За по-пълното изясняване на същността на парите, е необходимо да се познават функциите, които те изпълняват в стопанския живот. Във връзка с броя на функциите, които парите изпълняват в литературните източници няма единно мнение. Изхождайки обаче от становищата на различни съвременни автори за функциите, които парите изпълняват в рамките на националната икономика, те се свеждат до четири. Това са:

  • Мярка на стойността или парите като разчетна /сметна/ единица;
  • Средство за обръщение;
  • Средство за плащане;
  • Средство за натрупване и съхраняване на стойността.

Функциите на парите могат да се изпълняват само с участието на хората, които използвайки техните възможности, могат да определят цените на стоките, да приемат парите в процеса на реализацията и плащанията или да се използват като резерв на стойността, тоест за натрупване и спестяване. Разгледани в този аспект функциите на парите показват, че парите са инструмент на икономическите отношения и, че функциите на парите /тоест какво се прави с тях/ могат да се осъществяват само с участието на хората.

Мярка на стойността или парите като разчетна /сметна/ единици.

Тази функция се проявява като мярка на стойността, когато се изяснява същността на стоковите пари, а като единица за пресмятане, когато се отнася за съвременните пари.

Парите изпълнявайки функцията на мярка на стойността служат за измерване и сравняване на стойността на различни стоки и услуги. Всички видове пари действащи в националната икономика в даден период от време, са предназначени за изразяване на стойността на стоките и услугите. Всяка страна установява своя собствена парична единица, която е мярка на стойността на всички стоки и услуги, които са на пазара.

Стойността на стоката или услугата, изразена в пари е тяхна цена. Цената, следователно е форма за изразяване на стойността на стоките и услугите в пари. Затова, когато се говори за изменение на цените, под влияние на различни условия и фактори, се разбира промяна на тяхната стойност изразена в пари.

Цената като мярка на стойността изисква количествени определености. Затова в тясна връзка с нея, е свойството на парите мащаб на цените. Мащабът на цените не е отделна функция на парите, а е своебразен механизъм, с помощта на който се изпълнява функцията мярка на стойността.

В условията на пълноценните парични стандарти мащабъдт на цените е тегловното количество злато, прието в дадена страна като парична единица. Той се установява от дадена страна като парична единица. Той се установява от държавата по законодателен път и не е свързан с измененията на стойността на паричната стока /злато или сребро/.

Еднородността, трайността, делимостта и концентрацията на високи стойности в малки количества благородни метали правят златото и среброто много удобни да функционират в качеството си на мярак на стойността. Цената на всяка стока и услуга се е проявявала като някакво количество злато, при което златото се е превръщало във въплъщение на общественото богатство.

На по-късен етап, когато златото е изведено от паричното обръщение и е заменено с книжните пари, в паричните единици на всяка страна се установява тяхното златно съдържание, тоест паричните единици се приравняват към определено теглово количество злато. Например в началото на 70-те години на XX век мащабът на цената на някои национални парични единици е: за доларът на САЩ – 0,888671гр. злато; за английската лира – 2,13281гр. злато; за рублата – 0,987412гр. злато, за българския лев 0,759548гр. злато, Гърция – 0,027284 гр. злато за драхмата; Румъния – 0,148112гр. злато за леята и т.н. Този мащаб на цените е бил действителен само в пределите на съответната страна.

На съвременния етап, когато се използват нестоковите и непълноценни книжни пари официалният, обявяван от държавата мащаб на цените вече няма значение. В днешно време мащабът на цените се формира стихийно и произволно в процеса на пазарната реализация на стоките и услугите. Сегашните пари са символични мерни единици за пресмятане на явленията в пазарната икономика. Те служат за изчисляване на цените, а чрез тях на всички произволни ценови величини като брутен вътрешен продукт, национален доход, приходи, разходи, печалби, загуби и др. рез тях се формират пропорциите /съотношенията/ между цените на стоките и ресурсите, с които разполага фирмата /на микроравнище/ и държавата / на макроравнище/. В този смисъл се определя, че съвременните пари изпълняват функцията на разчетна, на сметна единица. В тази функцията парите може да не съществуват реално, а идеално /мисловно/.

Във функцията средство за обръщение парите изпълняват ролята на посредник в обръщението. Исторически тази функция се е обособила като основната функция на парите. За изпълнението на функцията средство за обръщение не е необходимо парите да имат собствена стойност. Тя може да се изпълнява от непълноценни парични знаци.

