Провинция Албърта в Западна Канада е една от трите прерийни провинции в страната, но е известна със своите минерали, както и със земеделските култури. Провинцията е наречена на принцеса Луиз Каролин Алберта, дъщеря на кралица Виктория, при чието царуване Великобритания владее Канада. Столицата е Едмънтън.

География

Албърта граничи с Британска Колумбия на запад и със Северозападните територии на север. На изток се намира Съскачеуан, друга от прерийните провинции. На юг е американският щат Монтана.

По-голямата част от земята на Албърта е равнина. На юг равнината е прерия без дървета, но на север е гориста. Провинцията е изпъстрена с много езера, особено на север. В югозападната част на Албърта са канадските Скалисти планини. Живописните национални паркове „Джаспър“ и „Банф“ се намират в Скалистите планини.

Население

Хора с английски, шотландски или ирландски прадеди съставляват най-големите етнически групи в Албърта. Много други жители имат германски, френски или украински произход. Въпреки че коренните индианци в Албърта са доста малко, в тази провинция метисите са повече, отколкото в която и да е друга. Метисите са със смесена, европейска и индианска, кръв.

Четири от всеки пет души в Албърта живеят в градове. Най-големите градове са Калгари и Едмънтън. Калгари е финансов център и място за превоз на продукцията от околните ферми. Едмънтън е наречен Врата към Севера, защото е далеч по на север от другите големи канадски градове. Център е на петролната и газовата индустрия. Университетът на Албърта е в Едмънтън.

Икономика

Услугите, включително банковото дело, образованието и здравеопазването, представляват значителна част от икономиката на Албърта. Внушителният планински пейзаж на провинцията привлича много посетители и прави туризма водещ икономически отрасъл. Най-развитата индустрия в Албърта обаче е производството на енергия. Провинцията произвежда половината от канадския петрол и по-голяма част от природния газ. В Албърта се копаят почти половината от въглищата, добивани в Канада. Рафинираният петрол и химикалите, произведени от него и от природния газ, са сред водещите продукти. Храните и изделията от дърво също имат съществен принос.

Най-важната земеделска култура в Албърта е пшеницата. Фермите в Албърта произвеждат и ечемик, люцерна, канола и сено. Милиони говеда пасат в пасищата на провинцията. Фермерите и ранчерите отглеждат и овце, свине и коне.

История

Първите американски индианци, живели в днешните земи на Албърта, пристигат преди около 10 000 години. Първите европейци пристигат чак през 1754г. Те са трапери, които залагат капани на животните и търгуват кожите им с коренните индианци. Служители на двете главни търгуващи с кожи компании – „Хъдсън Бей“ и „Норд Уест“ – изследват района и построяват фактории (търговски средища) и фортове.

През 1869г. новата страна Канада купува земите на „Хъдсън Бей“, които включват цялата днешна територия на Албърта. Скоро областта е отворена за заселници и прииждат много ранчери. Албърта става част от Северозападните територии през 1882г. Заселниците се увеличават през 1883г., когато Канадската тихоокеанска железница достига Калгари от изток. Мнозина фермери идват, след като са създадени нови сортове пшеница, които биха могли да виреят при краткото северно лято. През 1905г. канадското правителство обявява Албърта за провинция.

През 1914г. в долината Търнър, близо до Калгари, е открит петрол. През 1947г. още петрол е открит в Ледък, близо до Едмънтън. В Албърта производството на енергия става по-важно от фермерството.

Изображение: i.ytimg.com

19 Прегледа