В зависимост от последователността и от характера на извършените операции, можем да определим четири етапа в изграждането на прогнозата за определяне на необходимите средства:

  • Ретроспективно изучаване развитието на разходите за социално осигуряване по направления;
  • Прогнозиране на разходите по отделните направления и изчисляване на индивидуалните осигурителни вноски;
  • Обобщаване на резултатите и определяне на общото стойностно изражение на осигурителния фонд. Калкулация на осигурителните вноски;
  • Оценка на получените резултати.

Първият етап включва пълното и цялостно изучаване на миналото развитие на осигурителния фонд, групиране и натрупване на информация за сегашното състояние и за динамиката му.

Характерно за този етап на методиката за прогнозиране на необходимите средства за социално осигуряване е определянето на периода, за който ще се разработва прогнозата. От него ще зависи до колко ще се върнем назад в историята на социалното осигуряване. Целта на изследването в случая е да уловим трайните тенденции и закономерности в развитието на материалната основа на социалното осигуряване.

Ретроспективното изучаване на разходите за социално осигуряване трябва да се извърши както цялостно, така и по отделни направления, тъй като групирането се подчинява на специфичните особености на изследваните подсистеми за пенсионно и краткосрочно осигуряване и на подсистемата на разходите за издръжка на подрастващите. Независимо от конкретните различия необходимо е да се търсят и основните връзки и закономерности в развитието на осигурителния фонд като цяло.

Особено внимателно трябва да се следи изменението в параметрите, които ни интересуват. Проследяват се тенденциите в изменението на техните количествени и качествени характеристики, отчита се дали това са временни тенденции или са закономерности, които непрекъснато ще придружават развитието на осигурителния фонд.

Методиката предвижда в първия етап да се систематизира информацията, да се установят логическите и математически зависимости между отделните параметри и развитието на осигурителните отношения като част от производствените отношения. Това ще даде възможност да се направи характеристика на конкретните условия и на факторите, които са предизвикали изменения в развитието на фонда за социално осигуряване.

От изключително важно значение е определянето на параметрите, които ще имат съществена роля за бъдещото развитие на осигурителния фонд. Те са от рода на: развитието на осигурителната съвкупност, броя на пенсионерите, развитието на базисното трудово възнаграждение; средната пенсия; средната месечна добавка за деца; съвкупността на подрастващите; средния размер на паричните обезщетения; развитието на заболеваемостта и др. Тези параметри се определят като особено важни с оглед целта на нашето изследване.

Внимателно трябва да се изследват параметрите и факторите, които показват силно изразена вариабилност, силна променливост. Неравномерността в тяхното развитие често води до по-малка достоверност в оценката на бъдещото им развитие.

Първият етап на изследването трябва да завърши с изчерпателни изводи за миналото и настоящето развитие на осигурителния фонд и ясно определено становище за тенденциите и закономерностите в бъдещото му развитие. Изводите трябва да бъдат логически издържани и фактически аргументирани, изчистени от всички аномалии и неправилни положения. Това ще гарантира по-висока достоверност при прогнозиране на необходимите средства за социално осигуряване.

Вторият етап е прогнозиране на разходите по основните направления и начисляване на индивидуалните осигурителни вноски.

Необходимо е да се установят бъдещите тенденции на развитието на всеки отделен вид разходи. Затова е нужно да се осмислят и систематизират два вида знания – за миналото и бъдещето, като се обвържат с определен метод или вариант.

  1. За общата стойност на необходимите средства за пенсионно осигуряване.
  2. За общата стойност на необходимите средства за парични обезщетения.
  • За общата стойност на необходимите средства за издръжка на подрастващите.

Събраните данни за миналото развитие на отделните видове разходи следва да се обработят с различните видове експлоатационни и корелационни пресмятания.