Парите като средство за обръщение се използват за заплащане на купените стоки или ползвани услуги. Особеност на тази функция на парите, е че получаването на стоката от купувача и нейното заплащане стават едновременно. Като средство за покупка на стоки и услуги парите се използват кратковременно, мимолетно. Едни и същи парични знаци могат да се използват многократно при различни сделки и да се прехвърлят от един участник в сделката към друг. Тук голямо значение придобива скоростта на паричното обръщение. Колкото по-бързо се движат парите в каналите на обръщението, толкова по-малко пари са необходими за реализацията на стоките и услугите. Скоростта на оборота на парите е от съществено значение за регулирането на паричната маса, която е необходима за осъществяването на обръщението.

С участието на парите в качеството си на средство за обръщение се разкриват възможности за въздействие върху икономическите отношения между купувачите и продавачите. Купувачът на стоката или услугата предварително трябва да се убеди, че потребителната стойност на предлаганата за продажба стока или услуга отговаря на неговите изисквания. Ако това изискване не се изпълни, реализация не може да се осъществи. Купувачите могат да контролират цените на предлаганите стоки и услуги, като имат предвид съотношението между търсенето и предлагането на предоставяните за реализация стоки и услуги, също и равнището на цените на стоките и услугите, които са алтернативни техни заместители.

От своя страна продавачът е длъжен да се убеди, че купувачът има в наличност необходимите за покупката парични средства. Следователно във функцията средство за обръщение парите могат да се използват като инструмент за взаимен контрол между участниците в сделките.

Общият обем на оборота, в който участват парите във функцията средство за обръщение, е относително малък и представлява само част от общия паричен оборот. Когато парите изпълняват функцията на средства за обръщение и служат за поддържането на стабилността на парите, от особена важност е платежоспособното търсене да съответства на предлагането на стоки и услуги. Спазването на това изискване се обуславя от стремежа да се намали забавянето на реализацията на стоките и услугите от липсата на достатъчно средства за обръщение, а също и възможността от необосновано покачване на цените и влиянието на изкуственото превишаване на платежоспособното търсене над предлагането на стоки и услуги. Във връзка с това снабдяването на оборота с необходимите парични знаци е от особено значение.

Във функцията средство за обръщение парите улесняват размяната на стоките и услугите, намаляват разходите на време и неудобствата на бартерните сделки и участват като съществен инструмент в управлението на стопанските процеси. В тази си функция парите стимулират задълбочаването на общественото разделение на труда, като производителите се специализират в производството на конкретна продукция, след което се стремят да я реализират успешно и да получават пари. Получените пари те с успех могат да разменят срещу произведените стоки и услуги на други производители.

В тази функция парите трябва да ги има, трябва да съществуват реално.

Функция средство за плащане възниква, когато стоките и услугите се продават с отсрочка на плащането тоест на кредит. Такава функция парите изпълняват при разрешаването и погасяването на парични /банкови/ заеми, при плащания за купуване на стоки и оказване на услуги, при парични взаимоотношения с финансови институции /при данъчните плащания, при получаване на средства от финансови организации/, при изплащане на работни заплати, наеми, стипендии, такси, глоби и др.

Функцията средство за плащане може да се изпълнява и от налични пари, основно във взаимоотношения, в които участват преди всичко физически лица и неголяма част от юридическите лица, когато плащат малки суми с пари в брой. Преобладаващата част от паричния оборот, в който парите се проявяват като платежно средство, се падат на безналичните парични плащания между юридическите лица и известна малка част от разплащанията на физическите лица, при прехвърляне на пари по сметка в банките за плащане на разходи за топлоенергия, електроенергия, вода, телефон и др.

Във връзка с функцията на парите средство за плащане се появяват кредитните платежни средства като полици /запис на заповед и менителница/, чекове и др. Когато парите изпълняват тази функция участващите субекти в кредитните отношения се разделят на кредитори, тоест тези които имат да вземат пари и дебитори, които дължат пари.

На съвременния етап в САЩ около 95 на сто от всички парични разплащания се извършват чрез банкови сметки, което показва развитието на изпълняваните от парите функции. В качеството си на платежно средство парите обслужват не само движението на стоките и услугите, но и движението на капитала. Функцията на парите като средство за плащане е най-висшата сред известните функции на парите.

Изпълняваната от парите функция платежно средство, както в наличния паричен оборот, така и при безналичните плащания, не бива да се свежда до едно просто преместване на паричните средства. Неотменен елемент на плащанията в тяхното използване за регулиране на взаимоотношенията между участниците в тези процеси.

В литературните източници, често се обосновава тезата, че парите в стопанския оборот изпълняват само една функция-средство за обръщение, вместо както вече изяснихме две функции-средство за обръщение и платежно средство. При изясняването на същността на функцията  средство за обръщение, се отбелязва, че в нея „парите се използват за плащане на стоки и услуги, а също и за плащане на дългове“. По този начин функцията средство за обръщение и средство за плащане се обединяват в една функция-средство за обръщение.

