасени само благодарение на значителната финансова помощ на Запада.

В момента най-голямата икономика на Европейския съюз се клати из основи. Изтощена от огромните инвестиции в източните зони, повлияна от глобалната промяна на конюнктурата, тя вече не отговаря на представите за истинска „социална държава“. Германците надминават своите възможности – страната изразходва прекалено много пари за социални цели, поддържайки в същото време нерентабилните отрасли – рудодобив и корабостроене. Решение за икономическо съживяване се вижда в правителствената програма за реформи „Дневен ред 2010“, базирана на намаляване помощите за безработица, намаляване на разходите за обслужване в сектора на медицинските услуги, либерализиране на трудовото законодателство и намаляване на пенсиите.

Интересни факти

  • След обединението на страната през 1991г. е взето решение за преместване на столицата в Берлин.
  • Поляците съставят 0,4% от населението на Германия (също като гърците, те са третото национално малцинство след турците и италианците).
  • През 2002г. 56 милиона души използват мобилен телефон и 32 милиона – интернет. В страната работят около 800 радиостанции и 370 телевизионни канала. Германската фирма „Дойче Телеком“ е една от най-големите телекомуникационни компании в света.

Икономическият и демографски потенциал на Федерална република Германия е обективна предпоставка за нейната съществена роля в обединена Европа.

Германия – страната на икономическото чудо

След Втората световна война Германия успява да възстанови разрушената си инфраструктура до много по-голям процент от която и да е друга страна. Западногерманската икономика се налага на международните пазари – факт, благодарение на който Германия, намираща се в сърцето на Европа, става втора търговска сила в света.

През 1945г. Германия е разрушена. Много градове и промишлени области са сравнени със земята от съюзниците. Въпреки това, веднага се появява шансът за цялостна реконструкция на икономическите и социалните структури. Икономиката се стабилизира благодарение на значителната помощ, предложена от САЩ, както и на типичната за германската работна сила сериозност. Освен това, възстановяването става по-бързо, отколкото е замислено. През 50-те години германското икономическо чудо изненадва света, а в края на миналото десетилетие страната между Северно море и Алпите отново става икономическа сила. „Баща“ и архитект на икономическото възстановяване на Германия е Лудвиг Ерхард – министър на икономиката в правителството на канцлера Конрад Аденауер, подкрепил „пазарната икономика, която взема под внимание социалните нужди“. Утвърждаването на свободния пазар, поддържано от една силна държава и от мрежа за социални услуги, става модел на подражание за много страни.

В момента Германия остава втора търговска сила в света, но структурните кризи в икономиката (сриването на традиционните сектори, нарастващата безработица, разрушаването на околната среда) слагат сянка върху тази страна – икономическо чудо.

Изображение: Pixabay

40 Прегледа