При определянето на необходимите средства за пенсионно осигуряване е наложително съставянето на допълнителни прогнози:

  • Прогноза за развитието на брутният вътрешен продукт и темповете за неговото нарастване. Тази прогноза можем да направим на базата на ретроспективното изучаване. Изчислява се средногодишния темп на развитие въз основа на него се получава статистически ред от абсолютни числа за всяка година (период) на прогнозиране.
  • Прогноза за развитието на фонда за трудовото възнаграждение за проектирания период. Тя може да се състави по два начина: Фондът на работната заплата за прогнозирания период да се съобрази със средногодишните темпове на развитието му; като се обвържат прогнозираният брой на осигурените и проектираният индивидуален размер на работната заплата на един осигурен.

Като имаме предвид посоката, количествените и качествени изменения в бъдещото развитие на допълнителните прогнози, можем да пристъпим към определянето на обема на необходимите средства за пенсионно осигуряване. Разработването на прогнозата протича в следната последователност:

  • Изучаваме в ретроспективен план относителният дял на разходите за пенсии от обема на брутният вътрешен продукт. Ако статистическият ред на относителния дял показва вариабилност, той може да бъде изгладен и осреднен. В нашата страна за последните десет години този относителен дял е динамичен. Това до известна степен затруднява изготвянето на прогнозата.
  • Следващата операция е свързана с изчисляването на индивидуалната осигурителна вноска за всяка година на прогнозиране.Тъй като фондът на трудовото възнаграждение е база за начисляване на осигурителната вноска, напълно естествено е да съпоставим проектирания годишен фонд на работната заплата с изчисления абсолютен обем на разходите за пенсии. Полученият относителен дял фактически ще бъде индивидуалния размер на осигурителните вноски по години.

Втората прогноза, която следва да се направи в случая, е прогнозата за необходимите средства за парични обезщетения при временна нетрудоспособност по видове: откриване на основните фондове и закономерностите в тяхното развитие; изучаване на заболеваемостта и факторите, които я предизвикват; прогнозиране на трудовото възнаграждение и др.

Освен това при определянето на бъдещите разходи за парични обезщетения поради временна нетрудоспособност трябва да се изходи от такава прогноза за развитие на населението, въз основа на която най-точно може да бъде определен броят на осигурените.

И тук бихме могли да постъпим, както при определяне на необходимите средства за пенсионно осигуряване, като използваме сравнителния метод и създадем обобщен агрегиран модел за развитие на разходите. По-правилно е обаче да се спрем на друг вариант, който почива на базата на единични и частни прогнози за развитие на разходите за парични обезщетения при временна нетрудоспособност. В случая е необходимо разработването на частни прогнози съобразно видовете парични обезщетения за:

  • развитието на разходите за парични обезщетения при временна нетрудоспособност, предизвикани от общо заболяване;
  • развитие на разходите за паричните обезщетения при временна нетрудоспособност поради трудова злополука и професионално заболяване;
  • прогноза за развитието на разходите при временна нетрудоспособност поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете.

Третото направление, в което следва да се извърши проектирането на разходите за социално осигуряване, е определянето на необходимите средства, предоставяни от осигурителния фонд за издръжка на подрастващите. Преди да извършим прогнозирането на този вид разходи е необходимо да отчетем влиянието на следните фактори:

  • до каква степен издръжката на подрастващите ще се извършва за сметка на осигурителния фонд;
  • до каква степен издръжката на подрастващите ще бъде заложена като елемент на трудовото възнаграждение;
  • какви са основните форми за предоставяне на необходимите средства за издръжка на подрастващите и на осигурените лица.

Наред с натуралните форми на предоставяне на издръжката в нашата страна са възприети две парични форми, които се изплащат от социалното осигуряване. Това са еднократните помощи при раждане и месечните добавки за деца. Те са основният обект на прогнозиране при определяне на разходите на това направление.

Прогнозирането на общата сума на необходимите средства за издръжка на подрастващите е свързано със съставянето на следните единични прогнози:

  • Прогноза за развитието на съвкупността на живородените деца. Необходимо е особено добре да се познава в ретроспективен план развитието и динамиката на детската смъртност. При изследване на измененията в съвкупността на живородените голямо значение ще има контингентът на жените във фертилна възраст. Колкото по-голям е той, толкова (при равни други условия) може да се очаква нарастване на съвкупността на живородените деца.

