В Арктика ледените планини – истински „скали от замръзнала вода“ – имат приказни форми.

Страната на снеговете, завладяна от техниката

В миналото много смелчаци се опитват да покорят Северния полюс, но малко успяват в това начинание.

От края на XV в. мореплавателите търсят нов път към Далечния изток. Много експедиции се опитват да заобиколят Америка от север – през т.нар. Северозападен проток, за да открият новите територии на Арктика. За съжаление дебелият пласт лед на повърхността на водата се оказва непреодолимо препятствие. Проблемът за изследването на северните територии на земното кълбо идва отново на дневен ред през XIX в., когато много страни се опитват да организират експедиции, чиято цел е покоряването на Североизточния и Северозападния проток, както и на Северния полюс. Минават обаче доста години преди Северният полюс да се появи пред очите на изследователите. През 1845г. експедицията на британския изследовател Джон Франклин завършва трагично. Търсенето на изчезналите продължава 15 години, но съдбата им остава неизвестна. По време на експедицията между 1893 – 1896г. норвежецът Фритьоф Нансен се доближава на разстояние 320 км от Северния полюс на специално построен кораб. През юли 1827г. експедиция, водена от Едуард Пери, се доближава на 900 км от полюса с помощта на специално оборудвана лодка. Този рекорд остава ненадминат в продължение на 50 години. Американецът Робърт Пири се смята за първия човек, който достига до Северния полюс – според собствените му сведения датата на събитието е 6 април 1909г.

Интересни факти

  • До ден днешен ескимосите продължават да правят оръжия от бивните на моржовете.
  • Ескимосите живеят на големи и добре организирани племена.
  • През 1828г. Дж. Рос открива Северния магнитен полюс, а през 1838г. се потвърждава, че Земята е сплескана на полюсите.
  • Северният полюс е покорен вече и по подводен път – американската ядрена подводница „Наутилиус“ осъществява тази задача.
  • Първият българин, стъпил на Северния полюс, е Крум Босев.

Територията на Арктика не е ясно определена. Освен географските критерии (Северният полярен кръг се смята за нейна граница) се използват и климатични критерии (през юли изотермата е 10 градуса по Целзий на сушата и 5 градуса във водата), както и критерии, свързани с растителността (границата, до която растат гори).

Арктика – ледената пустиня

Арктика е съставена от континента, покрит с ледове, и моретата, които обкръжават Северния полюс. Въпреки противоречията, само някои области не са благоприятни за живот.

Противоречията между специалистите продължават и до днес, понеже те не успяват да определят кои територии принадлежат на Арктика и кои – не. Съществуват три метода, според които се определят арктическите граници – климатичен, географски и ботаничен. Дълго време се смята, че всички области на север от Северния полярен кръг принадлежат на Арктика. Но в действителност тази дефиниция не е много полезна. Според нея обширните гористи райони на канадската, скандинавската и сибирската тундра принадлежат на Арктика за разлика от Южна Гренландия, въпреки че тази област очевидно е арктическа. Сега учените са склонни да признаят линията, до която растат гори, за южна граница на Арктика. Въпреки неблагоприятните климатични условия в най-северните си части, земното кълбо има учудващо многобройна морска фауна, макар и с малко разнообразие на видовете. За народите, които живеят в арктическите области, животните са основната храна. Номадският народ саами (лапландци, както и сибирските племена коми, ненети, якути и чукчи отглеждат стада северни елени, които им доставят храна, мляко, кожи и гориво (под формата на сушена тор). Ескимосите от Гренландия и атабаските от Северна Америка ловуват мечки и диви елени. Риболовът също играе основна роля в Северен Лабрадор и Западна Гренландия.

От края на 60-те години най-големите индустриални държави влагат усилия в добива на природните богатства (петрол, цинк и олово) от арктическия регион. Народите от Арктика се отнасят с неодобрение, тъй като за тях това е само обикновено грабителство.

30 Прегледа