Привържениците на тази позиция обръщат внимание на сходството на операциите по плащането на стоките и услугите и плащането на дългове. Те пренебрегват съществуващите различия при тези операции, като например, че при реализацията на стоки и услуги при незабавно плащане между участниците в сделките не възникват кредитни отношения. При заплащане обаче на дългове между участниците в операциите са налице кредитни взаимоотношения. Именно тези обстоятелства ни дават основание да се присъединим към авторите, които отчитат различния характер на отношенията между участниците в паричното обръщение и обосновават необходимостта от разделянето в паричния оборот на две функции-средство за обръщение и платежно средство.

В съвременните условия, обаче когато кредитните отношения доминират, функцията средство за плащане ограничава проявлението на функцията средство за обръщение.

Функцията на парите средство за натрупване /тазаврация (от гр. thesaurus – съкровище. Натрупване на благородни метали като съкровище/ и съхраняване на стойността, се заражда с развитието на размяната и преминаването от епизодичните актове на размяната към редовна търговия. Доколко парите са всеобщо въплъщение на богатството, се формира и стремежа те да се натрупват. В епохата на пълноценните парични системи тази функция на парите се нарича средство за формиране на съкровище.

Във функцията натрупване и съхраняване на стойността, парите се превръщат в особен актив /имущество/, което осигурява на неговия притежател възможността да купува стоки и услуги в бъдеще. В състава на паричните натрупвания се включват свободните парични средства на гражданите, и остатъците от пари по сметките на клиентите в банките.

Тази функция на парите е важна предпоставка за развитието на кредитните отношения, чрез които се разкрива възможност за ефективно използване на временно свободните парични средства. Остатъците по сметките на клиентите на банките в известна степен са не само натрупване /спестяване/ на пари, но са и вложени средства, които носят доход. В същото време парите, които са вложени за купуване на акции, облигации и други ценни книжа не са толкова средствата за натрупване на пари, а по-скоро са вложения за получаване на доходи.

Разгледани в този аспект парите функционират като средство за съхраняване на стойността и са запас от покупателни възможности във времето. Стремежът на хората е чрез парите да съхраняват стойността, за да бъде възможно да се запази покупателната сила от времето на получаването на дохода до времето на неговото изразходване.

Трябва да се има предвид, че парите не са единствено и незаменимо средство за съхраняване на стойността, тъй като всеки актив /паричен, финансов или реален/ като ценни книжа, земя, произведения на изкуството, жилища, благородни метали и др., може да бъде използван за запазване на богатството. От казаното следва, че функцията натрупване и съхраняване на стойността може да се изпълнява не само от пари, но и от материални ценности, които не са пари, но също съхраняват добре стойността. Някои от тези активи, често носят на техния притежател по-голяма доходност, но въпреки това хората имат повече предпочитания да притежават пари.

Причината много хора да поддържат част от богатството си в парична форма, е обстоятелството, че парите са високо ликвиден актив, тоест с тях бързо, лесно и с малко разходи се трансформират желаните стоки и услуги. Те не трябва да бъдат превръщани в друго за да се купи, това което се иска. Превръщането на другите активи в пари е свързано с повече време и по-големи разходи по трансакциите. Например продажбата на автомобил, макар и сравнително нов исиква време, разходи, а и обикновено по-бързо ще се продаде под реалната му стойност. При парите не е така. Те са най-ликвидния актив. С тях бързо се купува, това което се иска и се погасяват дългове. Затова парите са най-привлекателни за съхраняване на стойността, тоест използват се като форма за запазване на богатството.

В действителност не съществуват универсални и абсолютно сигурни средства за натрупване и съхраняване на стойността. Парите нямат непреходна ценност. В период на инфлация покупателната сила на парите намалява и техните притежатели понасят загуби. Възприемането на парите като средство за натрупване и съхраняване на стойността, независимо от различните колебания, произтича от признаването им като универсално платежно средство.

Съвременните пари, за да могат да изпълняват функцията на средство за натрупване и спестяване, трябва да имат относително стабилна покупателна сила.

Независимо от различията във функциите на парите между тях съществува взаимна връзка и единство, обусловено от същността на парите. Например функцията мярка на стойността се реализира във функциите средство за обръщение и средство за плащане. Заедно с това парите могат последователно да изпълняват функцията на средство за обръщение и средство за плащане, а също и да служат за натрупване. На свой ред паричните натрупвания могат да бъдат използвани като средство за обръщение и като средство за плащане.