Друг фактор, който трябва да се отчита е плодовитостта на жените във фертилна възраст. Характерно е, че през последните години тенденциите в изменението на плодовитостта на жените е към намаляване.

  • Прогноза за динамиката и развитието на средния размер на еднократните помощи при раждане на дете и на месечните добавки за деца. Тук е необходимо да се предвиди непрекъснатото нарастване на потребностите на подрастващите, очакваното нарастване на държавните ангажименти в тази насока. Заложеният средно-годишен темп на развитие трябва да бъде съобразен с миналото развитие на тези социални доходи.
  • Прогноза за развитието на съвкупността на подрастващите, които получават социален доход под формата на месечни добавки за деца. За целта трябва да познаваме както миналото развитие на тази съвкупност, така и нейното настояще. Освен това измененията в началната трудоспособна възраст, влиянието на раждаемостта и смъртността, формиралите се демографски условия са основните фактори, които служат за база при проектирането на числеността и състава на подрастващите.

Както виждаме, в процеса на съставянето на прогнозата, работата през втория етап е най-продължителна и сложна. Това е така, тъй като в случая се налага да се извърши строг подбор на методите за проектиране, да се характеризират частните, единични и допълнителни прогнози, да се направи уточняване на основните положения в разработваната методика.

Крайният резултат, до който стигаме при този етап на прогнозиране е определянето на индивидуалните осигурителни вноски за основните видове разходи за всяка година на прогнозирането. От осигурително-техническо и финансово гледище обаче не е рационално използването на индивидуалните осигурителни вноски. Необходимо е да се определи средната осигурителна вноска за целия период на прогнозиране, за формиране на осигурителния фонд. Това се извършва през следващия трети етап на прогнозиране. Той се характеризира с няколко основни операции. Преди всичко трябва да се определи средната осигурителна вноска за всяко направление на разходите. Тя може да бъде средната относителна стойност на индивидуалните осигурителни вноски. Тази средна вноска се води до натрупване на излишъци през първите години на прогнозирания период за сметка на последните, когато ще се появи недостиг. Редно е тези излишъци да се резервират за бъдещи периоди. Те ще бъдат гаранция за финансовата устойчивост на осигуряването.

След като имаме средната осигурителна вноска за всяко направление на разходите, е необходимо преизчисляване на размера на разходите по години. Изчислените средни величини ни дават обща характеристика на проектираните разходи по видове. За по-голяма точност е необходимо да бъде изчислен и показател за степента на разсейване. Като такъв може да послужи стандартното отклонение. Изчисляването на този показател има смисъл за установяването на типичността на горните величини. Освен това той ще има важно значение за определянето на добавката за сигурност, която е елемент на осигурителната вноска.

Особено важен момент при този етап на прогнозиране се явява определянето на обща средна осигурителна вноска за целия осигурителен фонд.

Диференцираното изучаване на разходите ни даде възможност да проектираме обема им за всяко направление и средната осигурителна вноска. Обединяването на средните осигурителни вноски в едно статистическо цяло ще характеризира необходимата осигурителна величина, достатъчна за формирането на осигурителния фонд. Структурата на тази вноска ще бъде изградена от средните осигурителни вноски за основните направления на разходите и от добавките за сигурност.

След като имаме необходимата осигурителна вноска за социално осигуряване, съставянето на прогнозата на осигурителния фонд и определянето на необходимите средства не представлява трудност.

Четвъртият етап на предложената методика включва оценка и коригиране на прогнозата за необходимите средства. Това се налага поради факта, че всяка прогноза има вероятностен характер и нейната достоверност трябва да се докаже. Оценката на прогнозата може да се извърши в следните направления:

  • Оценка за достоверност на прогнозата и вероятността за нейното реализиране
  • Оценка за достоверността за осъществяване в зависимост от времето на прогнозиране.

Предложената методика за определяне на необходимите средства за социално осигуряване би била полезна, ако действително се открият направлението на развитието и динамиката на средствата за социално осигуряване, ако изчислените характеристики по нея се намират най-близо до значенията, които в бъдеще ще се реализират.

22 Прегледа