Със затвърждаването и консолидацията на държавната власт и формирането на пазарите през XVI-XVII век, в Европейските страни възникват и обективни предпоставки за държавно регулиране на паричното обръщение, държавата обикновено има предвид историческите традиции, политическите и икономическите условия в страната за съответния исторически период.

Съвременната парична система съдържа следните основни елементи:

  1. Наименованието на паричната единица.
  2. Видовете /формите/ на паричните знаци, които се намират в обръщение като законни платежни средства.
  3. Емисионната система.
  4. Методите за регулиране и организация на паричния оборот в страната, тоест паричната политика.

Съставна част на паричната система е националната парична /валутна/ система, независимо че тя е относително самостоятелна.

1.Наименованието на паричната единица е установеният по законодателен път паричен знак в съответната страна, който служи за съизмерване и изразяване на цените на стоките и услугите. Названията на паричните единици /лев, долар, евро, йена, паунд и др./, по правило се подразделят на малки единици, обикновено стократни; /един долар = 100 цента; един лев = 100 стотинки, един паунд = 100 пени /пенса// и т.н.

  1. Видовете парични знаци /формите на парите/, които са в сферата на обръщението, като законни платежни средства са:

– пълноценни /стокови/ пари;

– непълноценни /не стокоми/ пари.

Пълноценните пари имат собствена субстанционална стойност. При пълноценните парични стандарти парите са били във вид на късове благородни метали с различна форма и във вид на монети.

Монетата4 е отрязък от метал с определена форма и щемпел на държавата удостоверяващ нейното златно съдържание /проба/. Монети са сечени в различни форми, но постепенно се утвърждава кръглата форма. Монетите също се делят на пълноценни и непълноценни. Пълноценни монети са тези, които са изработени от благороден метал и номиналната им стойност отговаря на стойностното им съдържание, показано с щемпела на държавата. Непълноценните монети са от неблагороден метал и номиналната им стойност, е по-висока от действителната им стойност.

Непълноценни /не стоковите, символични/ пари са свързани с книжно-паричната система и те не са разменяеми срещу злато. Към тях в съвременни условия се отнасят:

– налични пари в обръщението, тоест тези, които са извън банковата система и парите в касите на банките. Това са банкнотите и монетите с тяхната номинална стойност, копюрен строеж, форма и дизайн. Копюрният строеж е в тясна връзка с равнището на цените, ценовите пропорции в икономиката и размерът на доходите на населението. Копюрният строеж на монетите и банкнотите в България е: монети с номинална стойност 1, 2, 5, 10, 20, 50 и 100 лева.

– безналични пари /пари по сметка и банкови депозити/. Те се появяват когато на търговските банки е било отнето правото да емитират банкноти. Парите по сметка много добре заместват банкнотите и монетите и се използват като средство за плащане. Парите по сметка и депозитите в търговските банки формират значителен ресурс за извършване на кредитни операции.

Чрез тази форма на парите се намаляват разходите за паричното обръщение, които са свързани с емисията на банкноти, тяхното съхранение, транспортиране и т.н., тоест тя е най-евтината и удобна форма на парите.

Срочните депозити в банките е прието да се нарича квази пари5, тоест мними, въображаеми, почти пари.

Към безналичните пари се отнасят и електронните пари, които представляват сегашния етап на дематериализиране на парите. Това е съвременна информационно-електронна парична система, която съществува като счетоводно-импулсно записване в различни дебитни и кредитни карти. Нейното паралелно съществуване с книжно-паричната система не променя икономическата същност и съдържание на парите.

Посочените видове съвременни форми на парите са взаимозаменяеми помежду си. Това дава възможност на икономическите субекти да съхранят и притежават парите си, в най-подходящата и желана форма за съответен период от време.

Съвременните пари в сега съществуващите форми са резултат на продължително еволюционно развитие, обусловено от следните основни причини:

Съвременните пари в сега съществуващите форми са резултат на продължително еволюционно развитие, обусловено от следните основни причини:

– естествена последователност в развитието на стоковото производство и реализация, изискват обособяването на всеобщ еквивалент, който да произлиза от стоковия свят.