Във връзка с функциите на парите в икономическата литература се срещат още възгледи и мнения, някои от които ще разкрием.

Функцията световни пари възниква  със създаването на световния пазар. На този пазар за единствена форма на световните пари е било признато златото /Парижкото съглашение от 1867г./ във вид на кюлчета с тегло 12,5кг, всяко от тях и проба 995/. В условията на пълноценните парични стандарти тази функция се е изпълнявала от парична стока със собствена субстанционална стойност.

Премахването на златните стандарти в редица страни през 30-те години на XX век и златнодоларовия стандарт през 70-те години на XX век засилва дискусията за световните пари. Световните пари на съвременния етап са тези пари, които изпълняват ролята на всеобщ еквивалент в стокооборота на световния пазар, тоест в международните финансови отношения.

На Бретън Уудската конференция от 1944г. за международна парична единица е приет доларът на САЩ. На Ямайската конференция се въвежда нова световна парична единица-специални права на тираж /СПТ/. Монополът на долара на САЩ обаче се запазва. До 1999г. частично в ролята на световни пари се появяваха британския паунд, германската марка, японската йена, екюто и др. От 01.01.1999г. като световна разчетна единица се използва еврото, като единна европейска валута, а от 01.01.2002г., еврото като налично платежно средство.

С използването на различни международни и национални валути като световни пари се намалява ролята на долара на САЩ в редица региони. Въпреки това доларът обслужва повече от половината на световния стокооборот. Относителният дял на стоките и услугите на САЩ в световния оборот е над 13 на сто. От това обстоятелство се разбира, че доларът поема върху себе си функцията на световни пари заради големия принос на САЩ в световния стокообмен.

Повече от половината на световните валутни резерви са в долари на САЩ. Около половината от операциите на пазара на заемния капитал се осъществява в долари. Над 80 на сто от търговията на валутния пазар се пада на долара.

Световните пари изпълняват същите функции, които разгледахме, характеризирайки същността на парите – мярка на стойността, средство за обръщение, средство за плащане и средство за натрупване и съхраняване на стойността, но приложени в световната търговия.

Според редица автори, за да се поддържа в бъдеще по-голяма устойчивост на световната валутна система, е необходимо да се извършва диверсификация, която да се опира основно на три актива – доларът на САЩ, еврото и златото. Счита се, че ролята на златото в бъдещата международна валутна система може да се повиши. Като международна валутна система може да се повиши. Като косвени доказателства за тази тенденция свидетелстват значителните златни резерви, които се съхраняват от редица развити държави, без да се имат предвид големите разходи по съхраняването й. Към края на 2001 г. /след терористичния акто в САЩ от 11 септември 2001г./ в тези страни се съхраняват около 34-35 хил. т. злато. Относителният дял на златото в общия обем на официалните резерви на САЩ е около 57 на сто /над 12-13 хил. т./ в Германия – над 37 на сто /около 4 хил.т./, във Франция над 42 на сто /над 3 хил.т./. Златото заема над 40 на сто от златно-валутните резерви на Швейцария /около 4 хил. т./, Италия и Холандия. Златните резерви на Международния валутен фонд /МВФ/ възлизат над 3 хил. т., а на Европейската централна банка /ЕЦБ/ около 800 тона.

Социалните функции, които според някои автори се изпълняват от парите се свеждат до:

Първа функция – историко-културна. Според авторите обосноваващи същността на тази функция, в условията наглобализацията и интеграцията на икономиките, от социална гледна точка се подменя масовото патриотично съзнание с космополитично. Имат се предвид копюрите на еврото, на които няма историко-културни характеристики и исторически личности от Западна Европа.

Втората функция –статусна. Тя отразява влиянието на парите на социалния статус на личността, тоест положението на човека в обществото, в конкретния живот. Тази функция определя и влиянието на парите за разслояването на обществото според равнището на доходите и качеството на живот, което води до рязка социална поляризация на бедни и богати.

Трета функция – регулативно-поведенческа. Чрез парите се регулират социалните и междуличностните отношения. Те са в зависимост от обезпечеността с пари и обуславят изборът на личността към един или друг модел на икономическо поведение.

Четвъртата функция – конфликтно-нравствена. Нейната същност се състои в това, че парите са в основата на възникването на социално напрежение и конфликтни ситуации, които могат да доведат до социални конфликти. Нравственият аспект на тази функция е двойнствен. Парите от една страна разпалват чувства като алчност, забогатяване на всяка цена, стремеж към натрупване и извършване на престъпления, а от друга страна, парите служат за стимулиране на активността и трудовите навици на човека, което е основата на морално-психологическия комфорт и увереност в собствените сили.

Изображение: Pixabay

43 Прегледа