По своето предназначение чугуните, които се добиват във високата пещ, могат да се разделят на три групи: чугуни за преработване в стомана, специални чугуни и леярски чугуни.

Чугуни за преработване в стомана. Чугуните, предназначени за преработване в стомана, съставляват около 80-90% от цялото високопещно производство и в зависимост от начина на по-нататъшното си преработване се делят на бесемерови, томасови и мартенови.

Бесемеровият чугун се преработва в конвертор с кисела облицовка и съдържа от 0,7 до 1,75% Si. За добиването му трябва да се използват чисти от фосфор руди (под 0,031%Р) и шлака с повишена основност.

Томасовият чугун се преработва в конвертор с основна облицовка и се отличава с високо съдържание на фосфор (1,6-20%Р) и ниско съдържание на силиций (около 0,5%). За добиването на такъв чугун трябва да се използва руда, която има ниско съдържание на SiO2 и Al2O3 в скалния примес.

Мартеновият чугун е предназначен за преработване в сименс-мартенова пещ. Неговият състав се колебае в доста големи граници. Така при основен мартенов процес мартеновият чугун съдържа малко силиций (под 1%). Съдържанието на фосфор е 0,2-0,3%. При кисел мартенов процес съдържанието на фосфор и сяра трябва да бъде минимално. Получаването на нискосилициев чугун представлява една от трудните задачи на високопещното производство и се извършва добре при относително висока температура на вдухвания въздух (до 700оС).

Специални чугуни. Това са различни видове чугуни с високо съдържание главно на Si и Mn, каквито са например феросилиций (12-14% Si), огледален чугун (12-20% Mn), силикошпигел (12% Si и 20% Mn) и фероманган (60-80% Mn). Наричат се общо с името феросплави и служат за прибавяне на съответните елементи в стоманодобивното или леярското производство.

Тъй като добиването на феросплави изисква особено горещ ход на високата пещ, с развитието на електрометалургията те започват да се добиват все повече в електропещи.

Леярски чугуни. Употребяват се за претопяване в леярското производство и се отличават с високо съдържание на силиций (1,25-4,75%) и 0,5-1,3% Mn. Най-добрата руда за добиване на леярски чугун представлява лесно редуцируемият лимонит 2Fe2O3.3H2O с глинест скален примес. Отношението SiO2/Al2O3 трябва да бъде не по-малко от 2, тъй като едно от главните условия за добиването на леярски чугун е наличието на мъчно топима шлака. Благодарение на високото съдържание на силиций въглеродът в получения чугун не се свързва с желязото, а се отлага във вид на графит.

Изображение: theconstructor.org
Информация: „Технология на машиностроителните материали“, Л. Калев

20 Прегледа