– Съществуването на държавата, която придава на пълноценните и непълноценните пари функцията на законно платежно средство, което да опосредства стоковата реализация.

– съществуващата необходимост от ускоряването на оборота на капитала и намаляването на разходите по обслужването на паричното обръщение.

Парите на съвременния етап са всичко онова, с което е общоприето да се заплащат стоки и услуги и да се погасяват дългове.

  1. Емисионната системае организационен ред за пускане на банкноти и монети по утвърден от закона начин. Емисията /пускането/ на пари в обръщението се извършва от емитент, тоест държавата в лицето на централната банка.
  1. Методите за организация на паричния оборот в страната, тоест паричната политика. Цялостната организация на паричния оборот се регламентира от държавата и се възлага за изпълнение на централната банка. Централната банка като емисионен център на съответната страна изучава състоянието на паричното обръщение и осъществява цялостната му организация чрез редица икономически и административни инструменти. Основните от тях сасконтовата политика, политиката на открития пазари нормативното определяне на задължителните резерви. Същността на тези инструменти се разглеждат в учебната дисциплина Банково дело.

Общият обем на емитираните в обръщение банкноти и монети представлява паричната маса, в една или друга страна която е обект на строго регулиране и контролиране. Паричните средства, които се намират в стопанския оборот включват освен наличните парични средства /парите в брой/ и паричните средства по безналичните сметки и депозити в търговските банки. Само масата на наличните пари в обръщение винаги се обособява /отделя се/ от общия оборот.

Основните принципи за организацията на съвременните парични системи, основаващи се на пазарните взаимоотношения са:

  1. Наличие на централизирано регулиране на държавата, предимно с финансови лостове при отчитане на икономическите реалности.
  2. Необходимост от прогнозиране и планиране на паричния оборот.
  3. Паричната система трябва да е гъвкава и да съответства на потребностите на икономиката, тоест при нарастване на обема на стоките и услугите, паричната маса трябва да има увеличение и обратно.
  4. Съхраняване на стабилността на паричната система чрез постоянна борба с инфлацията от страна на централната банка.
  5. Централната банка да се осъществява постоянен контрол на паричния оборот и неговите елементи.
  6. На територията си всяка държава да допуска да функционира само националната валута или законово приетата колективна парична единица.
  7. Централните банки да определят структурата на паричната маса в обръщението. Това означава постигане на съответни пропорции между наличния и безналичния оборот от една страна, а от друга, определянето на пропорции между паричните знаци и копюрния строеж на всеки от тях в целия обем на паричната маса.
  8. Задължително спазване на касовата дисциплина. Това са сбор от общи правила и форми на първичните касови документи, начините на отчетност и др., от които трябва да се ръководят фирмите и организациите при организирането на касовия паричен оборот.
4 Монетата е паричен знак отсечен от метал /злато, сребро, мед, бронз, алуминий, никел и др./. Монети от чисто злато или сребро обикновено не се секат, а към тях за по-голяма якост се прибавят мед, олово и др. Тази смес се нарича паричен метал. Количеството на чистия метал /злато или сребро/ в паричния метал се нарича проба. Например златна монета с проба 900 означава, че от 1000 единици паричен метал 900 са злато, а останалите 100 са други метали. Примесите от неблагородни метали в сплавите от злато или сребро, с цел да ги направят по-здрави и издръжливи се нарича лигатура. Монетите, които могат да се насекат от единица монетен метал се нарича парична стъпка.
**Прието е да се счита, че първите монети са сечени в древната държава Лидия през VII век п.н.е. Първият монетен двор е бил създаден в Древния Рим до храма на богинята на брака и закрилница на жените Юнона Монета, от което време е останало названието монета.
5 Квази пари са и утвърждаваните приходи в Закона за бюджета, които се узаконяват и разпределят преди реално да има постъпления от данъци, такси и др.
Изображение: Pixabay
75 Прегледа