Изучаването на дисциплината техническо чертане е съпроводено с най-разнообразни графични дейности. Изработването на скици в миналото се е осъществявало със свободна ръка и най-различни чертежи с чертожни инструменти. Чертаенето се е осъществявало с молив или с туш върху различни видове чертожна хартия.

rrem

Чертежите са се закрепвали върху:

  • чертожна дъска или чертожна маса (вж. снимката).

Един от основните инструменти за чертожникът е бил линеалът.

Необходими са били също и:

  • комплект чертожни инструменти, съдържащ:
    • пергел за окръжности с големи диаметри с тушовка;
    • нулев пергел (за окръжности с малки диаметри) с тушовка;
  • триъгълник при върха 45oC;
  • триъгълник с ъгли при върха 30и 60oC;
  • три писалки за чертане от типа „Рапидограф“ с дебелина на перата 0,18р 0,35 и 0,7mm;
  • по-мека гума за изтриване на молив;
  • флакон черен туш;
  • лепенки от типа „Скоч“;
  • моливи с различна твърдост -> Много мек /2B (№1)/, Мек /B (№2)/, Полутвърд /HB (№3)/, Твърд /H (№4);
  • цветни моливи (или флумастери) – жълт, червен и син цвят;
  • пластелин за моделиране;
  • 1m паус за копиране с туш.

Необходима е била също и чертожна хартия. Тя обикновено е била прозрачна, наречена паус – за чертане предимно с туш и плътна, наречена кадастрон – за чертане с молив и с туш. В конструкторските бюра чертежите са се изработвали върху специални чертожни дъски, на които е бил монтиран чертожен апарат, заместващ триъгълниците, линийката и ъгломера.

За да бъдели чертежите качествени и за да отговаряли на изискванията на техническото чертане, е трябвало  да се работи с изправни инструменти за чертане. Чертожната дъска или маса трябвало да бъде гладка – без подбитости и вдлъбнатини. Ръбовете на линеала, линийката и триъгълниците трябвало да се пазят от наранявания и назъбвания. В противен случай линиите, които се чертаели не отговаряли на изискванията на стандарта.

Какво трябва да знаем за чертожните инструменти

Всички графични изображения в техническото чертане трябва да отговарят на изискванията на стандартите. Видът и качеството на чертежите в миналото зависели от правилната работа с чертожните инструменти и подготовката им за работа:

Моливите – те трябвало да са подострени, както е показано на фигура 1, по-горе на снимката. Дървената част на молива се подостряла с острилка или ножче. Окончателното подостряне на графита във вид на конус ставало със специална дъсчица, със закрепена на нея шкурка.

При чертане с линийка или триъгълник моливът трябвало да бъде движен отляво надясно леко наклонен, както е показано на фиг. 3 по-горе. При работа върху кадастрон се избирали по-меки моливи, а при работа върху паус – малко по-твърди.

Гумата – не се натискала много върху хартията даже, когато се изтривало петно от туш (всъщност тушът се изтривал най-добре с бръснарско ножче, особено когато се чертаело върху паус). Когато върху изтритото място щяло да се работи с туш, трябвало предварително да се заглади хартията с нокът или с мек молив, който се изтривал след като туша изсъхне.

Линеалът – той се поставял винаги от лявата страна на чертожната дъска и се притискал непрекъснато с лявата ръка. С него се чертаели хоризонтални, а в комбинация с триъгълниците – и вертикални и наклонени линии.

Триъгълниците – На фигура 3 е показано как е трябвало да се манипулира с тях при изчертаването на различните видове линии, включително и успоредни.

Пергелът – с него се изчертавали окръжности или дъги от окръжности. Пергелът се държал с палеца и показалеца (вж. фигура 4) и се въртял по посока на часовниковата стрелка.

Работното място за чертане – добрата организация на работното място е била и все още е много важна предпоставка за успешното изпълнение на чертежите.

  • При работа над чертежа не трябвало чертожникът да се прегърбва. Най-удобно се чертаело, ако чертожната дъска (или маса) е била наклонена около 15 градуса.
  • Светлината върху чертежа трябвало „да пада“ винаги отляво.
  • Трябвало да се закрива при работа чертожния лист с чиста хартия и да се остави открита само онази част от чертежа, на която се чертаело.
  • Чертаенето винаги се извършвало с чисти ръце и чисти инструменти.
  • Подострянето на моливите трябвало да става по-често – шкурката е бил много важен „инструмент“ за чертожника. Зачистването на графита ставало с парченце плат.
  • Веднага след употреба, трябвало да се почиства тушофката на пергела.

Днес все още има места, където се чертае на ръка, но вече съществува софтуер, чрез който могат да се чертаят различни по сложност детайли. Чрез компютърните програми в днешно време има възможност да се реализират много по-бързо, качествено и точно най-разнообразни чертежи.

Изображение: Pixabay
58 Прегледа